Loading...
en

User blogs

Ефективна топлоизолация с МОНОДУР.

Ефективна топлоизолация с МОНОДУР.Автор / Източник: Алфатон Мрамор ООД

PREVNEXT

Топлоизолационните системи на база Експандиран Пенополистирен МОНОДУР се утвърдиха през последните години като едни от най-ефективните на българския строителен пазар. Тези системи са приложими за всички видове сгради – жилищни, административни, обществени, повечето видове промишлени сгради и др

Те са разработени с подробни детайли и се прилагат за всички елементи на сградите:
- За Външна Фасадна Топлоизолация
- За Топлоизолация от Вътрешната страна
- АЛФА ГКМ – За Вътрешна Топлоизолация
- За Системи за Топлоизолация на Покриви
- АЛФА Панел - За Външна Топлоизолация
- Фасадна Топлоизолация с каменна облицовка
- За Топлоизолация на подове

Системата е разработена на базата на съществуващите и прилагани такива системи в Европа. Основа на високото и качество са топлоизолационните плоскости със запазена марка МОНОДУР. Те са произведени по най-съвременна италианска технология от специална първокласна суровина в заводите на гръцката фирма МОНОСТИР. МОНОДУР превъзхожда обикновения бял ЕПС (стиропор) със:
- Пo-високи технически показатели;
- Стабилизиран и непроменящ размерите си във времето;
- По-високо обемно тегло – 20 – 25 кг/м3;
- Неуязвим от гризачи, насекоми, и микроорганизми;
- Специално оформена грапава структура на повърхността и канали  – увеличаващи адхезията при залепване и шпакловане; 
- Ръбове с фалц за застъпване - за избягване на топлинните мостове между отделните плоскости.

При разработката на Системата за Външна Фасадна Топлоизолация с ЕПС МОНОДУР са взети предвид характерните климатични особености на България спрямо западноевропейските страни. В България климатът се отличава с много голям диапазон на денонощните температурни разлики от плюсови до минусови температури, което води до големи и резки деформации в повърхностния слой на топлоизолационните системи. Затова е необходимо топлоизолационните системи за нашите условия да имат по-високи механични характеристики като сцепление с основата, еластични деформация без пукнатини. Тези характеристики се осигуряват най-добре при Системата за фасадна топлоизолация с МОНОДУР благодарение на специално оформената грапава повърхност и каналите, които значително увеличават адхезията с лепилата и шпакловките; Нещо повече, системата за топлоизолация с МОНОДУР  е единствената, при която се прилагат специално произведени и разделени полимерциментови състави – за лепене -   МОНОФИКС и за външно шпакловане - МОНОПЛАСТ, за разлика от много топлоизолационни системи, които ползват един и същ състав лепило-шпакловка. Полимерциментовото лепило МОНОФИКС, е с подчертани и увеличени адхезионни свойства към основата и пенополистирена, а полимерциментовата шпакловка МОНОПЛАСТе със завишени еластични свойства с цел безпроблемно поемане на големите опънни напрежения в тънкия слой на шпакловката, възникващи от температурните деформации. Тази оптимизация води до значително  повишаване на устойчивостта на системата на външни въздействия, но и води до чувствително намаляване на средната стойност на материалите за лепене и шпакловане в сравнение с тези от другите системи.Останалите компоненти на Системите - дюбели, алкалоустойчиви стъклофибърни армиращи мрежи, укрепващи профили и др. са подбрани от реномирани производители, с гарантирано високо качество, отлични характеристики и изпитана във времето съвместимост в системата.

Така подбрана и прилагана, Системата за Външна Фасадна Топлоизолация с СЕПС МОНОДУР, е доказала своята ефективност и конкурентност по отношение на качество и обща стойност.

КОМПОНЕНТИ НА СИСТЕМАТА С  МОНОДУР
Топлоизолационните плоскости МОНОДУР – стабилизиран експандиран пенополистирен, освен високите си изолационни и механични показатели, имат коефициент на дифузия на водните пари много близък до естествените строителни материали – μ = 30 – 50  и дават възможност на ограждащата конструия да «диша» т.е. не възпрепятстват естествения обмен на водните пари и не създават предпоставки за образуване на вътрешен конденз в конструкцията. Този параметър е от изключителна важност за дълготрайността и ефективността на всяка фасадна топлизолационна система. Обемното тегло на материала  - 20 – 25 кг/м3 е подбрано да бъде оптимално по отношение на коефициента на топлопроводност, на механичните показатели и устойчивостта на материала на влага и на дълготрайността му.

Полимерциментовото лепило МОНОФИКС – за залепване на топлоизолационните плоскости към основата – бетон, тухла, газобетон, мазилки и др. Лепилото е сложен състав от цимент, кварцов пясък с определена гранулометрия и нулево съдържание на глинести примеси, високоякостни минерални вещества, комплекс от полимерни добавки, увеличаващи силно адхезията към полистирена и пластичността на състава. Лепилото е дисперсно армирано с полипропиленови влакна с оптимална дължина.

Полимерциментов шпакловъчен състав МОНОПЛАСТ – за шапкловане на топлоизолационните плоскости от пенополистирен. Шпакловката е сложен състав от високоякостен цимент, кварцов пясък с определеа и контролирана гранулометрия и нулево съсдържание на глинести примеси, специални минерални вещества и комплекс от полимерни добавки, за отлична адхезия към полистирена, за еластичност на шпакловъчния слой при поемане на големите температурни деформации и за водоплътност. Съставът е допълнително дисперсно армиран с полипропиленови влакна с оптимални размери.

Специални профили за оформяне и укрепване на ръбове и критични участъци с големи натоварвания и деформации

Стъклофибърни армировъчни мрежи от реномирани европейски производители за армиране на шпакловъчния слой. Мрежите са задължително алкалоустойчиви и са са с високо тегло – над 160 гр/м2, за да могат да поемат големите опънни напрежения в шпакловката.

Пластмасови дюбели monodur от висококачествен полипропилен с кополимери за фиксиране на топлоизолационните плоскости към основата по време на монтажа. Дюбелите дават и допълнителна сигурност на системата при аварийни ситуации по време на експлоатацията. Конструкцията им позволява много добро и еднакво сигурно закрепване в различни основи.

Admin Oct 1 '14 · Comments: 1
ТЕРАПОР® ULTRA - PASSIVE HOUSE- Mодерна външна топлоизолационна система

ТЕРАПОР® ULTRA - PASSIVE HOUSE- Mодерна външна топлоизолационна системаАвтор / Източник: Марисан и Колев ООД

PREVNEXT

Изисквания
Според Passivhausinstituts Darmstadt има 5 критерии, които трябва да бъдат изпълнени за да може една къща да бъде сертифицирана като пасивна:

  • Максимално годишното потребление на енергия за отопление от 15kWh/m2 (енергийното съдържание на 1,5 л нафта) 
  • Максимално годишно топлинно натоварване от 10 W/m2. Пасивната къща трябва също и през най-студените зимни дни да се отоплява посредством подаваният пресен въздух (с максимална температура 52°C)
  • Максимално годишно потребление на енергия за отопление, гореща вода и електричество от 120kWh/m2
  • Комфорт през летния сезон: дни с температура >25°C по-малко 10% 
  • Отлична въздухоплътност (резултат от Blower-Door Test < 0,6/h)

 

Къщите, покрили тези критерии ги наричат „пасивни“ защото задоволяват преобладаващата част от нуждите си от топлинна енергия от пасивни източници (слънчева енергия, отделена топлина от обитатели и уреди). Крайният резултат трябва да е позитивно възприятие на помещенията и климата в тях съпроводено с нисък разход на енергия. Пасивната къща не е резултат от ново строителство, а един строителен стандарт, който поставя определени изисквания към  архитектурата, техниката и екологията и не се ограничава с точно определен тип сгради. Изискванията на този стандарт могат да бъдат изпълнени и посредством саниране на сградата. 

Принцип на функциониране
Типичната пасивна къща притежава посочените в графиката конструктивни белези. Отклонения са допустими и възможни на всяко от посочените места, до толкова колкото посоченият принцип на функциониране не е нарушен. 

В пасивната къща, посредством особената топлоизолация на стените, прозорците и покрива се постига много над средната рекооперация на топлинната енергия излъчена от обитателите и домакинските уреди. Монтираната интелигентна вентилационна система също предотвратява топлинните загуби и регулира подаването на пресен въздух, като му отдава топлинната енергия на отработеният въздух преди да го изхвърли. Подаваният в сградата свеж въздух, обичайно  се затопля първоначално в земен топлообменник. Много важна част от пасивната къща е и нейната  екстремно добра въздухоплътност, както и формата на сградата. Само в екстремно студени дни се допуска част от необходимата енергия за отопление да се набавя от стандартни отоплителни системи (централно и газово парно, нафтови печки, печки на дърва, соларни системи за отопление и др.)

Топлоизолация
Основната част от енергоспестяването при пасивните къщи се постига посредством намаляване на загубите на топлина от топлопреминаване (през ограждащите елементи) и от вентилация. Това се постига посредством много добра топлоизолация на всички околни повърхности (покрив, стени на маза, фундамент, прозорци), една до голяма степен плътна обвивка на къщата и контролирано проветряване на помещенията с рекооперация на топлинната енергия съдържаща се в изхвърляният въздух. Топлинни мостове и неуплътнени връзки не се допускат. 

Прозорците при средноевропейските пасивни къщи са обичайно с троен стъклопакет, имат селективни слоеве от всяка страна, граничеща с пространството между стъклата, които са запълнени с аргон (рядко криптон). Въпреки, че прозорците от този вид имат по-лоши топлоизолационни качества от добре изолираните стени, ако са разположени в незасечената южна част на сградата – те неутрализират своите по-лоши качества посредством преминаващата през тях соларна енергия и постигат позитивен енергиен баланс през зимата. 

Вентилация
Обвивките на сградите, особено на новопостроените, в днешно време са много вхздухоплътни. В следствие на това при затворени прозорци не се извършва естествен въздухообмен. По тази причина в днешно време масово (също и в непасивни сгради) се монтират вентилационни съоръжения, които да изхвърлят отработеният въздух и водни пари и да гарантират приятен климат в помещенията. 

За да ограничат загубите на топлинна енергия, пасивните къщи се нуждаят от контролирана вентилация на помещенията придружена с топлообмен. На всеки 1 до 4 часа, всичкият въздух в сградата се подменя. При, необходимите за това, минимални въздушни потоци не се възприемат движения на въздуха, течения или шумове. Пресният, филтриран и предварително затоплен въздух се подава в спалните и дневни помещения, като от там посредством отвори (обикновено над или във вратите) се прехвърля в коридорите, кухните, баните и тоалетните. От там той се изсмуква обратно и се отвежда посредством канали към топлообменника (където предава от 80% до 95% от топлоенергията си на подаваният свежият въздух, без да се смесва с него), след което се изхвърля навън. 

Отопление
Голяма част от нуждите на топлинна енергия в пасивната къща се задоволява от вътрешността (от излъчваната от хора и уреди топлина) и от соларна енергия (преминаваща през прозорците). Останалата част може да бъде задоволена по произволен начин (газово парно, централно парно, топлинна помпа, термично соларно съоръжение, парно на пелети, на нафта и др.). Важно е да се спази ограничението от максимално 15kWh за 1m2 отоплена жилищна площ за 1 година. При по-голяма гъстота на обитаване (по-малко жилищна площ на обитател) това отопление се извършва посредством допълнително загряване на подаваният пресен въздух от конвенционален отоплителен уред. При по-големите пасивни къщи, допълнителното отопление, подобно на обикновените сгради, се извършва посредством статични отоплителни уреди, но с по-малки размери. 

Комфорт на климата: постоянна вътрешна температура
Най-важната и особена черта на една пасивна къща е постоянната вътрешна температура. Това важи за отделните помещения разгледано както през цялата година, така и за един ден. Вътрешната температура в пасивната къща се променя много бавно – при изключено отопление тя пада с по-малко от 5°С на ден (през зимата, когато няма слънцегреене). Всички стени и подове имат еднаква температура, като това важи и за стените на мазата, ако е включена в термичната обвивка на сградата. Студени стени и подове не съществуват, което изключва образуването на мухъл. През лятото топлоизолацията и наличието на земен топлообменник, гарантират, че къщата ще остане приятно прохладна без да е нужна климатична инсталация. 

Константната вътрешна температура обаче, не се възприема от всички хора като комфортна. Много често се желае самостоятелно регулиране на температурата (например по-хладно в спалнята или по-топло в банята). В пасивната къща това се постига много трудно и е свързано с допълнителни разходи (например отделно подово отопление).

Комфорт на климата: качество на въздуха 
Контролираната вентилация на пасивната къща осигурява едно по-добро качество на въздуха в сградата от това на външният въздух (посредством филтри). Бързо загряване на въздуха в пасивните къщи не е възможно поради бавната (от съображения за комфорт) обмяна на въздуха (0,4/ч – 1,0/ч). Допълнителна вентилация и проветряване са винаги възможни но като цяло неналожителни. 

Строителни разходи
Практиката показва, че една новопостроена пасивна сграда е около 5% до 15% по-скъпа от същата, построена по конвенционален начин. При саниране на стари сгради, допълнителните разходи за да станат те пасивни са от порядъка на 12% до 18%. Спестяването на енергия за отопление в пасивните сгради е около 75% в сравнение с тази в една конвенционално построена по актуалните строителни норми сграда. 

Увеличени разходи
Увеличаването на строителните разходи е предизвикано от:

  • особено добра топлоизолация (разходи за топлоизолационен материал)
  • допълнителни разходи причинени от увеличени външни повърхнини (по-трудоемки работи и повече детайли)
  • вентилационна система с топлообмен
  • много добри прозорци с трислоен стъклопакет
  • повишени изисквания въздухоплътността на сградата
  • скъпи индивидуални решения (например клапи за домашни любимци)

 

Намалени разходи
Намаляване на строителните разходите в пасивните къщи се предизвиква от:

  • липса на комини (повече жизнено пространство и разходи за поддръжка)
  • в много редки случаи са необходими отоплителни тела, стенно и подово отопление и свързаната с тях техника
  • липса на котелно помещение и склад за гориво
  • по-малки разходи за подготовка на топла вода и поддръжка на отоплително съоръжение

 

ТЕРАПОР® ULTRA - PASSIVE HOUSE
Mодерна външна топлоизолационна система с извънредно високи топлоизолационни характеристики и повишена якост на натиск и вградени графитни рефлектори и абсорбатори.

Описание
ТЕРАПОР® ULTRA – PASSIVE HOUSE е топлоизолационна система с извънредно високи топлоизолационни характеристики, изпълнена с фасаден полистирен с вградени в структурата му графитни рефлектори и абсорбатори и плочи с различни дебелини в зависимост от конкретните условия и изисквания. Всички нейни съставни елементи са практически изпитани и добре подбрани, така, че взаимно да се допълват по оптимален начин и да работят в система. Това осигурява дълготрайност, ефективност и безпроблемна експлоатация в климатичните условия, характерни за нашите географски ширини.

Системата е особено подходяща за нискоенергийни и пасивни сгради. Вграденият в структурата на EPS-а графит отразява и възпрепятства преминаването на инфрачервените и UV лъчи. Това го прави освен прекрасен изолатор и сигурен защитник от проникване на радиация в сградата. Използването на графитен полистирол в топлоизолацията на сградата повишава нейната енергийна ефективност с около 20% - 25% в сравнение с тази при обикновения стиропор. Отличава се с много високи топлоизолационни характеристики във всички сезони и предпазва помещенията от изстудяване през зимата и от прегряване през лятото, спестявайки до 80% от разходите за отопление и охлаждане.

ТЕРАПОР® ULTRA – PASSIVE HOUSE осигурява голяма стабилност на цвета и лесното поддържане на чистотата на фасадата. Високата влагоустойчивост на финишното покритие, прави тази система особено подходяща за зони с висока влажност на въздуха, както и за региони с въздух наситен с морски соли. При правилно полагане гарантира удължен живот на фасадата, нейната хидрофобност и механична защита. Тя е изключително еластична и паропропусклива и спомага за здравословния микроклимат в сградата, позволявайки на конструкцията да "диша", като по този начин ефективно подпомага предотвратяването на натрупване на конденз и мухъл, като в нея, така и в помещенията.

Системата за тониране ENERGY IN COLORS предлага множество варианти за индивидуално оформяне на финишното покритие на топлоизолационната система в цвят и структура, давайки възможност за избор от повече от 1100 цвята и 5 структури на декоративни мазилки. 

ТЕРАПОР® ULTRA е изпитана и сертифицирана по действащите европейски норми. Носител е на Златен Медал от международният пловдивски панаир 2008 г.

Области на приложение
ТЕРАПОР® ULTRA – PASSIVE HOUSE 
е подходяща при фасади на сгради намиращи се в близост до натоварени градски улици, кръстовища и др. Финишната мазилка е изключително резистентна към киселинни дъждове и отлагания от замърсения въздух, които не влизат в химична реакция с нея. Много добрата издръжливост на системата на механични въздействия я прави подходяща за открити места, където са възможни градушки, както и за места с голям човеко поток. Има много добри водоотблъскващи свойства и е изключително устойчива на биологични зарази, мухъл, плесен, гъби и др., което я прави много подходяща за полагане върху северни или сенчести фасади, както и за зони с висока влажност на въздуха и региони с въздух наситен с морски соли.

ТЕРАПОР® ULTRA – PASSIVE HOUSE е оптимизирана за нискоенергийни и пасивни сгради. Тази модерна топлоизолационна система се препоръчва и при енергийно саниране на сгради, когато трябва да се постигне максимален топлоизолационен ефект и максимално намаляване на разходите за ергоносители. Особено е подходяща и при топлоизолиране на сгради, които са паметници на културата или всички други при които съществува ограничение в дебелината на монтираната система и се цели максимален топлоизолационен ефект с минимални дебелини на топлоизолационният материал.

Свойства:

  • извънредно високи топлоизолационни характеристики
  • подходяща за нискоенергийни и пасивни сгради
  • екстремно намалява разходите за отопление и охлаждане
  • съдържа графитни рефлектори и абсорбатори
  • високо паропропусклива и позволява "дишането" на конструкцията
  • висока влагоустойчивост и еластичност на финишното покритие
  • интегрирана защита срещу гъбички, плесени и мухъл
  • устойчива на замърсяване и стареене
  • устойчива на UV-лъчи
  • отлична дълготрайност и стабилност на цвета
  • бърз и лесен монтаж
  • сертифицирана система с 15 години гаранция
Admin Oct 1 '14 · Comments: 4
Баумит open® (опън) Климафасада.

Баумит open® (опън) Климафасада.Автор / Източник: Баумит България ЕООД

PREVNEXT

Представяме на Вашето внимание най-важните фактори, с които може аргументирано да се обоснове ползата от топлоизолирането.

Твъдение: Топлоизолирането е опасно за здравето, предизвиква заболявания, скъпо e и в крайна сметка не води до обещаното спестяване на енергия. 
Такива мнения водят до несигурност сред желаещите да санират жилищата си. Тези хора се изправят лице в лице с все по-мащабни дискусии относно разходите за енергия, без да получат съвет, дали да топлоизолират и какви мероприятия да предприемат. При разговори с клиенти се сблъскваме с подобни предразсъдъци, затова трябва да сме в състояние да ги опровергаем и обезсилим негативните мнения.

Заблуда № 1: „Сградите с топлоизолация плесенясват“. 
Вярно е точно обратното. 

През зимата неизолираните стени са много по-студени от вътрешната страна. Влажният въздух от помещенията се охлажда бързо върху тях и губи способността си да задържа цялото количество пари, които пренася при по-висока температура. Тези пари се отлагат върху стените под формата на конденз. При 80% влажност на въздуха рискът от плесенясване нараства и могат да се появят петна по тапетите. Една добре изолирана сграда намалява риска от плесен, дори и при неправилно проветряване на помещенията.

Заблуда № 2: „Стените не могат вече да дишат“. 
Погрешно. 

Истина е, че обменът на въздуха се осъществява изключително при проветряване и/или вентилиране на помещенията. Популярното твърдение за „дишане” на стените се основава на процеса „дифузия на водните пари“, известен от строителната физика. Влагата, която се транспортира през сградните елементи,  не е много значителна по обем и зависи от площта на външните стени. Въпреки това, за отвеждането на влагата, особено за остатъчната строителна влага, тя играе своята неоценима роля. Една външно положена, модерна изолация спомага за транспорта на влага и през стените, и държи сградата суха и топла от вътрешната им страна.

Баумит разработи за най-взискателните Баумит open®(опън) Климафасада. Цялостната система от лепилно-шпакловъчните смеси, през специално патентованите open® плочи, до крайното покритие - Баумит СиликатТоп или Баумит НанопорТоп, се характеризира със своето "активно дишане".  Тази система е неоценима по своя комфорт на обитаване и предлага предимства  изпълнителя/инвеститора на сградата: стените съхнат два пъти по-бързо (т.е. сградата много по-рано влиза в експлоатация), а топлоизолационната система образува едно хомогенно цяло с най-добрите тухли. 
Баумит open® (опън) Климафасада има още едно неоценимо предимство. Тя е единствената система, която е подходяща за полагане върху стара топлоизолационна система, без старата топлоизолация да се отстранява. В този случай тя задължително се комбинира с Баумит СтарТрек дуплекс - специално разработен лепилен анкер. 

Подробна информация за Баумит Система Дуплекс можете да получите от създадения от нас филм (приложен към статията) или тук: http://www.youtube.com/watchv=1sMKYntFL1U&list=TLyA4SRLrzjDE

Заблуда № 3: „Къщите не трябва да са толкова уплътнени”. Обратното е вярно

През неуплътнените места, като фуги и пукнатини, топлият въздух “изтича” през зимата навън. По този начин той се охлажда и не може да задържи влагата. Когато определено количество влага е оставена свободно да се придвижва навън за даден период от време, във фугите започва да се образува плесен. Освен това през фугите се получават големи енергийни загуби. Затова важи правилото: Въздухът трябва да циркулира в уплътнени пространства, проветряването да става през прозорците или през климатичната инсталация.

Заблуда № 4: „Изолацията увеличава опасността от пожар”. 
Рискът от пожар зависи от вида на изолацията и от правилното й полагане.

Например, минералната вата, каменната вата или плоскостите от минерална пяна, като перлит, са негорими.  При интегрираната топлоизолационна система и нейното изпълнение с плоскости от пенополистирен, от определена дебелина на изолацията нататък, през определени, уточнени в наредбите разстояния (площи) трябва да се интегрират ивици от минерална вата. Това намалява риска от бързо разпространяване на огъня по фасадата. Когато мероприятията по полагане на топлоизолацията са в съответствие с противопожарните норми, няма увеличаване на риска от пожар. В сравнение с общия брой на всички пожари в сгради,  топлоизолационната система на практика не играе роля.

Заблуда № 5: „Външните стени мухлясват”. 
Винаги упреците за това са били към топлоизолационната система.

Правилното твърдение е, че външният слой мазилка на топлоизолираните стени има ниска температура и по този начин изсъхването при дъжд и кондензирала влага се забавя. Всъщност за микробактериалното замърсяване допринасят още много компоненти. Такива са бурите, ориентацията на сградата по четирите посоки на света, близостта на дървета и храсти, както и наличието на незащитени от пръскаща вода елементи на сградата (покривни стрехи, подпрозоречни первази, еркери, навеси). В идеалния случай, при ново строителство би трябвало да се предвиди и конструктивна защита на сградата от силен дъжд. Полагането на по-дебел мазилков слой върху топлоизолационната система допринася за по-доброто съхранение на повърхността на мазилката, която е подложена през годината на натоварване от големи температурни разлики. Друга възможност е да се изберат бързосъхнещи мазилки, които възпрепятстват условията за образуване на мухъл и плесен по стените.  Такава мазилка е Баумит НанопорТоп, която е базирана на нанотехнологиите. Благодарение на своите "нанопори" тя е силно паропропусклива и с много гладка повърхност. Нейният самопочистващ ефект със силите на природата не позволява задържането на влага по повърхността и плесените и мухълът нямат шанс. 

Заблуда № 6: „Изолацията не се амортизира в срок”
Вярното е: Изолацията си струва, особено при по-лошо първоначално състояние на сградата.

Времето на експлоатация е според топлоизолиращите мероприятия. Решаващи за това са разходите за изолация, стойността на спестената енергия и преди всичко бъдещото нарастване цената на енергията. Необходимо е винаги да се прави консултация за  енергоспестяващите мероприятия според конкретния случай и изолацията да се изпълни правилно от квалифицирани специалисти. Особено важно е да не се пропусне точният момент за определен вид работа. Непрекъснатото нарастване цените на енергията води до това, че спестяването на разходи става все по-атрактивно. Освен това, инвестицията в днешно време може да се калкулира. Едно изчисление за икономическа целесъобразност трябва винаги да взема предвид факта, че много мероприятия по санирането в даден бъдещ момент ще станат невалидни – въз основа на нови стандарти или в резултат на поддръжката. Трябва да се вземат под внимание и възможностите за финансова субсидия и условията, при която такава може да бъде отпусната.

Баумит България разработи заедно със специалисти от УАСГ програмата Баумит Термо, с която всеки може да получи, в зависимост от избраната от него топлоизолационна система, конкретни данни за количествата спестена енергия за година.  Програмата е със свободен достъп, може да бъде свалена от всеки, има вариант за специалисти - топлотехници и опростен вариант, който може да бъде използван и от крайни потребители. http://www.baumit.bg/front_content.php?idcat=2372

Колкото до цветовите решения - на Ваше разположение е новият каталог Баумит LIfe с 888 цвята.

За повече информация и консултации, моля обръщайте се към нашите Баумит технически консултанти на тел. 02 9266 911.

Admin Oct 1 '14 · Comments: 1
Пукнатинообразуване на бетона 
и стоманобетона

Пукнатинообразуване на бетона и стоманобетонаАвтор / Източник: ЛИЙФ ГРУПА ПРОЕКТИРАНЕ СИСТЕМИ СД

PREVNEXT

 

Не буди съмнение твърдението, че времето за елиминиране възможността за поява на пукнатини в бетона е преди всичко периодът, преди те да са се появили. Образно казано, проектанти и строители са поставени в положение да практикуват своеобразна „превантивна медицина”. Това означава предприемане на подходящи мерки, които да доведат до постигане на съответните стандарти за качество на изгражданите конструкции.

Въпреки че отварянето на пукнатини не води автоматично и веднага до снижаване качеството на конструкциите, те все пак са най-малкото нежелани. По-лошото в случая е, че те повишават проницаемостта на бетона с всички произтичащи от това негативни последици – ускоряване процесите на физическо стареене, корозия и драстично понижаване дълготрайността. 

Според дефиницията на Committee 201 of American Concrete Institute (Guide for Making a Condition Survey of Concrete in Service, ACI Journal, Nov. 1968) пукнатините в бетона се дефинират като „ ...непълно физическо разделяне на отделните структурни части на бетона със или без пространство между тях.” [1]. Пукнатините най-общо могат да бъдат дефинирани според генезиса им (фиг. 1.), в частност според посоката на разпространение, ширина и дълбочина. 

В условия на натоварвания, според приетия ЕВРОКОД 2 (EN 1992) „Проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции” [2], който е предназначен да унифицира доказването на съответствието на сградите и съоръженията с основните изисквания на Директивата за строителните продукти (CPD) и съставяне на комплекс от хармонизирани технически спецификации за строителните продукти, именно т.нар. „Стадии ІІ” третира проблематиката с отварянето на пукнатини в стоманобетонното сечение в опънната зона, вследствие нарастване на опънните напрежения над капацитета на бетона в тази зона. Именно в опънаната зона, според постулатите на „Стадии ІІ”, напрегнатото състояние е най-сложно – в зоната на пукнатините напреженията в армировката са най-големи, при условие че твърде малка част от бетона над нулевата линия продължава да работи на опън. В зоната между пукнатините, поради съхранено сцепление между армировка и бетон, напрежението в армировката намалява, а бетонът продължава да работи на опън с променливо напрежение от 0 (в зоната на пукнатината) до максимална стойност (в средата на зоната между две пукнатини).

Пак според ЕВРОКОД 2 стоманобетонните конструкции се оразмеряват по две групи гранични състояния – по носеща способност и по деформации и пукнатини.

Според първото гранично състояние стоманобетонните конструкции се осигуряват срещу:

 пластично, крехко или друго по характер разрушение, като в някои случаи се взема под внимание дефромирането на конструкцията преди разрушение;

 загуба на устойчивост на формата на конструкцията или за нейното проектно положение;

 разрушаване от умора – изчисления за многократно повтарящи се натоварвания, вкл. подвижно и вибрационно;

 разрушаване под  съвместно въздействие на  силови фактори и неблагоприятно влияние на външната среда (периодично или постоянно действие на агресивна среда, променливо замразяване и размразяване, променливо водно ниво и пр.). 

Според второто гранично състояние стоманобетонните конструкции се осигуряват срещу:

 недопустими деформации (провисвания, завъртане и трептения);

 образуване на пукнатини (в случаи когато те са недопустими) и срещу недопустимо или продължително отваряне на пукнатини с ширина над допустимата.

 

По-нататък в изложението акцентът се поставя върху развитието и контрола на процеси на пукнатинообразуване, предизвикани от т.нар. вътрешно-присъщи фактори, изключващи разгледаните случаи на комбинации от статични и динамични външни натоварвания.

Подобно на много други строителни материали, бетонът като крехък материал е подложен на несилови въздействия, водещи до обемни изменения (т.нар. сводобни деформации) – циклично омокряне и изсушаване, температурен градиент и пр. Обемни изменения, предполагащи развитие на напрежения (обикновено опънни), надвишаващи капацитета на бетона в съответно структурно състояние, логично водят до пукнатинообразуване. Тези обемни изменения могат успешно да бъдат ограничавани чрез отделяне на подобаващо внимание и оптимизиране на редица фактори като:

 Минерален състав, форма, повърхност и зърнометрия на добавъчните материали, които пряко влияят на коефициента на температурно разширение на бетона, степента на съсъхване, пълзене и релаксация на напреженията, породени от свободните деформации; 

 Динамиката в условията на полагане и обработка на бетонната смес;

 Количество направна вода;

 Ненужно високо циментово съдържание;

 Прекалено ранно изливане на вода върху прясно положената бетонна повърхност;

 Повърхностна карбонизация вследствие съдържанието на въглерод във въздуха;

 Неравномерно слягане на земната основа при изграждане на плочи на земна основа;

 Термовлажностни условия и грижи за бетона при отлежаване;

 Изпарение на повърхностната вода, причинено от водоотделяне и разслояване на бетонната смес;

 Загуба на вода, дължащо се на протичане на нерегламентирано бързи хидратационни процеси;

 Неподходящо подбрани химически добавки.

 

2. КОНТРОЛ НА ПРОЦЕСИТЕ НА СЪСЪХВАНЕ

Съсъхването е вътрешно-присъща косвена характеристика на протичащите процеси на структурообразуване и втвърдяване на бетона. Накратко казано, съсъхването е изменение на обема, причинено от загуба на физически и химически свързана вода. Както вече бе подчертано, размерът му се влияе от редица фактори, включително вида на цимента и добавъчните материали, водосъдържанието, състава на бетона, методите на полагане, обработка и грижите за бетона след полагане, температурата и влажността на средата и пр. Известно е, че значителен процент от размера на съсъхването се формира през първите часове и дни на свързване и втвърдяване на бетона. По принцип контролиран размер на съсъхване се наблюдава при бетони с нисък коефициент на температурно разширение, нисък еластичен модул и висока опънна якост. За съжаление последните две важни характеристики са физически несъвместими.

В доструктурен стадий в бетонната смес доминира физическото съсъхване, докато в процеса на структурообразуване и втвърдяване химическите взаимодействия, свързани с миграционна динамика на водни молекули влияят осезаемо върху размера на съсъхването.

Химическият състав на цимента няма голямо значение за размера на съсъхването, въпреки че високоалуминатните цименти са по-склонни на съсъхване при равни други условия. Повишеното гипсово съдържание може да редуцира донякъде размера му. Разбира се, с нарастване ситността на цимента съсъхването се увеличава, осбено в ранните стадии на хидратация.

За контролиране размера на съсхването следва да се спазват съответни правила и да се вземат адекватни предпазни мерки.

 

2.1. Мерки при проектирането на бетонни 

и стоманобетонни  конструкции

При проектирането на конструкциите следва да се отчитат ограничителните условия, свързани с динамиката на обемните изменения, едновременно при повишена и понижена температура. Организирането на съответни фуги през съответно изчислени интервали е непосредствена задача за решаване. Относителната ширина и дълбочина на евентуалните пукнатини трябва да бъдат съобразявани чрез съответен рационален подбор на твърда противосъсъхвателна армировка или дисперсна армировка. Трябва да се избягват организирането на полета с остри ъгли и зони с възможна концентрация на напреженията. Ако това е невъзможно, следва да се предприемат мерки за недопускане на пукнатинообразуване в тези зони – допълнително армиране, ограждане на конфликтната зона чрез организиране на привидни (рязани) фуги и пр. 

2.2. Мерки при проектиране състава на бетона

Преди всичко следва да се предвижда използването на надлежно изследвани и с доказани физико-механични характеристики материали за бетона – тип цимент от съответен производител, добавъчни материали и адекватни на условията на експлоатация химически добавки. Трябва да се избягва проектирането на прекалено богати на циментово съдържание смеси – нещо, което често се прави в случаи на некачествени добавъчни материали.

Типът и размерът на добавъчните материали са от изключително значение, особено като се отчете непосредствената им връзка с необходимата направна вода за постигане на желаната консистенция. Логично от такава гледна точка, стига да няма конструктивни ограничения, е използването на едри добавъчни материали с по-висок  номинален размер на фракцията. И една чисто практическа препоръка, която като че ли е и неосъзната, но е обичайна практика в нашите условия на производство – добавъчните материали да бъдат предварително омокрени преди влагане в бетонната смес.

Количеството на направната вода е решаващ фактор с доминиращо влияние върху размера на съсъхването. Една не толкова известна зависимост сочи, че нарастването на водата с 1% води до нарастване на съсъхването с 2% [3]. Това означава, че желаната обработваемост на бетонната смес трябва да се постига с възможно минимално количество вода – оттук и особената степен на значимост на използване на подходящо подбрани водоредуциращи химически добавки (фиг. 2), както и необходимостта от строг контрол по отношение на нерегламентираното увеличаване на водата при полагане на бетонната смес на местостроежа.

На фиг. 2 са показани тестове за определяне размера на съсъхването на контролен бетон с клас по якост на натиск В25 и консистенция К3 без химически добавки (контролен) и такъв с включен суперпластификатор SUPAFLO в препоръчитилните от производителя DON CONSTRUCTION PRODUCTS Ltd., Англия, граници. Налице е чувствително намаление на размера на съсхването.

Влагането на дисперсна армировка от полипропиленови фибри от типа FIBERMESH® води до особено добри резултати, включително до пълно елиминиране на пукнатинообразуването от съсъхване, което е дискутирано вече в множество други наши публикации [4, 5].

2.3. Мерки при полагане 

и обработка на бетона

Ако полагането става върху стара бетонна повърхност, то тя трябва да бъде подходящо обработена – най-малкото предварително водонаситена, в частност и чрез полагане на подходящ адхезионен слой. При полагане върху уплътнена земна основа има два подхода – директно полагане и отделяне на бетона от основата с полиетиленово фолио. Второто е за предпочитане по отношение минимизиране размера на съсъхването.

Необходимо е внимателното отношение при изпълнението на необходимите кофражни работи. Кофражите трябва да са точно и неподвижно фиксирани в план и на ниво. Всякакво нерегламентирано преместване по време на бетонирането води до негативни последици. Същото се отнася и до тяхната степен на водонепроницаемост, което, ако не е изпълнено, веднага води до допълнително абсорбиране на вода в зоната на контакта с бетонната смес и развитие на локално ускорено съсъхване.

Полагането на бетона следва да бъде съчетано с необходимото технологично уплътняване на сместа. При работа в екстремни температурни условия (ако те не могат да бъдат избягнати) следва да се вземат съответни технологични мерки – различни за работа при високи и ниски температури. Използването на различни способи за предпазване на повърхността от прекалено бързо изсушаване (фолио, сенници, повърхностно филмообразуване чрез подходящи течни мембрани и пр.), респ. замръзване (покриване с изолационни материали, вата, рогозки, противозамръзващи добавки и пр.), са от особено значение.

Полагането на бетона трябва да става равномерно, като особено внимание се отделя на качественото уплътняване в зоните около кофражните страници, ъглите, в зоните на сгъстена армировка и пр. Повърхностната обработка (подравняване на ниво, ръчно или машинно мастаросване, шлайфане и пр.) трябва да се извършва по предписаните в съответните технологични регламенти способи.

Пукнатионообразуването може да се избегне до голяма степен със стартиране на съответни операции и грижи за бетона след финишната обработка.

Мерките за предотвратяване на пукнатинообразуването, причинено от развитие на свободни деформации в бетона е задача, чието решение изисква комплексен подход и съответно наличие на определено ниво на техническа култура от страна на проектанти и строители. Не бива да се забравят множеството негативни последици за експлоатационното състояние и дълготрайността на бетонните и стоманобетонните конструкции, ако се стигне до развитие на подобни процеси. Именно в такава връзка са описаните по-горе набор от мерки, които, без да претендират за изчерпателност, са база за полезна дискусия.

Admin Oct 1 '14 · Comments: 3
Грубият строеж или началото на одисеята нов дом

Грубият строеж или началото на одисеята нов домАвтор / Източник: СХЛ ЕООД

PREVNEXT

Началото на годината обикновено свързваме и с плануването на сериозни начинания, тогава е и най-подходящият момент за стартиране на ново строителство – фамилната къща. Ако вече разполагате с цялата документация за бъдещия строеж, на този етап е добре да се поинтересувате за цената на грубия строеж. Средната ориентировъчна цена за груб строеж на къща е около 190 евро/м2 с вкючено ДДС. В нея не влизат цени за подготовката на обекта за работа - ограждане на обекта, изкопи, санитарен възел, охрана на инструмент и материал. Също обратен насип с тръмбовка, дрениране и хидроизолация на основите. Възможно е върху тази цена да бъдат начислени и транспортни разходи за бригадата, която ще изпълни грубия строеж или вместо това да се помисли за място за преспиване. Цената за покривната конструкция се калкулира отделно, като тя е сравнително по-малка от средната цена за груб строеж. 

 

В цената за груб строеж влизат всички стойностни цени на материалите, както и труд на работниците. В цената се включват труд и материали за фундиране (армиране, кофриране и изливане на основи), армиране, кофриране и изливане на бетон на плочи, колони, греди, стълби и покрив, ако той е от стоманобетон. Влизат още трудът  и материалите за зидария без измазването ù. Към цената за материали се начислява и процент за транспорт и товаро-разтоварна дейност. Към цена за труд на работник се начисляват допълнителни фирмени разходи, процент печалба за фирмата и накрая ДДС. Така се формира крайната цена от 190 евро/м2.

За да се изготви оферта за общата стойност на грубия строеж, са необходими количествените сметки на проекта, също както и всички работни проекти. Препоръчително е строителят, който ще строи къщата, да е регистриран в Строителния регистър, в противен случай съществува опасност от спънки в узаконяването на къщата в последствие.

Най-добре изкопните работи за грубия строеж да започнат през април. Така мокрите процеси като изливане на бетон, зидане и мазане протичат при положителни температури, което гарантира здравината на конструкцията. При земните работи трябва да се предвидят изкопаване, транспортиране, укрепване и уплътняване на изкопа. Работата започва с почистване на терена, отстраняване на хумусния слой, който е добре да се запази за градината, и определяне на репери. Ако се налага, се предприема и повърхностно отводняване. Земните работи могат да се извършат ръчно или механизирано. Тъй като те са един от най-масовите и трудоемки процеси, се препоръчва дори и за малки обекти механизация. Организацията на самия процес е доста сложна задача. Ако вие сте възпрепядствани да контролирате тази дейност, то задължително ще трябва да назначите човек, който да ръководи нещата и да се погрижи за транспортирането на излишната земна маса. Добре е, ако може да я използвате за изравняване на неравности в двора си или за създаването на декоративни хълмчета.

Необходимо е да обмислите и да се погрижите и за всички останали последващи процеси, както и за необходимите материали и техника.

Отделете необходимото внимание на всички детайли и тяхното подробно описване в договор. Информирайте се предварително за качествата и цените на отделните материали и не правете компромиси, които впоследствие ще ви струват скъпо.

Съществено важна е  проверката на арматурата. Армировката служи за поемане силите на опън, огъване и срязване и евентуално на натисковите усилия, които бетонът не може да поеме. Представлява мрежа от стоманени пръти с кръгло сечение, оразмерени и поставени в кофражните форми, съгласно армировъчния план. След доставянето на обекта армировката се складира, изправя се, скроява се и се срязва (машинно или ръчно), след това прътите се опъват и се свързват в скелети, за колоните, фундаментите, плочите и гредите. При колоните отделните пръти се сглобяват в цял скелет в арматурния двор и се залагат готови в кофража. При фундаментите прътите се свързват отстрани и тогава се полагат. При плочите, преди да се положи армировката, е необходимо добре да се почисти кофражът. Върху дъските се отбелязват местата на прътите. След като се наредят отрязаните по мярка пръти, на място се огъват  с помощта на специални инструменти онези пръти, които в краищата трябва да преминат в горната зона на плочата. При греди тя предхожда арматурата на плочата. Започва се с полагане на стремената. След това се полагат готово огънатите пръти и се затварят стремената, които се свързват с горната тел с армировката в горната зона. 

Монтажът на армировката в кофража започва, когато тя се достави на стоителната площадка. Преди да започне монтажът на армировката, кофражната форма трябва да бъде почистена и приета, като се проверят съответстващите й с проекта размери, стабилността и устойчивостта на подпирането й. Трябва да се осигури минималлно допустимото разстояние между армировъчните пръти, чрез връзване с горена тел, заварки, столчета от бетон на стомана, разграничители и други. След това следва необходимото покириване на армировката с бетон минимум 1.5 см. То се осигурява чрез подложки или фиксатори, които се закрепят между кофражната покривка и армировката. След тези неща следва полагане на армировката в съответствие с армировъчните работи и осигуряване на стабилност на армировъчните скелети, против разместване и деформации при бетониране. Устойчивостта на монтираната армировка се осигурява чрез връзване на прътите на кръстовищата й със стремената на достатъчен брой места. Ако са изпълнени прецизно, стоманобетонните подови конструкции са с неограничена трайност и не се нуждаят от поддържане за разлика от дървените конструкции. Единственото неудобство е свързано със съблюдаване на технологията и възможните недостатъци поради мокрите процеси при изливането на бетона, съобразяването с годишните времена, минималната допустима темптература на сместа + 5 градуса и невъзможността да се работи при студено време под 0 градуса. 

Кофражът служи за получаване на формата на конструкцията, за полагане на армировката, за отлепване на бетонната смес, за поемането на товарите от армировката и бетонната смес до втвърдяването й. Бетонова смес от своя страна трябва да е пластична и мека, за да запълни добре кофражната форма. Марката на бетона е препоръчително да бъде 200. Преди да се излее бетонът, инженер конструкторът трябва задължително да приеме армировката. Възможни са некоректно отношение и подмяна на по-дебела арматура с по-тънка или връзването и през по-големи разстояния, недостатъчно застъпване при снаждане на арматурните пръчки, възможно е да се пропусне на места и връзването на снадките с арматурна тел. Всички тези неща е добре да бъдат проследявани преди изливането на бетона от специалист, конструкторът на обекта. В случай че при декофриране се окаже, че част от арматурата не е покрита от бетона трябва веднага да се замаже с циментов разтвор, за да се предотврати корозия и окисление на желязото. 

Качеството на грубия строеж може да следите и самите вие. Основното е да се спазват прави ъгли и стени, успоредност на стените. Допустимите отклонения са не повече от 1 см на стена и не повече от 3 см. по вертикалата на цялата къща. При по-големи отклонения имате право да санкционирате строителя или поне в правото сте си да изискате да се коригира отклонението. Корекция на криви стени в последствие с мазилки и замазки невинаги е добро решение.Много често може да се случи, особено при недоглеждане или недостатъчен контрол, част от дейностите и операциите по грубия строеж да не бъдат достатъчно прецизно извършени. Трябва да се внимава и следи за качеството на бетона, да не се допуска прекаленото му разреждане с вода, за по-лесно и бързо изливане в кофражите. Не е излишно да сте добре информирани, защото понякога строителите си спестяват част от работата като например измазването на места, които не се виждат, като вътрешността на комина и др. Затова е добре всички подробности да бъдат описани в договора и съответно да се следи за тяхното изпълнение. Добре е и отделните материали също да бъдат описани, така ще избегнете евентуални разминавания с качеството им. Особено внимателно трябва да се следи качеството на дървения материал за покривната конструкция, кофражните платна, качеството на керемидите, тухлите, хидроизолацията и др. Добре е в договора да регламентирате сроковете както и отделните плащания възможно най-подробно и на части, така, че дейностите да следват регулярно и да не сте застрашени с плащанията. След това подписаният подробен договор по-трудно ще бъде нарушаван и няма да ви се налага да плащате депозити и нерегламентирани суми. Добре е да поставите ясно и категорично сроковете за изпълнение на дадена дейност,в така ще може да регулирате строителния процес, а изпълнителите ще бъдат по-организирани предвид неустойките.

Материалът е подготвен с любезното съдействие на фирма СХЛ ЕООД

Admin Oct 1 '14 · Comments: 4
Видове зидани конструкции според предназначението и материал

Видове зидани конструкции според предназначението и материалАвтор / Източник: сп. “Още за къщата”

PREVNEXT

Поради индустриализирането на строителството се развиха редица нови методи и технологии, които изместиха на заден план зидарията от основните строителни технологии. При традиционното строителство и при някои от новите строителни системи приложението на зидариите за изграждане на стените все още е значително. Зидарията представлява наредени по определен начин естествени камъни, тухли или друг вид изкуствени блокове, споени помежду си с разтвор.

В зависимост от предназначението зиданите конструкции са: стени, основи, комини и други.

Според материала, от който са изработени, зидариите биват от естествени и от изкуствени материали. Тези, от естествен камък, се прилагат  при строителството на надосновни стени, подпорни зидове, оградни зидове и др. Използват се материали със здрав скален произход, които са устойчиви на атмосферни влияния – гранит, сиенит, риолит, варовик, пясъчник, базалт и др.

Формата на камъка за градеж зависи от геоложкия строеж на скалата и от начина на добиване - обли (речни), ломени, цепени, рязани и дялани камъни.  

Тухлени зидарии - изработват се от тухли и разтвор. 

Зидарии от изкуствени блокове - газобетон. 

Комбинираната зидария съчетава два строителни материала - камък и тухли, камък и бетон, бетон и тухли. 

Зидариите от стъклени блокове се ползват за изграждането на преградни  вътрешни стени, декоративни пана, както и на  външни стени, които пропускат светлина и др.

 

ВИДОВЕ ГРАДИВНИ СТРОИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ЗИДАРИИ

Зидарии от керамични и бетонни блокове. Тези блокове са за ръчно повдигане (до 20 кг) и такива, които се монтират с кран (с маса 0,5-5 т). Блокчетата са с кухини, което намалява масата им и повишават топло- и звукоизолационните качества на стените, изградени с тях. 

Малките блокове се свързват с варов или варо-циментов разтвор, като за подсилване на здравината се поставя обла или плоска стомана в хоризонталните фуги. 

Зидария от стъклени тухли. Има тухли със затворена кухина, кухи тухли с отворена от едната страна кухина, половинки тухли. Стъклените тухли се правят като се излива пластичен циментов разтвор, а във фугите се полага армировка от обла стомана в двете посоки. Кухите стъклени тухли пропускат мека светлина и осигуряват по-добра топло-и звукоизолация от обикновените прозорци. Когато изграждате стена от стъклени тухли, стъклената площ не трябва да е повече от 6 м², а максималните размери в една посока са до 3,00 м, поради по-големия коефициент на температурни разширения. Когато искате да изградите по-голяма площ със стъклени тухли, трябва да я разделите на „отдели” посредством  стоманобетонни пояси с дебелина 6 см. Между стъклените тухли и стоманения пояс се оставят температурни фуги

 3-5 мм., които се запълват с пластичен материал.

Стъклените ламети с П-образно сечение се произвеждат с размери 25-50 см. широчина на страничната ивица 3-6 см. и дължина до 5 м. Редят се едностранно или двустранно, а фугите се запълват с пластмасов кит. С тях могат да се изпълняват както външни, така и вътрешни стени.

РАЗТВОРИ ЗА ЗИДАРИИ И НЕОБХОДИМИ ИНСТРУМЕНТИ  

Строителните разтвори представляват смес от свързващо вещество, добавъчен материал, които при забъркване с вода образуват пластична каша, която с течение на времето се втвърдява. Разтворите трябва да имат качества като подвижност, компактност, устойчивост срещу разслояване, а след втвърдяването им и якост.

Разтворите се произвеждат в специализирани цехове, а понякога на самата строителна площадка. 

Технологията на производство на варови и варо-циментови разтвори включва три основни етапа: доставка на материала, гасене на варта и разбъркване.

Гасенето на варта представлява смесването на негасената вар с вода, което е  механизиран процес. За получаване на 1 м³ гасена вар са необходими

443 кг. негасена вар и1,3 м³ вода. 

Горещата вода ускорява гасенето. Технологията трябва да се променя в конкретния случай, за да не се получи ,,удавяне’’ или ,,прегаряне’’ на гасената вар. Варното мляко се прецежда през сито и се изсипва в ями за обезводняване и отлежаване, което трае 15-20 дни. То  добива  тестоподобна  маса.

При приготвянето на разтворите циментът се дозира по маса, а варта, добавъчните материали и водата - по маса или обем. Технологичната последователност е следната - при варовите разтвори варта се разбива предварително, след това се прибавя пясъкът и накрая, ако е необходимо, допълнително количество вода за постигане на желаната консистенция.

При варо-циментов разтвор към варното мляко се прибавя суха смес от цимент и пясък, след което се добавя необходимото количество вода.  

Как да изпълним правилно  ТУХЛЕНА ЗИДАРИЯ

Когато полагате първи ред при тухлена зидария, той трябва да се полага върху абсолютно хоризонтална плоскост, проверена с мастар и либела (основа, цокъл, плоча).

Полага се само един пореден ред, а не два или повече редове едновременно. Ако ви се наложи да преместите тухла,  която вече е поставяна веднъж в зидарията, отстранете изцяло свързващата смес и поставете нова. 

Хоризонталните фуги трябва да са строго хоризонтални и с дебелина до 1,2 см. За целта от външната страна на зида се опъва канап, превързан към зидарията или към  редоуказатели. Стени с дебелина 1 ½  тухли и повече се „водят” по два канапа. На всеки 5-6 реда хоризонталността на тухлените редове се проверява с либела и мастар.

След завършването на всеки ред свързващият разтвор се разстила равномерно, с еднаква дебелина върху тухлената стена.

Вертикалните тухли с дебелина 1см  трябва да бъдат изцяло запълнени с разтвор и да не съвпадат в два последователни реда, а да се разместват най-малко с ¼ тухла, с изпълнението на така наречената превръзка.

Стените и страните на отворите трябва да бъдат абсолютно вертикални, което се проверява чрез спускане на отвес от всеки нов хоризонтален ред към едни и същи контролни тухли от по-долните редове. 

Автор: сп. “Още за къщата”

Admin Oct 1 '14 · Comments: 2
Строителството върху нестабилни терени

Строителството върху нестабилни терениАвтор / Източник: доц. д-р инж. Добрин Денев

PREVNEXT

Строителството върху нестабилни терени определено оскъпява инвестицията. От друга страна е абсолютно неоправдано, особено при нестабилни почви, да се инвестира в каквото и да е строителство без предварително проучване и укрепване на терена. Кои са нормативните документи, които определят условията и изискванията за строеж в условията на нестабилни терени?

Когато има неустойчиви земни терени, тогава всяко едно строителство, не само на сгради, но и на каквито и да са строителни съоръжения, задължително трябва да бъде осигурено и по отношение на общата му устойчивост, т.е. трябва да бъде осигурена  земната основа срещу евентуални свличания и други подобни явления. Това налага в такива сгради и съоръжения да се инвестира повече, защото трябва да се укрепява строителният терен. Примери за това има достатъчно. 

В България са изключително много т.нар. неустойчиви терени, върху които, или в близост до които, не трябва да се строи или трябва да се строи с особено внимание. Специална карта показва наличието на няколко хиляди активни свлачища в нашата страна. Това не означава, че на тези терени изобщо не може да се строи. На много места строителството, ако е комбинирано с укрепителни мероприятия, може да бъде напълно гарантирано. 

Нормативните документи, които касаят строежите в неустойчиви терени, са няколко: Ня първо място Наредба  № 12  от 2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Тя е документът, който регламентира начините на извършване на строителството при наличие на свлачища. Може да се добави и Наредба №1 за проектиране на плоско фундиране, разбира се, Законът за устройство на територията – ЗУТ; Наредба № 1 от 2004г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежът на укрепителни съоръжения, където става въпрос за работите в неурбанизирани територии.

 

На кои фактори най-често се дължи нестабилността на терените в България и кои са най-засегнатите райони?

Свлачищната дейност е функция до голяма степен на генезиса на почвите. Много силно изразена такава дейност има на Дунавското и Черноморското крайбрежие. Факторите, които допълнително влияят там са морската абразия и русловите речни процеси. Те са естествени и в много от случаите не могат по никакъв начин да се избегнат - по-скоро трябва да се вземат мерки да не влияят така разрушително, както често се получава. Нестабилността на терените може да бъде провокирана и от човешката дейност. Например: неправилно извършени изкопно-строителни работи, използване на взрив в условия, които не допускат това; неоправдано изсичане на дървета и друга растителност; претоварване на земни скатове, които са с нисък коефициент на сигурност. Що се отнася до нестабилността на терените в България, има ги и във вътрешността на страната – при това не малко. Те са даденост преди всичко в някои от старопланинските градове, има ги, разбира се, и на други места, където естеството на земната основа (респ. на на почвените породи) предполагат появата на такива  явления. Има ги и около София. Макар че не засягат жилищни и урбанизирани територии, в районите на някои от откритите рудници в България, например в „Марица–Изток”, устойчивостта на т.нар. бортове е силно подвластна на същата по своята природа свлачищна дейност. 

 

На каква гаранция, дълготрайност и сигурност при експлоатация могат да разчитат притежателите на такива имоти, които строят след като е било извършено предварително укрепване на терена?

Невъзможно е да се дават гаранции без познаване на конкретните условия и без да се познава съответният проект.  Конструкторът е този, който следва да се произнесе има ли необходимост от укрепителни мероприятия, какви да са те,  въобще може ли да се строи на съответното място, с каква височина да са и на каква дълбочина може да се изграждат сградите, кякви производства магат да се допуснат, защото някои предизвикват динамични натоварвания и могат да провокират неблагоприятни развития на естествените процеси.  Трябва да се вземе предвид и срокът на годност на някои укрепителни елементи, вкл. с какви материали и кога е извършено укрепването. Дренажните мероприятия, например, не са вечни по отношение на тахното действие. След определен период на експлоатация при тях най-често настъпва колматация, което намалява тяхната ефективност, те не функционират правилно, може въобще да спрат да дренират масива и се в крайна сметка се налагат нови противосвлачищни мерки. 

 

Може ли ново строителство да предизвика или усложни състоянието на неустойчивост на прилежащия терен?

Да, за това стана дума. Новото строителство може да предизвика или усложни равновесното състояние на даден земен масив. Затова задачата на проектанта и на строителя е да не се допуска новото строителство да провокира влошаване на сигурността на естествените терени. Усложнение може да се получи при изпълняване на дълбоки строителни изкопи по технически неиздържан начин, при претоварване на земната основа, използване на неподходящи средства за извършване на изкопните работи и др.  

Във всички случаи строителството в тези (да ги наречем особени) терени трябва да бъде съобразено с посочените в Наредба № 12 изисквания, както по отношение на проучването, така и по отношение на проверките на устойчивостта преди и след започване на това строителство. Въпросните изисквания са разписани в Наредбата.  

 

Какви проучвания е необходимо да бъдат извършени преди проектирането и каква документация се изисква за разрешаването на изпълнение на строежи върху свлачищни терени?

Минималното е изследване на устойчивостта на съответния терен по три профила, ако става дума за съоръжения, за пътища, както и за  свлачищни проучвани по други поводи. За цела е необходима е изрядна геологопроучвателна и проектантска документация. Изисква се и съгласуване от институциите, които се занимават с противосвлачищна дейност. В близкото минало това бяха институци, наричани противосвлачищни комбинати, които бяха локализирани в гр. Перник, гр. Плевен  и в гр. Варна. 

 

В кои случаи се прибягва до задължителна геотехническа експертиза?

Задължителната геотехническа експертиза е разписана в Наредбата за плоско фундиране и други нормативни документи. Експертизата съпътства проектирането, но тя е допълнение към традиционните изисквания на проектите. Извършват от оторизирани лица с определени правомощия в това отношение и съпътства абсолютно всички видове строителство, в частност, фундиране в разглежданите сложни терени. Под сложни терени се разбират не само зони с проявена свлачищна дейност, но и една друга категория терени, която е представена с особени почви, т.н. пропадъчни почви – каквито са льосовите почви. Те, както надявам се е широко известно, покриват почти цяла Северна България и в тях също има проява на явления от типа на свлачищните. 

Проектирането на всички видове високи сгради, спортни съоръжения, промишлени сради и съоръжения, където се използва повече вода в технологията, трябва задължително да се съпътстват съпътстват от геотехническа експертиза. Експертизата е необходим елемент в процеса на проектирането и издаването на съответните строителни разрешения.  

Чл. 140,  # 1 на Нормите за плоско фундиране гласи: „Не се допуска строителство в наклонени терени, за които има данни, че са активни свлачища.”; # 2 „Активните свлачища, когато застрашават сигурността на сгради, съоръжения и комуникации при  необходимост се разработва проект и за тяхното стабилизиране. Строителство в наклонени терени, за които има данни, че са условно стабилизирани, се допуска, въз основа на подробни инженеро-геоложки проучвания за установаване на общата им устойчивост -  строителство плюс съставяне на геотехническа експертиза. Преди да се изпълни основното строителство се разработва и изпълнява проект с мероприятия за недопускането активизирането на нови свлачищни процеси.”

 

Какви са основните методи за борба със свлачищата и какъв период от време отнема укрепването на свлачищния терен, така че той да бъде годен за строителство.

Начините за недопускане на свлачищна дейност и активизиране на свлачища, т.е. превантивните мерки, са най-различни, но на първо място, това е недопускане на допълнително овлажняване на земната основа. Основен „провокатор” за активизиране на свлачищата най-често е намаляването на якостните характеристики на почвата в дълбочина. Това обикновено става, когато се допусне те да се преовлажнят до степен която да засегне устойчивостта. Тогава терените, които потенциално са свлачищни, се превръщат в реални свлачища. 

Така че в отговор на Вашия въпрос: На първо място от методите за борба със свлачищата е превенцията, т.е. премахване на причините – главно недопускането на овлажнаване на земните масиви. 

Когато има наличие или предпоставки за свличане – най-важно задължение на строителя и този, който екплоатира обекта, е да се отведат повърхностните води, колкото се може по-далеч от „мястото на събитието”. Второто е да се дренира тялото на потенциално неустойчивия масив, респ. самото свлачище, ако то вече е факт. Това се реализира примерно посредством специални дренажни мероприятия.  Целта е водите да не бъдат фактор за активизирането или по-нататъшното активно поведение на свлачището. Друга мярка е използването на целесъобразни строителни технологии, за заздравяване на терените и преустановяване на свлачищните процеси, каквито са мерките за силовото им укрепяване - от класически подпорни стени до шлицови стени, къмбинирани със съвременни средства, като земни анкери, „дюбели” и пр. Във всички случаи укрепителните работи трябва да се правят много внимателно, те изискват много средства, отнемат много време и невинаги са с абсолютно гарантиран краен резултат. Т.е., когато едно свлачище веднъж вече се е проявило, понякога е най-добре да се остави теренът до заемане на ново устойчиво положение, без да се правят интервенции и не се извършват строителни работи там. Невинаги това обаче е възможно и се налагат скъпи, спешни и неотложни строително-укрепителни мероприятия. Особено когато могат да последват аварии, при транспортни обекти и др. 

 

Какъв е регламентът за контрол и надзор на строителния процес?

Техническият контрол е задължителен и особено важен в този вид строителна дейност. Когато има реализиран строителен обект или конструкция, чието  предназначение е да преустанови свлачищната дейност, то процесът е свързан и с периодичен надзор за поведението на свлачището във времето след строителството. 

Ако трябва едно свлачище да се укрепи надеждно, трябва да се знае, че инвестицията е изключително голяма. Във връзка с това в световната практика, а от няколко години и у нас, се прилага т.нар. „обсервационен метод”, т.е. осъщвяват се първоначално най-необходимите укрепителни работи и се извършва наблюдение на свлачището, за да се прецени дали има нужда от допълнителна намеса, или би могло с вложения минимум от инвестиции и вмешателство да се подобри състоянието му. Най–ефективният начин за наблюдение, доказан на практика,  е чрез изграждане на система (мрежа) от геодезически репери и инклинометри, както по укрепителната конструкция, така и по цялото тяло на свлачището. Когато се извърши наблюдение в един по-дълъг период и се направят съответните анализи, може да се направи заключение дали трябва да се продължи с укрепването, дали има затихване на процесите или не. Такова обследване в някои случаи може да отнеме десетилетия - технологичното време, необходимо да се убедим, че там е настъпила консолидация, че свлачищният процес е затихнал. Изискването за мониторинг на укрепените свлачища са залегнало в цитираната Наредба 12.  

Освен природните фактори, кои техногенни фактори могат да доведат до     активизиране на свлачищния процес?

От природните фактори това са споменатите ерозия, абразия, както и земетръсите. Много често сеизмичната дейност е в пряка връзка с активизирането на големи свлачищни масиви. Техногенните фактори са обикновено израз на подценяване и на необмислената строителна дейност, използване на неподходяща техника, подсичане и претоварване на потенциалните свлачища, допускане на тяхното овлажняване  и др. 

 

Каква е ролята на повърхностното отводняване и дренирането на подземните води в борбата със свлачищата и какви са изискванията по отношение на провеждането на тези дейности? 

Отводняването и дренирането, както вече стана дума, са много важен фактор в превенцията и в стабилизирането на свлачищата. Изразяват се в изграждане на открити околовъстни канавки и подземни дренажи (наречени „дренажни ребра”). За тяхната дейност трябва да се следи и ако са неефикасни, да се установи защо е така, възможно ли е да се подобри тяхната работа или следва да се потърсят  нови варианти за отводняване, вкл. дублирането им. Например, откритите канавки трябва  постоянно да се поддържат в изправно състояние, да не допуска да се затлачат и запълнят (както често става) с почва или с отпадъци. 

 

Какви са видовете подземни дренажни съоръжения и в какви случаи се прилагат?

 Освен споменатите по-горе традиционни подземни дренажни системи има още по-мащабни, като тези осъществени в гр. Балчик, например. Става въпрос за големи подземни дренажни галерии, които обаче трябва са резултат на много по-подробно проучване, защото са изключително скъпи инвестиции и които имат за цел да осушават наоколо големи земни масиви. В последните години все по-масово се прилагат и т.нар. ХСД („хоризонтални сондажни дренажи”), които са несравнимо по-евтини. Такива има изградени немалко в България и когато са добре ситуирани и изпълнени, съвсем ефикасно изпълняват предназначението си. 

 

Какви са видовете укрепителни конструкции, какви са изискванията към тях и в какви случаи се прилагат?

Под укрепителни конструкции инженерите разбират обикнавено силовите бетонни и стоманобетонни конструкции. Класическите подпорни стени са межу тях, но трябва да кажем - те са възможно най-ненадеждният начин за укрепяване на свлачища. По-ефективни са шлицовите и пилотни стени, особено когато са комбинирани с други укрепителни мероприятия или конструктивни елементи към тях. Такива са например анкерирането, ХСД и др. В практиката, особено по нашето Черноморие, се изградиха и специални кладенци, от които в почти всички хоризонтални посоки има хоризонтални дренажи, където водите се събират и оттам изпомпват към морето, изградиха се и специални защитни дамби, и пр.

Силовите укрепителни конструкции наистина невинаги са ефективни, тъй като свлачищните сили са изключително големи и в много от случаите са в състояние да унищожат подпорна конструкция от всякакъв тип. Те са опасни, особено ако в условия на свлачище има изградени мостови опори. У нас в такива случаи бяха изграждани превантивни конструкции - кладенци за протекция – те представляват своего рода стоманобетонни черупки, във вътрешността, на които е изпълнена опората. Ако нещо се случи (в смисъл, свлачището се раздвижи), първо стоманобетонната предпазна конструкция ще бъде увредена, но веднага могат да се вземат мерки,  за да не се стига до пряко съприкосновение на свлачището с опорите на моста. Такива бяха изградени на автомагистрала „Хемус” в района след Витиня.

Изискванията към укрепителните конструкции са за дълговечност, дълготрайност за такова действие във времето, че да не допуснат активизация на свлачищата. Защо не – и да бъдат естетични. Като укрепителни конструкции, доказали своята ефективност и здравина, са онези дамби, за които споменах, изградени в района на Сарафово и другаде по крайбрежието. Те могат да дренират водите към морето, но същевременно не допускат щормовете да достигат брега и да го разрушават. 

 

Какви са възможностите за укрепване на свлачищни терени посредством конструкцията на нови сгради и съоръжения?

Такова решение в България още не зная да е прилагано. В някои по-напреднали страни се реализират подобни технологии. Това е едно „скъпо струващо удоволствие” – целесъобразно е прилагането му, когато един терен е скъп и се рентира добре, тогава инвестицията в укрепването му със самите сгради си струва. Пример за това е градът Монте Карло, който почти изцяло е изграден върху свлачища. Там много от сградите започват с фундиране, което има и предназначението да служи и за противосвлачищна конструкция. Това  мултиплицирано (приложено при много сгради) довежда до положителен краен резултат, а именно стабилизиране на цялата свлачищна територия. 

Архитектурно-планировъчни изисквания за проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони?

 

В свлачищни райони съгласно нашата нормативна уредба не бива да се допуска високо строителство или в случай че се допусне, трябва да бъде обмислено и аргументирано. Ако все пак говорим за допускане на строителство в свлачищни терени трябва да се знае къде точно да се разположи то. Всяко едно свлачище има своята „активна” и „пасивна” част. „Активната” част е онази зона, която остава в горния край и по никой начин не бива да бъде претоварвана, докато „пасивната” част, там където е „езикът” на свлачището и би могла да се затежни. Т.е., ако искаме да не предизвикваме дадено свлачище, би могло да строим най-вече в зоната, където е пасивната му част, където собственото тегло на конструкциите ще благоприятстват възпирането на свлачищната дейност. Всичко това обаче, да повторим – само след прецизно и зцадълбочено инженерногеоложко проучване, след съобразено със спецификата на терена проектиране и след съответните съгласувания и разрешения. 

 

Какви са превантивните мерки?

За превенцията тук вече стана въпрос. Тя се изразява в предпазване от (и по възможност недопускане на) свлачищна дейност, съобразяване с  възможностите на терена относно неговото натоварване от сградите и съоръженията, правилно разполагане на отделните постройки в зоните, които имат потенциал за превръщане в свлачище, недопускане на оводняване на земните масиви, изключване на строителни технологии от типа на „противопоказно” взривяване, недопускане на подкопаване на неустойчиви скатове и др. 

И още нещо: Когато купуваме земя за строителство е добре да се поинтересуваме предварително дали там „всичко е наред” Дали там някога не е имало проява на свлачищна или, да я наречем „подобна”, дейност. Като цяло в България свлачищните райони са известни, но все пак... 

 

Автор: доц. д-р инж. Добрин Денев

Admin Oct 1 '14 · Comments: 3

Надали има осъзнат човек в България, който да не е влизал поне веднъж в къща, направена от глина и дърво. Много са и онези, които са оставали и прекарвали приятни мигове в мекия уют и спокойствие на такива постройки.  Бавно овехтели и с мирис на старо, загатващи за изминали столетия и преживени животи. Спомнете си само вашите екскурзии до Стария Пловдив, величествените гледки от Арбанаси, застиналото време в Копривщица, Боженци и Жеравна, стария дух, лъхащ от градове като Котел, Тетевен, Троян, Златоград или Мелник. 

Онези малки и по-големи къщи, които сте виждали къде ли не по нашата красива България. Спомнете си и голямата част от вътрешните постойки на прекрасните наши манастири, някои от които сте посещавали поне веднъж. И навсякъде глина, ”глината, от която Бог сътвори човека”.

Ако се отделим от романтиката и шепота на историята и погледнем с очите на съвременни анализатори, ще установим:
1 - тези 300-400-годишни “ветерани” са изцяло екологични, дълго преди да се е знаело какво е това екология;

2 - ако разгледаме различните строителни школи в България, ще разберем, че използваните технологии и материали са много толерантни и в никакъв случай не са ограничили творческия порив на старите майстори.

3 - разбирайки на колко години са (къщите), ние ще установим, че този продукт е с висока устойчивост и здравина, още повече като си дадем сметка на какви природни сили и бедствия са били подложени във времето. За да можем да стигнем до 4 и 5, ще е необходимо да задълбочим изследването си. Най-малко бихме могли да попитаме някой, който е живял в такава къща: ”Как е вътре?” Ако ние самите не сме прекарали някаква част от живота си в подобна обстановка. Това е може би най-индивидуалното като емоция заключение на “изследователя”. Тъй като хората, еднакви в същността си, са много различни в  изискванията си. Но едно е сигурно, всички биха усетили еднакво най-благоприятната за човека влажност (50-54%), приятния вътрешен климат и тишината под формата на ненатрапчив комфорт и жива връзка с планетата. В по-голяма степен уютът се дължи на свойствата на основния строителен материал и после в дизайна и умението да се подреди един такъв дом (къща). Няма да ни се наложи да поръчваме на научни институти да ни направят изследване и да ни разкажат повече за глината. В ерата на интернет и свободния обмен на информация можем спокойно да почерпим от чуждия опит. И без това западите европейци са се предвижили много напред в тази сфера. Възраждането на този вид (тип) строителство при тях започва в началото на 80-те години, когато при нас бетонът и панелите бяха във възход. Тук е мястото да отдадем заслужено уважение на нашите стари майстори дюлгери, прочути с уменията си за живото наследство, което са ни оставили. И да не им се сърдим, че не са могли да постигнат максимума, черпейки от чужди постижения. Ние пък имаме възможността да възродим традицията и продължим с развитието на старата някога и модерна днес технология на строителство с глина.
 
Какво е характерно за тази технология?

I. Тя е напълно екологична и с нисък разход на енергия при изпълнението.
Екологична, защото не използва никакви изкуствено получени материали. Използват се четири от познатите ни природни елементи - вода, дърво, земя (глина) и метал. След приключване на строителните работи не остава нищо, което да замърси околната среда. Разходът на електрическа енергия е значително по-нисък, отколкото при другите видове строителство. 

II. За да не се прави грешна аналогия с някои разновидности на кирпича, още веднъж ще повторим, че това е технология за строителство с глина. И нека никой не се бърка с онази кал, забъркана с плява, която последните наводнения отнесоха. Разликата е огромна и в това се крие съвременият подход за използване и развитие на споменатата технология. Смесването на глината с различни компоненти - стърготини, пясък, дървесни частици, слама, постигат цели (ефект), задоволяващи различни изисквания при строителството. Оттам идват и различните качествени спецификации за всяка различна постройка. Толерантността на материала позволява да се засилят едни качества и да се намаляр други, както и да се комбинират. Водещото при посрещането на такъв избор е мястото, на което ще се строи, и желанието на собственика. В Германи и Холандия, където строителството и реставрацията с тази технология е най-добре развита, нещата са доведени до перфекционизъм. В резултат на задълбочени проучвания и множество изпитания, проведени през 80-те и 90-те години и в следствие на  труда на много специалисти и научни работници от различни научни инситути, различните методи и похвати са обособени и квалифицирани в основни групи. 

III. Специфичните свойства на основния строителен материал (глината) обуславят ниския разход на енергия при отопляването и охлаждането на сградата при достатъчна дебелина на основните стени. Това става при условия на запазване влажността вътре и способността на къщата да диша, без да губи от температурата си. Непозволяване на появата на вредни плесени, лишеи и мухъл и други вредни вещества, отделяни в следствие на стареене. По този начин се изключва възможността за възникване на алергии на обитателите. От такива алергии страдат до 80% от живеещите в бетонни жилища (статистиката е германска – в България не съществува такава).

IV. Когато навън е студено, ниските температури не могат да се предадат вътре в помещенията и по този начин да понижат вътрешната температура. Обратно, температурата вътре в сградата не може да се отдели навън през стените. Нещо повече: вътрешните стени, които цял ден се нагряват в следствие на отопляването, акумулират топлина и по-късно я излъчват обратно навътре, когато вече няма действащо отоплление.

Когато външните стени биват намокрени след дъжд, респираторността  на глината помага на стената много по-лесно да изсъхне отново, без да допуска влага надълбоко.
V. Респираторността (капилярността) на глината е важна не само за способността на къщата да диша и съхне бързо, тя е основно качество при звукоизолацията. Шумовете отвън не проникват агресивно вътре. 
VI. Сградната конструкция, използвана при това строителство, е дървена (fachwerk или друга). “Запъната” като здрав скелет, върху който се добавят избраните начини за полагане (изпълване) с глината (неизпечени тухли, плет-“чит” и други). Този вид дървени сградни конструкции доказват своята здравина с факта, че преживели различни земетресения къщи, достигат до възраст 300-400 годни. По-добрият и съвършен fachwerk, използван предимно в Германия, Холандия, Белгия, е представен в изпълнение на 5-6-етажни сгради. Симбиозата между дървена конструкция и добре направен глинен пълнеж има отношение към сигурността и лесната поддръжка на сградата. Леката дървена конструкция е достатъчно здрава и дори при високи земетръсни натоварвания няма да се разпадне, не ще позволи на глината да се отдели от нея. Дори при частични повреди ремонт може да се извърши и без да се губи от здравината на къщата (нещо, което далеч не е така при бетона например). 

Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна и еленергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”. Използването на технологията за строене с глина обуславя и сравнително ниски разходи в сравнение с другите видове строителство. 
Грубият строеж, вътрешното и външно завършване, изолация и интериор са изпълними само с един материал. Не се налагат допълнителни разходи за изолационни системи и довършване. Постройки от този тип могат да бъдат изпълнени в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат модерни, без да се различават от постройките, направени по конвенционален начин. Те обаче притежават по-добри качества за живеене.
Този вид строителство е много удачен за еднофамилни вили или вилни селища, използвани за селски туризъм. Технологията е незаменима и най-подходяща при реставриране на вече съществуващи сгради от този тип. 

В България обучение и квалификация по описаната технология е проведена от представителството на занаятчийска камара “Кобленц” Пловдив (HWK-Koblenz). Обучението е провеждано от водещи специалисти на Германия и по методология за обучение в Германия. През 2005 година са проведени три семинара на територията на община Родопи, сътрудничество между МУТЦПО-Пловдив, община Родопи и “Диза Еко Груп” ООД.

Admin Oct 1 '14 · Comments: 1
Строеж в зимни условия

Строеж в зимни условияАвтор / Източник: Още за къщата

Строителството в последно време е доста интензивно и много често по ред причини на инвеститори и строители се налага да използват за активно строителство и зимния сезон. Това е обичайно явление и за много от българските курорти и туристически обекти, където ограниченията към строителството по време на активния туристически сезон измества извършването на строителните дейности към студените месеци от годината. Какво трябва да се има предвид, когато се строи в зимни условия и по-специално за полагането на бетон при минусови температури? Предвид специфичните качества на бетоновата субстанция и опасността от появата на различни дефекти и деформации под влияние на минусовите зимни температури какви са правилата, които трябва да съблюдаваме, строейки през зимата?
При строителство през зимата и по-точно при изпълнение на бетонови работи проблемът е, че се създават условия водата в бетоновата смес, която все още не се е свързала с клинкера, много бързо да се превърне в лед и още на ниво невтвърден бетон той да се дезинтегрира като структура от образувалите се ледени люспи. След размразяването на тази вода структурата е напълно нарушена и възможността да се постигне необходимата якост се свежда до около 20 % от нормалната за този етап якост на бетона. Следователно при изпълняване на бетонови работи температурният фактор е съществен. Мерките, които трябва да бъдат спазвани във връзка с това, е необходимо да бъдат ясно формулирани и по този начин да се избегнат евентуални проблеми. 

Основният момент е недопускане на замръзване на водата. От друга страна, трябва да бъдат осигурени условия за набиране на необходимата якост на бетона, т.е възможности за хидратация на цимента. Чрез т.нар. противозамръзващи добавки, които по същество са електролити и действат подобно на антифриза, а именно не допускат замръзване на водата в бетоновата смес. Реално може да се говори, че те спомагат за блокиране на замръзването на водата в бетоновата смес при температури до – 8 градуса. При по-ниски температури опитът доказва, че такава добавка не е ефективна. В такива случаи се прибягва към други съществени мерки, които спомагат създаването на условия за нормално втвърдяване на бетона. Те обезпечават качествата на бетона като якост и деформативност, водонепропускливост, мразоустойчивост или други допълнителни изисквания към бетона, които са били заложени в проекта. Тези качества трябва да бъдат постигнати, независимо от това че строежът се извършва през зимния сезон и показателите на бетона е необходимо винаги да съответстват на стандартните предписания и норми. Тези допълнителни мерки за съжаление не са особено добре познати и използвани в строителството и за съжаление през месеците януари и февруари доста често се наблюдават негативните последици от неправилно полагане на бетон при минусови температури. 

Най-често проблеми възникват при бетонните плочи. Като тънкостенни конструкции те имат голяма повърхнина с много голямо отдаване на топлина, която се получава при хидратацията на цимента, но при тънки конструкции т. нар. модул на платната е много голям и топлина се отдава както от горната, така също и от долната повърхност и по този начин много бързо се стига до отрицателна температура и замръзване. В такива случаи използваните противозамръзващи добавки и особено ако температурите се задържат под – 10 градуса за едно денонощие, нямат необходимия ефект. 

Проблемът със строителството при зимни условия и съответно полагането на бетон при минусови температури е доста добре третиран от северните страни. Аз лично имам впечатления от скандинавските държави, Финландия и Швеция, където температурите са от порядъка на – 20, -30 градуса. 
Мерките, които се прилагат с цел улесняването на строителните дейности при зимни условия, не са никак сложни. Преди всичко целта е да се запази т. нар. хидратационна топлина при взаимодействието на цимента с водата, която не би могла да се игнорира. С други думи, необходимо е да се топлоизолира. Най-добър ефект се постига с дюшеци от стъклена или минерална вата с дебелина около 10–15 см, завиване отгоре с полиетиленово фолио, с което се постигат доста добри резултати и се предотвратява замръзване на водата в бетоновата смес. В скандинавските страни например е задължително при бетонирането в кофража да се оставят шпилки и той да се облича с един слой от минерална вата поне 15 см, който стои и не се демонтира до началото на пролетта, когато се декофрира конструкцията. 

Скандинавците успешно прилагат и метода с подгряване на бетонираните конструкции в ранните срокове до петия ден от полагането на бетона. С полиетиленово армирано фолио от типа на парниковото или с брезенти се завива всичко, което е бетонирано, и там непрекъснато работи парогенератор, който насища пространството с пара. След седмия ден бетонът е набрал абсолютно достатъчна якост. Последващото охлаждане трябва да се осъществи постепенно, защото при рязко охлаждане води до образуването на пукнатини.

Друг вариант, също доста широко използван в скандинавските страни, това е подгряването на бетона с инфрачервена светлина. В България този метод също е използван например при строежа на комплекса ”Белите брези".

Друг доста популярен метод, който се използва в Русия и Канада, е подгряването на бетоновата смес по няколко различни начина. Подгряване на водата до достигане на температура около 70 градуса и след топлообмена бетоновата смес достига температура от 30 градуса, след което се топлоизолира. Друг вариант е бетоновата смес от бетоновоза влиза в един кюбел, в който има възможност да стане бързо волтова дъга, но тъй като в бетонната смес има много вода, този процес е съобразен така, че част от нея да се изпари. Чрез изчисления се определя колко секунди ще бъде волтовата дъга, прогрява се бетонната смес и веднага се бетонира. Отново след това е необходимо да се топлоизолира.

В България вече се използва и друго много модерно средство за зимно бетониране. Това е един продукт, който е от концесия на военни иновации, използван във военни обекти. Използват се въглеродни нишки, които имат голямо съпротивление като проводник на електрически ток. Те са имплантирани в силиконово фолио, с което се завива бетонираната конструкция. Методът е много добър и има възможност да се достигне каквато и да е заложена температура. От друга страна, не се допуска изпарението на водата и неблагоприятно съсъхване и съответно се елиминира опасността от пукнатинообразуване. 

В нашата лаборатория направените изследвания показаха, че чрез този метод температура от 80 градуса се постига само за 20 минути и то на бетонова плоча с дебелина 15 см, която температура всъщност е горната допустима граница. Консумацията на ток при този метод е изключително ниска. От друга страна, това инвентарно средство може да бъде употребявано в продължение на няколко години и да се използва на различни обекти.
 
Бихте ли коментирали приложението на термокофражите. Вече е факт първата сграда с използване на  термокофражи в Разлог.
Този тип кофраж в момента е в процес на издаване на българско техническо одобрение и оценка на съответствието. Това е един много интересен метод за строителството, защото с този термокофраж се решава автоматично и проблемът, свързан с бетонирането при зимни условия. 6,5 см пенополистирол са напълно достатъчни да топлоизолират тези 15 см бетон, които се намират по средата на ”сандвича". След това същият този кофраж автоматично се превръща в една перфектна вътрешна и външна топлоизолация на сградата. В момента производствената база в Сливница за системата от термокофражи и стереопорни платна е почти завършена. На следващ етап ще се разработи и система за бетониране на плочи. През 2007 г. ще имаме вече и реализиран български продукт.

Като заключение към темата за зимното бетониране бих допълнил следното: Битува едно мнение, че химическите антифриз добавки са едва ли не панацея и който ги купи, е вече застрахован от всякакви проблеми, свързани със зимното бетониране, което съвсем не е толкова елементарен за разрешаване проблем. В много от случаите, независимо от прибавените към бетона добавки, се получават измръзвания и негативни деформации именно поради неспазване на мерките за бетониране при зимни условия. Така че като съвет към тези, които изпълняват подобни строителни работи, бих препоръчал използването на противозамръзващите добавки, но в комбинация с някои от методите, които цитирахме по-горе.
 
Бихме ли могли да обобщим, че казаното важи и в случаите на зимно полагане на всички продукти на циментова основа?
Да, това се отнася за всички видове работи, които са на база свързващо вещество цимент като строителни разтвори за зидарии, мазилки, замазки и въобще навсякъде, където има неорганични свързващи вещества от типа на цимент, вар, гипс ниските температури са противопоказни и съответно трябва да се предприемат специални мерки.
 
Когато една сграда е строена в зимни условия, без да са били спазени всички необходими мерки и указания, какви са евентуалните последствия от конструктивна гледна точка и въобще какво се случва с тази сграда в процеса на експлоатация?
След като една сграда е построена, без да са взети под внимание специалните предписания, впоследствие тази сграда се налага да бъде усилвана чрез скъпо струващи технологии. Като пример мога да дам случаите със замръзване на плочи, с които се занимавахме тази пролет, като резултат от несъблюдаваните условия за строеж през изминалата зима. Това бяха предимно хотели на морския бряг, Банско и Пампорово. Направихме доста усилвания на подови конструкции посредством ленти от въглеродни нишки. Такива продукти предлагат фирмите ”Сика България", ”Лийф група", ”Изомат". С подобни методи може да се предодвратят негативните последици за такива конструкции, ако разбира се, не се е стигнало твърде далеч в процеса на нарушаване на якостните качества на бетона. Изкам да поясня, че това усилване се прави заедно с известно доливане на един слой от около 5 см в горната част на плочата, за да се оформи натискова зона. Измръзналата част от конструкцията се отстранява.

В частност, когато за даден обект бетонът се осигурява от бетонов възел и пристига на мястото в готово състояние, какво може  да ни гарантира, че този бетон има необходимите качества и в него съответно са вложени химическите добавки против замръзване?
За съжаление невинаги може да се разчита на такава гаранция. Отново има както добри примери за прецизно спазени пропорции и качества на съставките и добавките към бетона, така също и примери за недобросъвестно спестяване на необходими съставки. Отговорност за качествата на бетона носи източникът, а именно бетоновият възел, строителят носи отговорност за спазването на технологиите и указанията за полагането на бетона на конкретния обект. В последно време се наблюдава едно добро развитие и много от бетоновите възли в България доставят качествен продукт с необходимите параметри.
 
При вече завършен строеж,  да речем готова кооперация, как могат новите собственици да бъдат сигурни, че при строежа, изпълнен в зимни условия, са били спазени всичките необходими мерки за предотвратяване на неблагоприятното въздействие на минусовите температури върху качествата и здравината на конструкциите?
Видими белези за такива нередности не могат да се установят лесно. При всички случаи измръзналият бетон, който има по-малка якост и по-нисък  е-модул специално при плочите, след като се повиши температурата, може да набере якост, но той няма необходимите еластични характеристики и плочите провисват под влияние на пълзене и еласто-пластични деформации, получава се т.нар. корем. Това е един признак, по който може да се съди, че е работено при зимни условия и е декофрирано може би рано. Пълзенето на бетона понякога е ”маскиран"· с дебели мазилки като опит да се ”обере" видимо провисването. Това обаче може да се окаже опасно от гледна точка на поведението на конструкцията при земетръс, когато от хоризонтален земетръс плочите също вибрират. Под влияние на силата, натоварваща провисналата вече част, тя съответно може да се разруши и да се стигне до непоправими щети.

Като заключение още веднъж бих искал да отбележа предвид настъпващия зимен сезон значимостта и смисъла на спазването на условията за строеж при минусови температури, което да гарантира безпроблемността на изпълняваните конструкции.


Проф. д-р инж. Димитър Назърски
Ръководител катедра Строителни материали и изолации - УАСГ, София

зам.- председател на БАИС

Автор: ИНТЕРВЮ на сп. ”още за КЪЩАТА”

Admin Oct 1 '14 · Comments: 3
Мразоустойчивост на бетона

Мразоустойчивост на бетонаАвтор / Източник: Още за къщата

Предвид географско-климатичните особености на България приложимостта на бетона често пряко се влияе от степента на неговата мразоустойчивост.
Втвърдилият бетон е материал със сложна порьозна структура и определена степен на проницаемост за различни флуиди.
Мразоустойчивостта на бетона е свойството му да понася циклично „замразяване-размразяване" във водонаситено състояние без критична загуба на маса и якостни характеристики. Трябва дебело да се подчертае, че именно тази способност на бетона определя неговата приложимост в условията на висока влажност и ниски температури. Нещо повече, мразоустойчивостта на бетона до голяма степен характеризира (нерядко и лимитира) неговата дълготрайност в условията на обичайни неагресивни среди.
                   
МЕХАНИЗЪМ НА РАЗРУШЕНИЕ
Повредите в бетона под влияние на ниските температури в условия на висока влажност се основават на добре известния факт, че водата при преминаване от течно в твърдо агрегатно състояние (лед) се разширява.

Развитата порова структура на циментовия камък на бетона (хидратиралата и втвърдила циментова паста) се характеризира с два основни показателя – обща (общ обем на порите в циментовия камък) и диференциална порьозност (разпределението на порите според техния диаметър). Обемът и размера на порите се определя от условията на тяхното формиране в различните фази на протичане на хидратационните процеси. Една част от тях остават взаимносвързани, а други – изолирани една от друга. Не трябва да бъдът изключвани и нерядко присъстващите в бетона капиляри и пукнатини с различен размер и произход, които също повишават проницаемостта му.

Всичко това позволява миграция на вода в дълбочината на сечението, а нейното замръзване вследствие на ниски температури води до образуването на лед първоначално в контактната зона на по-големите пори с въздуха, което от своя страна упражнява сериозен кристализационен натиск. Този натиск, освен върху стените на порите и капилярите, се предава и върху още незамръзналата вода във взаимно свързаното  порово пространство, изразяващ се като ефект на „помпане" и поява на локални опънни напрежения в отделни части на сечението. 

Степента на проницаемост на циментовия камък лимитира възможността за директно овлажняване и омокряне и на добавъчните материали на бетона – пясък и едър добавъчен материал, които по такъв начин също са подложени на разрушителни въздействия.

По описания накратко механизъм на разрушение в бетона във водонаситено състояние при циклично „замразяване – размразяване" се натрупват повреждания, чиято интегрална външна характеристика се явява загубата на маса (повърхностни отчупвания, отлющвания, заглаждане на ръбовете на конструктивния елемент и пр.), както и измеримо намаление на якостните показатели.

Натрупването на споменатите повреждания е многофакторен процес, зависещ както от проницаемостта на бетона (поровата структура, микро- и макродефекти), така и от възрастта на втвърдилия бетон, параметрите и броя на циклите  „замразяване – размразяване" и др.

Използването на различни по своята физико-химична природа антиобледенители (вещества за борба срещу замръзването на втвърдилия бетон) също води до развитие на ескалиращо натрупване на повреждания от подобен род, тъй като използваните за такава цел водоразтворими соли също имат свойството да навлизат в структурата на бетона, да изкристализират в сложни комплексни съединения, включително с участието на продукти от хидратацията на бетона, да упражняват кристализационен натиск и да предизвикват ефект на „помпане" на съдържащата се в порите с по-голям размер и капилярите незамръзнала вода, което също води до снижание на якостно-деформационните показатели на бетона.
 
ФАКТОРИ НА ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СТЕПЕНТА НА МРАЗОУСТОЙЧИВОСТ НА БЕТОНА
Видът, качеството и количеството на портландцимента имат своето значение като фактор на мразоустойчивостта. Химичният и минерален състав на цимента, както и неговата ситност на смилане пряко влияят върху скоростта и начина на протичането на хидратационните процеси, и върху структурата на порите и показателите на втвърдилия бетон. 

Интересен е фактът, че в пори с диаметър под определено критично ниво, от чисто термодинамична гледна точка, водата не може да замръзне – оттук произтича важният извод за необходимостта от целенасочено формиране на порово пространство с определени характеристики, което да понижава степента на повреждания вследствие на циклично „замразяване – размразяване".

Най-важният фактор в тази посока е използването на бетони с ниско водоциментово отношение, което е предпоставка за формиране на финодисперсна порова и капилярна структура, в коята голяма част от водата въобще да не може да замръзне. Допустимите граници на желаното ниско водоциментово отношение е пряко свързано с проектната степен на обработваемост на бетонната смес и възможността тя да се полага и уплътнява в стеснени условия. Тук рецептата е използването на ефективни химични добавки (пластификатори и суперпластификатори), които осигуряват необходимата обработваемост на бетонната смес, включително добро уплътняване чрез вибриране, при намалени количества направна вода.

Не по-малко важен фактор за повишаване мразоустойчивостта на бетона е осигуряването на определена степен на въздуховъвличане в неговата структура. Оптимално формирано порово пространство с въвлечени несвързани помежду си въздушни мехурчета с общ обем около 5 % и размери 10-300 Мm дава възможност за противодействие на кристализационния натиск при замръзване на водата, като въздушните мехурчета играят своеобразната роля на амортисьор. Оптимално въздухосъдържание на бетонната смес и на втвърдилия бетон се постига чрез използването на  въздуховъвличащи добавки.
Също така ефективен метод за  подобряване на мразоустойчивостта, качествата и дълготрайността на бетона, особено постоянно изложен на атмосферни въздействия, e използването на определен вид полипропиленови фибри.   

Последните имат позитивно влияние във всичките  фази на изграждане – бетонна смес, доструктурен стадий и втвърдил бетон. 
В сертификат на British Board of Agrement No 92/2857, за дисперсно армиран с полипропиленови фибри FIBERMESH  бетон, в т. 16 се казва че:  - съответните тестове показват възможността, където е необходима мразоустойчивост, фибрите да се използват като алтернатива на въздуховъвличането.  Позитивно е и влиянието им върху основните структурни параметри на бетонната смес – консистенция и време за запазването й, разслояване и сегрегиране, изпомпваемост и времевибриране. Доказано е, че  дисперсната армировка  води до повишаване качеството на бетонната смес, а от там  на непроницаемостта и якостно-деформационните характеристики на втвърдилия бетон, което е предпоставка за висока степен на мразоустойчивост.

Особено при плоскостни стоманобетонни елементи в доструктурния стадий на бетона отварянето на пукнатини над горната армировъчна скара няколко часа след полагането и уплътняването на бетонната смес е един добре известен  негативен  факт от технологичната практика, което за съжаление поражда значителни проблеми по отношение на финишната повърхност на такива елементи, оттам и до повишаване на повърхностната проницаемост на бетона. Причините са в т.нар. пластично свиване на бетона в определен етап на неговия доструктурeн стадий на хидратационно поведение. 

Направени са заключения за изключителната ефективност от дисперсното армиране с полипропиленови фибри за предотвратяване на пукнатинообразуването вследствие пластично свиване на бетонната смес в зоната около стоманената армировка.

Влиянието на  фибрите върху качествата на втвърдилия бетон също са забележителни – те намаляват в много висока степен пукнатинообразуването, повишават якостта на опън при огъване, подобряват хомогенността на сместа, намаляват водната абсорбция, увеличават водонепропускливостта, износоустойчивостта и пр., все показатели с пряко влияние върху степента на мразоустойчивост.

Качествата на добавъчните материали също влияят на мразоустойчивостта на бетона. Преди всичко мразоустойчивостта на едрия добавъчен материал като скална порода и неин продукт, разглеждан като самостоятелен структурен компонент, следва да бъде висока и предварително доказана експериментално. Количеството на финодисперсната фаза в пясъка трябва да се ограничава.

Грижите за бетона в ранна възраст също са от значение за неговата степен на мразоустойчивост. Грижите следва да бъдат диференцирано приложени съобразно конкретните климатични и производствени условия, така че да осигурат нормално протичане на хидратационните процеси във времето.

Качествено проектирани, произведени  и положени бетони с качествени цименти и добавъчни материали и качествени химични добавки и полипропиленови фибри FIBERMESH на PROPEX CONCRETE SYSTEMS – това е съвременната обобщаваща рецепта за висока степен на мразоустойчивост и дълготрайност на бетона.

Автор: инж. ВАЛЕРИ НАЙДЕНОВ

Admin Oct 1 '14 · Comments: 1
Pages: «« « ... 48 49 50 51 52 ... » »»