Loading...
en

User blogs

Шейна за полагане на разтвор Porotherm 25 N+F Light

Шейна за полагане на разтвор Porotherm 25 N+F LightАвтор / Източник: Винербергер ЕООД

PREVNEXT

Преди две години Винербергер очарова своите клиенти с новия керамичен блок Porotherm 25 N+F Light, като запази основните предимства на серията и ги предложи на атрактивна цена.

Решения от Винербергер в помощ на клиента
С разбирането, че строителните материали са само един от необходимите елементи, за да се постигне краен качествен резултат, Винербергер винаги се стремил да предлага повече. Безплатните обучения на строителните площадки и помощ на изпълнителите са добре познати и оценени. С една стъпка по-напред производителят предлага инструмент, който ще повиши скоростта на изграждане на стената и ще гарантира качествен краен резултат.

Скорост и качество
Шейната за зидарски разтвор улеснява дозирането и разпределянето на разтвора в две ивици, каквито са изискванията за блока Porotherm 25 N+F Light. По този начин се избягва преразхода на зидарски разтвор. Инструментът представлява шаблон, с помощта на който се оформя положения разтвор в двете ивици, съобразено с кухините на блока и с необходимата дебелина. С приплъзване на шейната майсторът покрива цялата дължина на зида. Така равномерното разстилане улеснява подреждането на блоковете и значително увеличава скоростта за изграждане.

Шейната има стабилна конструкция, изработена от дебел стоманен лист и е прахово боядисана, което пък гарантира дълготраен живот и лесно почистване.

Благодарение на солидния си опит и иновативност в решенията за стени Винербергер се концентрира върху ползата от своите продукти за потребителя и върху опазването на околната среда.

Търсете новия инструмент в дистрибуторската мрежа на Винербергер.

Admin Oct 1 '14
Къщите, направени от бали слама са привлекателни, достъпни, енергийно ефективни, екологично чисти

Къщите, направени от бали слама са привлекателни, достъпни, енергийно ефективни, екологично чистиАвтор / Източник: Интернет

PREVNEXT

Нека ви припомня приказката за трите прасенца. 
Майка им, старата свиня, вече не можела да ги изхранва, и ги пуснала сами да се оправят в белия свят. Тръгнало първото прасенце по прашните пътища и случайно срещнало един човек, който носел бали със слама. Помолило го най-учтиво да му ги даде, за да си направи къщичка. Човекът веднага откликнал на молбата и така с подръчните материали прасенцето си направило къщичка от слама. После историята ви е известната. Вълкът издухал къщичката и изял прасенцето. Абсолютно същата история се повторила и с второто прасенце, което обаче случайно срещнало не човек със слама, а с наръч съчки. И неговата къщичка била съборена, а то самото – изядено. Само третото прасенце оцеляло, защото имало късмета човекът, който срещнало, да носи... тухли. 

Каква е тук поуката на пръв поглед ли? Че къщичката от тухли е най-здрава, а къщичката от слама, напротив, абсолютно неиздръжлива. Със сигурност ще откриете още ред други поуки, а и противоречия, ако прочетете отново цялата приказка.

В тази статия обаче ми се иска да си поговорим повече за къщите от слама. Историята безпрекословно доказва, че сламата  съвсем не е пренебрегван материал в строителството, а напротив, в продължение на столетия това е основен ресурс при изграждането на къщите на няколко континента. В прериите на Америка са открити свидетелства за къщи от слама още от времето на палеолита. Много европейски къщи, строени от слама преди повече от 200 години, все още са абсолютно стабилни и днес.

Сламата изглежда е бил най-предпочитаният материал и за заселниците на Новия континет, защото е най-лесен за изграждане, евтин и създава стабилна конструкция. Много от сградите построени от първите заселници в Америка  и Канада – домове, училища, църкви, все още са непокътнати, незавидимо от тежките атмосферни условия, климатичните промени и земетресенията.

Къщите, направени от бали слама са привлекателни, достъпни, енергийно ефективни, екологично чисти и могат да бъдат проектирани според индивидуалните нужди, стиловите предпочитания и бюджета на собствениците. Технологията на сламената постройка няма нищо общо с тази от приказката за трите прасенца, разбира се.  Правоъгълните бали обикновено се покриват от двете страни с вар, а самата конструкция, скелета на къщата, се издига от дъски. Стените от сламени бали са най-малко с два пъти по-висока енергийна ефективност от познатите днес от бетон. Съответно с тях ефективно можете да спестите пари за отопление, а и за охлаждане. Тези икономии са една от многото причини, поради които сламената бала отново става фактор сред строителните материали, а не е само приказка и идея.  

Сламата, оказва се, има още ред характеристики, които днес се считат за предимства, а именно адаптивност към атмосферната среда, лесна за оформяне, постигане на уютна атмосфера.

Ето някои от най-важните характеристики.

Устойчивост на огън
Да, стените от слама са огнеустойчиви. Сухата слама е запалима, но когато се уплътнява в бали, тя се обезвъздушава и съответно трудно гори. За пример може да послужи сравнението между горенето на един лист хартия и дебел телефонен указател. Вторият гори много по-бавно и по-скоро тлее, нали! Комбинацията между замазката и плътността на балата още повече повишава огнеустойчивите качества на материала. 

Влага
Независимо, от какви материали ще построите къщата си, влагата е враг, с който ще се наложи да се съобразите. Когато сламените бали са подредени правилно, те не представляват по-голям риск за влагата в сравнение с конвенционалните строителни материали и още по-важно, не проявяват способност за задържане на влагата.  

Основният източник на потенциални проблеми произтича от наличието на кухини в стената, през които може да проникне течността. Това може да стане по много начини: когато плющи дъжд, топи се снега, в конструкцията има течове или са се случили наводнения. Мерките срещу подобни проблеми са много прости. Стените трябва да се защитят с подходящи навеси, а покривите да се обезопасят с улуци, които да събират водата и да я отвеждат далеч от стените на дома. Стената от сламени бали е добре винаги да е повдигната от земята с дървен бордюр, който ще я предпазва от евентуални наводнения вътре в къщата.  Прозорците и вратите също могат да са изолирани с подходящи улеи, които да събират водата от конденза и да я отпращат далеч от стената.

Звукоизолация
Стените от слама осигуряват много добра шумоизолация на сградата. Действието им е като на фибростъклото и са в състояния напълно да заглушат шума. Това прави сламата особено подходящ материал за къщи в близост до гари, магистрали и дори летища.

Приятели на околната среда
Сламата е екологичен материал, при това в истинския смисъл на тази дума. Това е отпадъчен продукт, който обикновено се счита за боклук. Не е като сеното, което е и храна за животните. Сламата е материал, който естествено се адаптира към околната среда и сравнително леко поема температурните разлики. Нейното използване по никакъв начин не пречи на баланса в околната среда. Тя е възобновяем материал, устойчив, нетоксичен и поради това лесен за рециклиране.

Тогава, защо на първото прасенце не му се е получила къщичката?
Може би, защото е разчитало единствено на късмета си!

Автор: Антоанета Салфидж

Admin Oct 1 '14
Дървените сглобяеми къщи с Кнауф системи

Дървените сглобяеми къщи с Кнауф системиАвтор / Източник: Кнауф България ЕООД

PREVNEXT

Все повече държави осъзнават предимствата на „зелените“ сгради като важен елемент от стратегията за устойчиво развитие.
Точно такъв елемент се явяват дървените сглобяеми къщи. Преоткриването на дървото като строителен материал у нас, разкрива нови територии за прилагане на системите и продуктите на Кнауф.

Необходимо е да се измине дълъг път от нормативната база до съвременното приложение на дървото в строителството. Обнадеждаващ факт е, че в момента в България добиваната дървесина е половината от естествения прираст. 

Голяма част от жилищата са с ниска енергийна ефективност. Изследванията показват, че в сградите по целия свят се реализира над 40% от глобалното енергийно потребление и съответната въглеродна следа (емисия парникови газове).

Дървените сглобяеми къщи са с ниско енергийно потребление и осигуряват до 30% намаляване на енергийните загуби в сравнение с монолитното строителство. При тях разхода на енергия е между 40 ÷ 50 кWh/m²/a, което е в пъти по-малко от конвенционалното строителство. 

Като отчетем факта, че дървото и гипсовите плоскости „работят“ заедно много добре, категорично може да кажем: избирайки дървена сглобяема къща, ние избираме да живеем в комфортна среда с пестеливо използване на природните ресурси и в хармония с екологичното равновесие.

Какви още предимства на Дървените сглобяеми къщи можем да подчертаем? 
На първо място е много бързото построяване. Такава къща може да се изгради за три месеца след сключване на договора с производител. Както отбелязахме до тук, тези къщи са екологични, построени от естествени материали – дърво, гипсфазерни и гипскартонени плоскости, минерлна вата за топлоизолазия на външните и шумоизолация на вътрешните стени. 

Изпълнявайки подовете по технологията на „сухите плаващи подове“ с гипсфазерни подови елементи „SOLO“, ние редуцираме ударните шумове и ограничаваме преминаването им в съседните помещения. Всички инсталации (В и К; електро; ОВК; ТВ-кабели; кабели на охранителната инсталация и др.) се монтират в стенните панели и са скрити от погледа.

Освен това, затоплянето и охлаждането на Дървените сглобяеми къщи е много по-бързо поради по-добрата топлоизолазия от монолитните къщи, където трябва да затоплим цялата сграда – а тук топлим и охлаждаме само вътрешния обем. От тук следва и извода, че комфорта на обитаване на тези къщи е изключително висок. Не на последно място, избирайки такава къща, ние можем да избираме и в много по-голяма степен нейната архитектурна визия, етажност и ориентиране в пространството.

Като заключение трябва да отбележим и факта, че Дървените сглобяеми къщи, благодарение на леката си конструкция, са по-устойчиви на земетръс, а стенните панели обшитите с гипсфазерни плоскости Vidiwall осигуряват висока степен на пожарозащита.

Тук може да видите монтаж на дървена сглобяема къща с плоскости Knauf -http://knauf.bg/knauf/home.nsf/film_knauf_house_short.html

Admin Oct 1 '14
Фасадата

ФасадатаАвтор / Източник: Още за къщата

Фасадата е обликът, по който се отличава сградата, нейното запомнящо се лице, често наричана и визитнта й картичка. Твърде жалко е, когато редом с красиви и поддържани сгради се извисяват разпадащи се, неестетични и дори опасни постройки. 

Още по-потресаваща е обаче гледката, която се разкрива във вътрешните дворове на градските кооперации – нищо, с което можем да се гордеем... Затова пък интернет пространството изобилства от любителски фотоси на „впечатлени” чуждестранни туристи у нас, показващи именно тези „нещастни” фасади!? 

Свидетели сме и на съвсем друг вид безхаберие – частичното саниране на блоковете, което само за няколко години превърна градския пейзаж в невъобразима гротеска. Самоуспокоението на собствениците, предприели тази отчаяна мярка за справяне с положението, не е достатъчно, а и ефектът е минимален. Проблемът е голям, болезнен и на този етап без адекватна подкрепа от страна на държавата. 

С настоящия материал отново обръщаме внимание на различните системи и материали за изграждане на фасадата. 
Фасадните системи се групират в две основни групи - контактни фасадни системи и вентилируеми фасадни системи (окачени фасади). Контактните фасадни системи се очертават като най-употребяваното фасадно решение, най-вече за Европа, отчасти и поради достъпната им себестойнст. 

Фасадното декоративно покритие е много важна част от фасадната система, тъй като придава завършен вид на сградата, обогатява качествата на архитектурното решение и същевременно дава възможност за създаване на уникална визия, посредством свойствата на различните видове фасадни покрития. 

Според физикохимичния си състав декоративните покрития за фасадата се делят на: 
 фасадни декоративни мазилки;

 фасадни бои (препоръчително върху минерални сухи мазилки);

 облицовъчни плочи (клинкер, камък, гранитогрес). 

Декоративни мазилки 
Появили са се най-напред в Европа, а около1893 година в немската провинция Бавария е произведена първата благородна мазилка. Фасадните мазилки се разделят на два основни вида - сухи (благородни, минерални) и пастообразни. Първите са на основата на бял цимент, сухи полимерни добавки и ограничен нюанс сухи пигменти. Преди полагане се приготвят с вода в подходяща пропорция и строителен миксер. Евтини са, но за сметка на това сравнително нетрайни и силно водопоглъщащи. 

Препоръчително е да се покрият с фасадна боя за предпочитане на силиконова основа. 
Основното при всички пастообразни мазилки е това, че в състава на всички видове присъства акрилатна дисперсия (емулсия) и различни по големина фракции камъчета (доломитни частици, естествено и изкуствено оцветени фракции камък). Видовете се различават един от друг основно по допълнително добавените към дисперсията адитиви, които подчертават или намаляват едно или друго свойство на декоративните мазилки.

Видовете пастообразни мазилки според състава им са: 
Акрил-полимерни
 - най-разпространените пастообразни мазилки в практиката.
Тонират се в най-много цветове в сравнение с останалите видове, имат ниска водопоглъщаща способност, водоотблъскващи са, еластични и неподатливи на деформация на основата, но също така са по-слабо пропускливи, стареят по-бързо и натрупват замърсявания. 

Акрил-силикатни – тонират се в строго определени цветове поради ограниченията на състава им. 
Подходящи са сгради с високо влагосъдържание на околната среда и изолационна фасадна система с каменна фасадна вата. Характеризират се с много висока паропропускливост, висока алкалност, голяма UV устойчивост, водоотблъскващи са, притежават силна устойчивост на замърсяване с микроорганизми, но се тонират основно в светли и по-ограничени като брой нюанси и са по-скъпи от акрил-полимерните мазилки. 

Акрил-силиконови – тонират се в строго определени цветове. Подходящи са сгради с фасадна система с изолационен материал EPS. Характеризират се с висока паропропускливост, изключителна водоотблъскваща способност, висока стабилност на цвета на покритието, силна устойчивост на замърсяване, голяма UV устойчивост, но са по-скъпи и от акрил-полимерните мазилки, и от акрил-силикатните мазилки. 

Акрил-силикат-силиконови – съчетават най-доброто от ефекта на силикатните и силиконовите мазилки. Подходящи са сгради с фасадна система с изолационен материал EPS. Имат много висока паропропускливост, изключителна водоотблъскваща способност, висока устойчивост на цвета на покритието и срещу замърсявания от микроорганизми, както и на замърсяване, характеризират се и с голяма UV устойчивост и са по-скъпи и от акрил-полимерните мазилки и от акрил-силикатните мазилки. 

Видовете пастообразни мазилки според вида и структирата им са:

Мозаечни мазилки - те са смес на акрилатна дисперсия с естествено оцветени камъчета, съществуват в различни фракции и цветове. Използват се основно за цокълните части на сградите и се характеризират с повърхностна якост и неизбледняване на цветовете им с течение на времето. 

Структурни мазилки - могат да бъдат акрилни, акрил-силикатни, акрил-силиконови и акрил-силикат-силиконови по състав. По форма биват основно два типа: влачени с фракция 2,00 мм, 2,5 мм и 3,0 мм и драскани с фракция 1,00 мм (неподходящ за полагане върху топлоизолационни фасадни системи), и 1,5 мм, 2,0 мм, 2,5 мм и 3,00 мм

При декоративните мазилки и фасадните бои подготовката на основата и нанасянето са идентични. След окончателното изсъхване на армираната шпакловка (около 4 денонощия) се пристъпва към нанасянето на фасадния грунд. Неговият състав съответства на състава на полаганото покритие, боя или мазилка. Отделните производители предлагат и универсални грундове за своите продукти. 

Грундът се нанася с четка или валяк, за да улесни полагането на фасадната мазилка или боя, и затова трябва да проникне възможно най-дълбоко във фасадната шпакловка. Той може да бъде бял на цвят, безцветен или тониран с тона на декоративното покритие. 

Декоративни мазилки
За да е достатъчно устойчива фасадната декоративна мазилка минималната дебелина на слоя трябва да бъде 1,5 мм. 
Полагането на декоративните мазилки се прави 24 часа след нанасянето на грунда, като мазилката се оформя само ръчно.

Дотук изброените условия важат и за на фасадните бои, като техният вид е идентичен с този на фасадните мазилки. Не е желателно да се полагат директно бои като крайно покритие върху фасадната шпакловка, това трябва да стане поне върху нанесена предварително суха минерална мазилка. Чрез фасадни бои много успешно се реновират и стари фасадни декоративни мазилки, необходимо е съставът на старото и новото покритие да е еднакъв. 

На българският пазар вече могат могат да се намерят много интересни и същевременно висококачествени фасадни покрития. Представяме ви част от най-новите предложения на фирма “АТРИ” ЕООД.

CEBO Stone (ЧебоСтоун) е декоративно фасадно покритие. Интересната имитация на рустикални варови бои е постигната с един съвременен високотехнологичен продукт и старите техники на нанасяне с широка четка. Притежава висока устойчивост на атмосферни влияния, висока покривност, отлично маскира неравности по основата, създавайки илюзия за ефект “на петна”. Намира широко приложение в интериора и екстериора за създаване на рустикални ефекти и реставрация на паметници на културата.

CEBO Rustic (ЧебоРустик) е декоративна рустикална мазилка, композирана на базата на отлежала вар, подбрани пълнители и добавки. Притежава висока изолационна способност и паропропускливост, продължително антибактериално и противомухално действие. Запълва отлично неравностите и не се напуква в по-дебели слоеве. Отличен материал за имитация на декоративна каменна облицовка тип “Травертино”

Antico Tufo е декоративна фасадна мазилка, изградена на базата на отлежала вар. Позволява да се реализират различни декоративни елементи като например каменна или тухлена зидария. Финишният слой Ombre Romane е акрилсиликонова велатура, която е устойчива на атмосферни влияния и цветовете й не се променят под въздействие на ултравиолетовите лъчи. Богатата гама от цветове позволява пресъздаване на старинните римски фасади с неповторимата им красота. 

ROMA е декоративна фасадна боя с уникална визия – прекрасна имитация на старинните италиански фасадни бои. Крайният резултат е перфектен както върху гладка, така и върху леко груба основа. Нанесена върху мазилка Антико туфо позволява да се постигне почти перфектна имитация на етествен туфов камък. Изградена е на базата на акрилсиликонови смоли, което й придава едновременно добра паропропусливост и отлична устойчивост на неблагоприятни атмосферни влияния.

Фасадна система ЕРФУРТ представлява нестандартна алтернатива на всички фасадни мазилки. Подходяща е за ремонт на напукани фасади, както и за приложение в новото строителство. Полагането е лесно и бързо, тъй като фасадна система Ерфурт всъщност е комбинация от фасадна мембрана (тапет) и лепило. 

Фасадната мембрана (FlexoMur) e еластична, паропропусклива, издържлива на различни атмосферни влияния. Поради това задържа пукнатини до 5 мм като не позволява те да загрозят и нарушат целостта на вашата фасада. Армиращото лепило (FlexoCol) е специално разработено за тази мембрана – бяло на цвят, с голяма плътност, без съдържание на тежки метали и формалдехид, възможност за разреждане с вода. FlexoCol се полага с валяк или маламашка директно върху добре почистената фасада. Отгоре се поставя фасадната мембрана (FlexoMur), боядисва се с фасадна боя и вече имате чисто нова и здрава фасада. В България продуктите на ЕРФУРТ предлага Камбо ЕООД, стр. 118

Облицовъчни покрития (камък, гранитогрес, фасаден клинкер)
Облицовките за фасади с топлоизолационни фасадни системи са най-различни по цвят и форма. Те са значително по-тежки от декоративните мазилки и затова още при проектирането трябва да се заложи носеща метална мрежа при каменните и гранитогресните облицовки или допълнително армиране и дюбелиране при клинкерните плочки. 

Технологията на този тип керамични плочки (фасадни тухли за декоративна зидария – вариант на вентилирана фасадна система) се заражда преди повече от 150 години в Германия. Тя е подобна на технологията на производство на керамични тухли с изходна суровина - глината. 

Крайният продукт клинкерната плочка е материал с висока устойчивост на метеорологичните промени и изключително дълъг експлоатационен живот. Високото относителното тегло на този тип декоративни покрития определя сериозното армиране на фасадната шпакловка, като при клинкерните плочки се пристъпва към двойно, армирането на фасадна шпакловка е двойно, като дори се налага дюбелите да са с метален пирон. 

При каменната облицовка се монтира носеща метална скара над нивото на топлоизолацията. При монтажа се използват специални флексибилни лепила и фугиращи смеси.

Вентилируемите фасади са системи от носеща конструкция и фасадни материали, които се прикрепят към нея. Тези материали съчетават в себе си както съвременна визия, така и висока степен на изолация, съществен фактор за енергийната ефективност на сградата. Вентилируемите фасадни системи създават условия за естествена вентилация, намаляват драстично влагата в стените елиминирайки проблема с конденза. По този начин позволяват на сградата да „диша“. 

Вентилираната фасада се състои от външна облицовка, въздушна междина и носеща конструкция (основно алуминиева или дървена), която е фиксирана към стената. Изолационният материал се монтира от външната страна на сградата. Няма мокри строително монтажни процеси. Компонентите се закрепват механично с крепежни елементи. По-високата им себестойност предопределя по-слабото им разпространение в сравнение с контактните фасадни системи. 

Вариант на вентилируема фасада е и двойната зидария с вътрешна носеща част, въздушна междина (със или без добавена изолация) и външен зид от фугирана декоративна фасадна зидария (клинкерни тухли). 

При този тип се оставят малки отвори диагонално горе и долу по външната стена за въздушна циркулация.

Външната обшивка на вентилруемите фасади може да бъде от:

  • алуминиев композитен материал,
  • керамика,
  • клинкер,
  • сайдинг (PVC, метал, дърво),
  • гранитогрес, етернит,
  • текстолит,
  • естествен камък,
  • дървени облицовки, и др.


Облицовката има естетическа и защитна функция. Съществуващата въздушната междина при вентилируемите фасади, минимум 40 мм, обезпечава естествената вентилация и е необходима за функционирането на системата като цяло. Алуминиевата или дървена (за сайдинг) носеща конструкция осигурява стабилността и носимоспособността на цялата система. Изолационния слой, който е обикновено от минерална вата (стъклена или каменно-минерална) и понякога и в комбинация с паропропускащо фолио, осигурява топлоизолацията на системата. 

Преимущества на вентилируемите фасадни системи
Монтажът е бърз и не е зависим от годишните сезони с изключение на варианта на облицовка гипсофазерни плочи покрити с декоративна мазилка. Разходите по поддръжката и експлоатацията и са минимални. Има по-голям експлоационен живот от контактните фасади. Съчетанието на подходяща носеща конструкция и топлоизолационни материали осигурява естествена вентилация, чрез която се предотвратява акумулирането на излишна топлина вътре в сградата и така не се налага инсталиране на допълнителни скъпоструващи климатични системи. 

Въздушната междина служи като буферна зона и мембрана, която не позволява на дъжда и влагата да достигнат до топлоизолацията и външната стена на сградата. Служи и като дренаж на външната обшивка. Остатъчната влага, която се е задържала в сградата при нейния строеж или тази, която се е натрупва при експлоатацията в стените на сградата, се отвежда посредством естествената вентилация. По този начин топлоизолацията на стената значително се подобрява. 

Благодарение на специално разработените монтажни схеми на носещата конструкция и системи за фиксиране при различните производители, вентилируемите фасади са в състояние да поемат големи температурни амплитуди, без да се променят качествата на външната облицовка.

Това позволява да се удържа точката на оросяване на водните пари, циркулиращи през фасадата, вътре в самата топлоизолация, като по този начин носещата стена е винаги суха, не замръзва през зимата и не се прегрява през лятото. Фасадните вентилируеми системи са надежден изолатор на околния за сградата шум. Благодарение на минералната вата (стъклена или каменно-минерална) с обемна плътност до около 80кг/м3. Специалните системи предлагани от производителите и наличието на негорими фасадни материали, гарантират пожароустойчивостта на вентилируемата фасада. 

Освен всички изредени технически предимства, вентилируемите фасадни системи в следствие на голямото си видово разнообразие позволяват на архитектите да развият интересни и разнообразни идеи и комбинации, които превръщат отделните сгради в запомнящи се уникати. 

Най-разпространените варианти на вентилируемите фасадни системи на пазара са: окачената вентилируема фасадна система с метална (основно алуминиева) носеща конструкция и т.нар. фасаден сайдинг. 

Първият вариант се среща с множество конструктивни варианти на носеща конструкция и тип материал на облицовките. Този тип системи са намерили разпространение основно при ниско и високо строителство на бизнес сгради и сгради с обществено предназначение. Многообразието на носещи конструкции и облицовки при този тип е най-голямо. 

Фасадният сайдинг е система, изградена на базата на вентилируема фасадна технология, която се е появила и развила основно в САЩ и Канада, като в последствие се разпространила в Европа и останалата част на света. Най-масово се използва изработеният от винил (PVC) суровина, като съществуват и сайдинги от дърво и метал но тяхното разпространение е сравнително ограничено. 

Поради своето ниско тегло, лесен монтаж и не на последно място ниска себестойност виниловият сайдинг е изключително популярен вече и в България. Използва се както при ниско и средно по височина жилищно строителство, най-вече еднофамилни сгради, но у нас се среща и като „частично саниране на апартаменти”? Тази система е подходяща както за облицовка на нови, така и за саниране на стари сгради. Цветовата гама е ограничена до около 10-12 цвята поради спецификата състава на виниловия материал.

Технологията на монтажа се състои от изцяло сухи процеси и не се влияе от външните атмосферни условия. Поддръжката на този тип фасадно покритие не изискава нищо повече от обикновено измиване с водна струя. 

Каквато и фасадна система да изберете за вашата нова къща или за реновирането на вече съществуваща, запознайте се подробно с всички възможности. Добър начин за това е www.fasada.bg Там може да се консултирате и по отношение на нормативните разпоредби, условията за кредитиране, съществуващите програми, монтажните фирми и т.н.

Автор: Весела МАРКОВА

Admin Oct 1 '14
Всички 652 цвята НанопорТоп са възможни върху фасадна топлоизолация

Всички 652 цвята НанопорТоп са възможни върху фасадна топлоизолацияАвтор / Източник: Баумит България ЕООД

PREVNEXT

 

  •   Самопочистващ ефект с помощта на фотокатализата
  •   Естествено разграждане на органичните замърсявания 
  •   Устойчиво чиста и блестящо красива фасада
  •   652 цвята с cool технология

 

Досега - самопочистване със силите на природата!
В последните 6–7 години НанопорТоп е най-модерната и качествена фасадна мазилка с марка Баумит. Нейната иновативна, патентована рецепта осигурява възможност за постигане на екстремно здрави и супер гладки, без пукнатини и трайно защитени от замърсители, повърхности.

Благодарение на наночастиците и нанопорите, повърхността на Баумит НанопорТоп е микроскопически гладка, т.е. с грапавини и пори по-малки от частиците, които се опитват да я замърсят. Отличителен белег натази мазилка е и нейната отлична паропропускливост.  След нанасяне, наномазилката предлага защита на фасадната повърхност от много ниски или много високи температури, UV лъчи, механично  въздействие и химикали, замръзване, плесен, котлен камък, както и от други замърсявания, същевременно осигурявайки самопочистващ ефект за дълго време.

Природните сили (ултравиолетово лъчение, вятър, дъжд, сняг, температурни колебания) предизвикват „изветряне” на мръсните, органични и неорганични частици от повърхността. Така, с помощта на този естествен самопочистващ ефект, НанопорТоп мазилката се грижи за съхраняване на чистотата и красотата на фасадата.

Бързото съхнене на Баумит НанопорТоп не дава възможност тя да бъде нападана често от гъбички и водорасли. Повърхността на фасадата остава естествено чиста и “устойчиво” красива. Цветовете запазват първоначалния си блясък. Същевременно, защитният слой е безопасен както за хората, така и за околната среда.

Новата мазилка Нанопор Фотокат - активен процес на самопочистване

Как действа фотокатализата? 
В новото покритие е вложен титаниев диоксид, който активно развива процеса на фотокатализа. Когато бъде изложен на дневна светлина (UV-лъчи) и влага, процесът се задейства на повърхността на мазилката, TiO2 активира молекулите на кислорода от въздуха и попадналите там органични вещества (напр. микроорганизми) се разграждат. Те се отделят при движението на въздуха и една част от тях падат на земята. Впоследствие останалите се разтварят от дъждовете и се отмиват с тях и с изпаряващата се от повърхността на фасадата влага. Фотокатализаторът допринася и за допълнителен екологичен ефект, като спомага да се абсорбират замърсяващи емисии, съдържащи се във въздуха. Същевременно самият TiO2 не взаимодейства химически при протичане на реакциите, т.е. остава непроменен във времето.

НанопорТоп с фотокат позволява задържането на много по-малко замърсители. При обливане с вода или дъжд повърхността се почиства сама – буквално дъждът измива повърхността, а това от друга страна води и до намаляване на разходите за почистване и поддръжка на топлоизолационните системи (необходимостта от почистване на фасадата се намалява с до 90 %).

Слабото слънцегреене и наличието на облаци не оказват съществено влияние върху процеса на фотокатализа. Важно е единствено наличието на дневна светлина. Действието на фотокатализатора може да се сравни с работата на един фотоволтаик – при силно слънце се произвежда максимално количество ел. енергия, при слабо слънце имаме по-малко ел. енергия, а през нощта – производството й се преустановява. Ето защо, дори при северни фасади и/или при мрачно време, фотокатализаторът спомага за активното им самопочистване.

Друго голямо предимство на Баумит НанопорТоп, произведен с фотокатализатор, е възможността той да бъде произведен 100 % без биоциди. Във всички останали мазилки е необходимо влагането на малки количества от тях, които предпазват мазилката от гъбички и водорасли, както при съхранението и в кофите, така и след полагането й на фасадата. При Баумит НанопорТоп, благодарение на нейния минерален състав и висока алкална среда,  не е необходимо консервиране на мазилката в кофата. Също така, благодарение на фотокат-технологията, не е необходимо и консервиране на повърхнинния филм на положената мазилка.

Всички 652 цвята НанопорТоп са възможни върху фасадна топлоизолация

Баумит НанопорТоп, благодарение на използваната „cool”-технология, се предлага в 652 красиви цвята от цветовия каталог Баумит Лайф, всеки от които, независимо от това колко е тъмен или ярък, може да се положи цялостно върху площта на фасадната Баумит интегрираната топлоизолационна система.

Новата Баумит НанопорТоп мазилка с фотокатализатор се произвежда по подобрена рецепта, която повишава нейната функционалност, а от друга страна я прави по-лека за изтегляне и пердашене и осигурява много добра структура и отлична крайна визия на покритието.

Admin Oct 1 '14
Декорация на фасадата

Декорация на фасадатаАвтор / Източник: Още за къщата

Оцветяването на фасадата е определящо за нейното възприемане. Традициите в това отношение са разнообразни. Характерни за Европа са бяла, охра или тъмно червена фасада на основата на естествените пигменти. Съвременното развитието на производството на бои позволи използването на голяма палитра в пастелни или наситени тонове.

Внимателното избиране на основният тон се определя най-вече от стила на къщата, вида и цвета на покрива. Бялата мазилка, съчетана с дървени елементи е основата на българската народна архитектура. В Русия и Скандинавия дървените обшивки са украсявани в червено, покритие от железен окис – евтина за времето боя, а по-богатите си позволявали жълтата, характерна и за обществените сгради. Затова построените в София след Освобождението държавни институции имат такива здания. 

Традицията в Тоскана и Рим е светла и тъмна охра, а тухлената архитектура в Италия (Болоня) и Англия заражда традицията на тъмно-червените фасади. Нежните пастелни тонове във Швеция са вдъхновени от местния розов местен гранит, там и другите нюанси са по-бледи. Многобройните цветове и нюанси на съвременните бои изискват добра цветова култура и усет за приложение й. 

Основния цвят се съобразява със стила на сградата и покрива, без да се пренебрегва и обкръжението. За предпочитане е да се мисли ансамблово, което спомага всеки елемент да стои спокойно на мястото си. Ансамбълът се изгражда на основата на хармонията или в по-редки случаи на контраста, за което са необходими познания и усет. Заедно с основния цвят се определят и оцветяването на елементите по-фасадата – бяла или цветна дограма, парапети, обшивка на стрехите.

При фасада, решена в два цвята – се избират два хармониращи си нюанса с еднаква интензивност. Най-добре е вторият да е изсветлен с бяло нюанс на основния цвят. Той се прилага по изпъкналите елементи, за да подчертае пластиката на фасадата. 

Прилагането на по-тъмния цвят отпред е нецелесъобразно, защото деформира (сплесква) визуално фасадата. Играта на формите и цветовете по фасадата следва една и съща логика. Цветните елементи повтарят обособени елементи – ризалити, напречни носещи стени, балконски парапети, подчертава се входът, пиластирите, гредите и колони. В миналото са оцветяване предимно колоните. 

Сега се подчертават и гредите, възвърнаха се перголите, които с носещите си греди и колони оформят завършващо рехаво покритие на терасите и частично на покрива. При фасади на бяла основа могат да се извадят елементи в основните цветове, което е характерно за модерните решения – балкони, сенници и други издължени правоъгълни елементи са цветовите акценти в синьо жълто, зелено. Такова решение е благоприятно за дълъг фронт, който се разбива с тези акценти.

Градска структура от началото на 20 век се възстановява с богато орнаментирани фасади – обрамчвания на прозорците, корнизи и под-прозоречни пана в бяло и тъмен нюанс. Такъв интересен опит реализира арх. Гергана Стефанова, като декорира съществуваща фасада, без никаква украса, с елементи характерни за стил сецесион. 

Къщата е на кьоше в центъра на Сливен. Околните сгради са с подобна декорация, което наложило архитекта да предложи няколко варианта на добре обмислени елементи върху плоската фасада на къщата. Използвани са профилите “nmc” – nomastyl от сливенска фирма вносител и италианска фасадна боя. 

Плътната ограда също е завършена с дантела от ковано желязо в стил сецесион. Такива са и металните декоративни решетки под прозорците. Резултатът е впечатляващ - вече е оформен новият облик на представителната градска къща, който е мечтата на свеки собственик, с необходимите за това средства. 

Век по-късно тя придобива облика на представителна градска къща, който бил мечтата на собствениците, при необходимите средства. 
И накрая, пълното тържество на цветовете можем да видим в остров Бурано, лагуната на Венеция. Малкото рибарско градче е застроено с редови къщи с тесен фронт, без никаква декорация и малки прозорци, които не блестят с нищо. Тук е проведена идеята за оцветяване в пищен венециански колорит. Декораторите са направили цялостен проект на оцветяването – където редуването на контрастни или хармонични цветове е съобразено с капаците по прозорците, щорите, сенниците и входните врати, където са използвани същите цветове. 

Това селище, с няколко канала и малки рибарски жилища, се е превърнало през 21 век в цветна градина сред водата, съперничеща по своята пищност с дворците във Венеция. Бурано демонстрира силата на умело направената екстериорна декорация за преобразяване на овехтяла жизнена среда.

Admin Oct 1 '14
Как да направим замазка и мазилка

Как да направим замазка и мазилкаАвтор / Източник: СХЛ ЕООД

PREVNEXT

Когато говорим за замазка, означава, че ще нанасяме разтвор на пода в помещението, а мазилка, когато измазваме стените на помещението. 

При замазката,  разтворът, който се приготвя, трябва да е изпълнен в съотношение 2:1 или 3:1 от пясък и цимент. Използва се за изравняване на подове, плотове под прозорци, плотове на балкони, стъпала или, общо казано, на всяка хоризонтална основа. 

Когато приготвяме варо-циментова мазилка, разтворът е изпълнен в съотношение 3:1 от пясък и вар, т.нар. варов разтвор. За да се постигне здравина на разтвора в него задължително се слага и цимент. Тогава се нарича варо-циментов разтвор. Съотношението тогава трябва да е  4:1:0.5, където 4 е пясъкът, 1 е варта, а 0.5 е циментът. Тук се увеличава съотношението на пясъка спрямо варта и цимента, за да не се получи твърде блажен разтвор, който да се напука впоследствие. 

Необходимите инструменти, с които трябва да разполага всеки, когато иска да направи лесно и правилно замазка или мазилка:  

1. Мистрия, шпакла, баданарка, пердашка (голяма мазаческа маламашка), канчок, 2-3 кофи (пластмасови) или голям черен пластмасов леген, за да има къде да си бъркате разтвора. 

2. Бормашина и бъркалка. 

3. Най важните атрибути са хубав нивелир и алуминиев мастар. Мастарът, трябва да е с дължина около

2 м. Може да бъде и с размери 1.50, 1.80, 2.50 – преценете  какъв ще ви е необходим. Най-добре е да имате  с  различни размери – един с размер 2.50 м, един 2.00 м и един от 1.50 м. 

За да се измаже дадена стена, трябва да се спуснат  “майки” (ступове). Взимат се  мастарът и нивелирът, поставят се вертикално по стената и се измерва нейната права линия - нивелирът е върху мастара, а мастарът е по стената. Окото на нивелира трябва да бъде точно по средата на еднакви разстояние от двете черти. Така се установява  къде стената е най-крива, респективно най-права, след което се спускат ступовете. За да направите един ступ, трябва предварително да сложите два фиксатора в двата му срещуположни края. На строителен език те се наричат “пилета”. Ако мастарът ви е дълъг 2.50 м, пилетата трябва да сложите на отстояние едно от  друго 2.00 - 2.20 м. Подгответе си две парчета плочки, например 0.10 х 0.10см - не е задължително да са с правилна форма. Вземете  малко гипс. Бъркайте гипса в канчока. Консистенцията, която трябва да се получи, е като на мека глина или гъст течен шоколад. Мажете гипса на топки, съответно едната в горния, а другата в долния край на майката, която искате да направите. Вземете двете плочки и ги зелепете на тези топки от гипс. След това бързо се взимат нивелирът и мастарът. Слагате нивелира върху мастара и в това положение се поставя мастара върху двете пилета - трябва да бъдат нивелирани по вертикалата. Работите внимателно, без да прилагате излишна сила. Когато двете пилета лежат в една равнина под мастара и нивелирът върху него показва точен вертикал, значи сте готови с пилетата.

Сега идва ред и на самата майка. Пилетата вече са се втвърдили (дръпнали са) и можете да нанесете мазилка по оста, която са образували между себе си и нейното продължение извън тях, тоест до тавана и до пода. 

Мерки за варо-циментов разтвор за мазилка: пясък 3 части, вар 1 част, цимент 3-4 канчока за една кофа от 25 - 30 литра. За вар използвайте гасената, която се продава. Това са чували по 10 кг. Цимент слагайте винаги - задължително е! 

Хубаво е да имате и електрическа бъркалка (бормашина с бъркалка на нея), в противен случай  трябва да бъркате на ръка с лопата. 

В едната пластмасова кофа избъркайте шприц. Това е много рядък разтвор от цимент и пясък или чист теракол, с консистенция като рядка боза. Бъркайте в него с баданарката и го нанасяйте върху мястото, където ще бъде майката. Ако можете да го хвърляте с мистрия или канчок, ще бъде най-добре. Не го чакайте да изсъхне! Веднага нанасете върху него и варо-циментовия разтвор, така че обемът му да надвишава този на пилетата с около 4-5 мм. След като нанесете разтвора по този начин, вземете алуминиевия мастар, сложете го на двете пилета и почнете да го дърпате вертикално нагоре-надолу по пилетата. Правете така, докато не отстраните излишния разтвор, който е над нивото, което сте си определили с пилетата. Така се получава първата майка. Направете още няколко такива майки през 1.50-2.00м по стената. Оставете ги да дръпнат ден-два и започнете нанасяне на мазилката между тях. 

Когато са готови майките, идва ред на измазването на цялата стена. По същия начин, описан по-горе, си подгответе  шприц и варо-циментов разтвор, само че в по-големи количества. Започнете нанасянето първо на шприца по стената, между готовите вече майки. Отново не чакайте да изсъхне и почнете да нанасяте мазилката. Тръгнете от пода и нанасяйте  равномерно на хоризонтални ивици от майка до майка. Нанасяният материал, трябва да стърчи над майките с около 0.5  см най-много. Като нанесете по този начин, вземете мастара и го сложете хоризонтално, така че двата му края да легнат отгоре на двете майки. Сега, натискайки по майките с хоризонтални движения наляво-надясно, започнете  да издърпвате излишната мазилка от стената в посока от пода към тавана. Така с многократни повторения на тези процедури се получава измазаната стена. 

Ако искате мазилката да бъде по-гладка, си вземете една пердашка - дървена или пластмасова, може стиропор или кече. През лятото чакайте от 1 до 3 часа и почвате да пердашите стената, като пръскате участъците, по които работите, с вода. Топете баданарката в кофа с вода и пръскайте стената. 

Пердашенето на замазката се извършва с равномерни кръгообразни движения на пердашката и с равномерен натиск по основата. Така обработената повърхност става по-здрава, по плътна (без дупки), не пука и не на последно място, по- красива. 

Материалът е подготвен с любезното съдействие на фирма СХЛ ЕООД

Admin Oct 1 '14
СТОП на кондензната вода.

СТОП на кондензната вода.Автор / Източник: HL-България

PREVNEXT


В конструкцията на плоските покриви за сгради един от най-важните елементи е системата за отводняване на атмосферните води. 

Фирма “HL Hutterer + Lechner GmbH” (Австрия) предлага широка номенклатура от пластмасови воронки и системи за отвеждане на водата от покрива, които започват да се прилагат в България от началото на 2000 г.

Тази система се състои от воронки и свързаните към тях водосточни тръби. 
Плоските покривни конструкции и седящите олуци се отводняват с вътрешни водосточни тръби. Отводняването на такива покриви е основно 2 типа: гравитачно и вакуумно. Вакуумното отводняване е рентабилно при покривни площи над 1000 м2.Системата при HLсе нарича POLOUDS. Тя включва както воронките, така и отводните тръби и крепежите. Интересно при системата е, че тръбната система е от РР тръби, което има ред предимства пред РЕ тръбна система.

От водосточната воронка, респективно от нейната конструкция, местоположение в геометрията на покривната площ, зависи надежността на покрива и безопасността на по-долу разположените помещения.

Конструкция
В миналото се работеше основно с чугунени воронки, поради липсата на модерни материали за покривно отводняване.
С навлизането на новите материали и в тази област на високото строителство, а също и заради проектирането и въвеждането в експлоатация на по-голямо разнообразие от типове покривни конструкции, като например комбинирани, обратни, обитаеми покриви, а също и заради увеличените гаранционни срокове за покривите, приложението на чугунените воронки не винаги е възможно и  икономически оправдано.

В последно време при проектирането и изпълнението на обекти все повече и повече с прилагат покривни вороноки на фирма HL.
Както показва нашият опит, както при проектирането, така и при изпълнението на плоски покриви, важен момент се явява свързването на хидроизолацията с водоприемната воронка. 
Към този възел на присъединяване се предявяват повишени изисквания (по статистика 95% от протичането припокривитепроизлизат именно оттезивъзли)!

Хидроплътност
За да се гарантира една надеждна хидроплътна връзка на това критично съединение, е важно да се свържат матриали е еднаква химическа структура. Например, мембрани от PVCсе свързват към воронка с PVC фланец, (напр. HL62P);TPO– към TPOфланец, (напр.HL62F).
В този случай материала на хидроизолациата и фланеца на воронката стават химически една монолитна структура. Резултатът: надежност на хидроизолационната система на покрива, повишена механична якост, устойчивост срещу линейни деформации на хидроизолацията и дълъг експлоатационен срок.

Например, ако вашата хидроизолационна мембрана е битумна, за да се свърже към воронката е необходимо тя да има битумен фланец от полимербитумен маншет (с маркировка «Н», (напр. HL62H), или да се притисне директно с пръстен от неръждаема стомана.

Разнородните по химически състав материали не могат нито да се заваряват нито да се залепват. Единственото решение е да се притисне механично хидроизолационната мембрана към воронката и то с пръстен и винтове от неръждаема стомана. Например мазаните хидроизолации на циментова основа, полиуретани или епоксиди се свързват с премостващ допълнителен маншет, който механично е притиснат към воронката.   

Механичното притискане се извършва чрез пристягане на хидроизоляцията между корпуса на воронката и неръдаемия пръстен с помощта на неръждаеми гайки. Силата на притискане е максимално 13 Nm.
 
Топлоизолация, подгряване
Важен елемент в конструкцията на воронката е вградената топлоизолация в нейното тяло.
Целта на тази топлоизолация е да се прекъсне термомоста между воронка и бетонната плоча, който мост се образува през зимата. Воронки, които нямат прекъснат термомост, започват да кондензират от външната си страна и тази вода води до механични поражения.

Хоризонталните отклонения от воронките до ВКК се препоръчва да се изпълнят с диаметри
мин. 75 мм, така че лесно да се разместват в покривната конструкция, а преходника 75/110 се поставя в мястото на присъединяване към вертикалната тръба. Ако разстоянието от воронки до отопляемия ВКК превишава 1 м, то се препоръчва ел. отопляема воронка и подгряване на  хоризонталната отводна тръба.

Когато водосточната тръба минава през неотопляеми тавански помещения или двойни вентилируеми покриви, тя трябва да е топлоизолирана, а понякога и с ел. нагревател.
Най-често се залежда гърловината на воронката. Затова е препоръчително воронката да бъде снабдена с ел. нагревател, с такава мощност, че да не стопи нейното пластмасовото тяло. В маркировката на воронките с ел. е добавлен суфикс «.1», напр. HL62.1.
Вътрешните водосточни тръби се тестват на водоплътност, като се напълват с вода до воронката. Ако при оглед не се намери теч, изпитанието е било успешно.
Водна проба за хидроплътност се прави и за хидроизолацията. При затворени воронки се пълни покрива с вода за 24 или 72 часова проба.
Воронки, разположени до бордове на покрива, трябва да се отстоят от тях на разстояние не по-малко 500 мм, за да може да се обърне своборно хидроизолацията и да се даде обратен наклон към воронката.
Не се позволява монтаж на водосточната тръба вътре стената.

Тялото на воронката трябва да бъде механично закрепено към носещата конструкция на покрива и свързана с ВКК чрез муфираната част на тръбата, но с гумен уплътнител.

За саниране на покриви: Воронките от серията HL 69 (рис. 1д) имат
удължена отводна тръба с гъвкави каучукови езици за хидроплътно съединяване със съществуващата тръба (тръби от стомана, чугун или пластмаса).
 
Товароносимост
Воронките за високо натоварване имат чугунена решетка, разположена  в рамка от полипропилен (максимално точково натоварване до 1,5 тона.), или в рамка от чугун (максимално точково натоварване до 15 тона).

Разрез на воронка HL 616.1 с максимално натоварване 15 т, 
с наставен елемент от полипропилен, със сито, суха механична и незамръзваща клапа против канални миризми.

Около воронката се полага бетонен пръстен, армиран с конструкционна стомана за обеспечаване устойчивоста(твърдоста) на повърхностния слой. Останалите участъци могат да бъдат изпълнени с различни настилки: асфалт, тротоарни плочи, също от бетон и т.п. 

Височината на воронката се настройва с удължителен елемент в зависимост от дебелината на слоевете над носещата конструкция. Водоплътността между хидроизолацията и воронката се гарантира от заводски монтиран битумен маншет или директно притискане с неръждаем пръстен към фланеца на удължителя.

HL-България

Admin Oct 1 '14
Стандартни покривни типове: едноскатен, двускатен, многоскатен, с различен наклон на скатовете, холандски, шестоъгълен.

Стандартни покривни типове: едноскатен, двускатен, многоскатен, с различен наклон на скатовете, холандски, шестоъгълен.Автор / Източник: http://www.finalarchitecture.com/

PREVNEXT

       Значението на покрива
      Понятието „под покрив”, „имам покрив над главата” издигат значението на покрива до смисъла на „имам дом”. И това не е случайно, защото той е изключително важен архитектурен елемент, който овенчава нейния строеж.  

      Като петата фасада на къщата, покривът е обвързан с всички останали фактори, формиращи архитектурата - местоположението, климатичните особености, гледките и околната застройка, както и теренната планировка. На него се възлагат и специфични задачи – за по-добро ослънчаване и ветрова защита. Естетическият му принос е особено важен за цялостното въздействие на къщата.    

       Видове покриви 
       Разнообразието по отношение на геометрията на покрива е голямо. Чистите геометрични форми - едноскатен, двускатен и четирискатен покрив, могат да бъдат стръмни или полегати. При смесване на техните елементи се появяват всякакви варианти на наклонени плоскости, включващи дори цилиндрични сегменти. Многобройните възможни комбинации формират неизчерпаема палитра за избор. Но този избор е по-скоро труден и не съвсем свободен. Предопределен е от търсените стилови характеристики и специфичните ограничения на дизайна и технологията.  

       Основен момент в проектирането за оформянето на горната част на къщата е определянето на типа покрив. Още в началната идейна фаза се избира най-подходящият такъв от голямото вариантно разнообразие на покриви и архитектурни видове. По този начин неговата архитектура и форма, вида на покритието от керемиди или плочи, оказват най-съществено влияние върху външния вид и стила на къщата като цяло. 

      Ще изброим някои от основните типовете покриви.

      Едноскатен покрив – съдържа една наклонена равнина без било. Външните стени на къщата са с различна височина. Той е характерен за малки едноетажни къщи, тип бунгало. Често едноскатният покрив е елемент от покривната конструкция на по-сложни постройки, като скатовете се изграждат от стени с различни височини.

      Двускатен покрив: покривната конструкция е от два ската с еднакъв или различен наклон, които завършват със стрехи в трите посоки. Съществува и вариант с фронтон на всеки край.

      Четирискатен покрив: най-разпространената покривна конструкция, съдържаща наклонени равнини с еднакъв наклон на скатовете. При по-сложна геометрия на плана се изгражда многоскатен покрив с била, маии и улами. 

       Холандски покрив: комбинация на скатен с малък фронтон в горната част на покрива, използван често за осветление.

       Покрив с различни наклони: покривен тип, който съдържа плоскости с различни наклони от всяка страна на билото, като долният е по-стръмен от горния. 

       Мансарден покрив: неговите скатове имат различни наклони по всяка от четирите страни. Долната повърхност е значително по-наклонена от горната и може да бъде почти вертикална. Осигурява по-удобен подпокривен етаж.

       Пирамидален или многоъгълен покрив: той е симетричен – изгражда се на квадратна, шестоъгълна или осмоъгълна основа. Използва се за вертикални акценти и свободно стоящи елементи. 

       След като конструкцията и функцията са съобразени при определянето на покривния тип, той може да се изменя по други съображения, каквито са атмосферните влияния и естетиката. Покривната конструкция се проектира в съответствие със стандартите на строителството, за да  гарантира безопасността на обитателите. Конструктивният скелет може да се изгради от различни материали: дърво, стомана, леки метали, комбинация на дърво и стомана, бетонна плоча. Покритието е от керамични или бетонни керемиди, каменни или битумни плочи, стъкло и др.  

       Значение на традицията 

       В Западна Европа се придържат към правилните очертания на плана и покрива. Сравнително стръмните покриви поемат от един до три етажа в своя обем, капандурите заемат малка част от покрива. Изгражда се спокоен силует на селището в сравнително малки парцели.

      Франк Лойд Райт създава стила на американската къща, изискваща голяма площ на един или два етажа. Хоризонтално легналия четирискатен покрив има дълбоки стрехи. Къщата се разполага в голям парцел. 

      Българската традиция – Покривът е с малък наклон, четирискатен или многоскатен с мек контур на стрехата. Къщите са ориентирани благоприятно и изградени от естествени местни материали. Чардакът, до който се достига по външната дървена еднораменна стълба, играе ролята на преходно пространство към собите или одаята. Пространството на чардака, който се изгражда на втория етаж, почти винаги допълва обема изграден от другите помещения до правоъгълна или квадратна форма в план, което успокоява геометрията на покрива. 

     Средиземноморските къщи са елегантно изградени по отворен дизайн. Каменните стени и дървени прозорци, отварящи се навън осигуряват прохладен полъх през лятото. Фасадните стени са гладки. Покривите са с лек наклон, спокоен детайл, малки стрехи, покрити с керемиди.

     Минимализъм – стилът е известен с мотото си “По-малкото е повече”, което илюстрира разбирането за стремеж към изчистено качество, вместо към изобилието на орнаменти. В архитектурата и дизайна, терминът минимализъм описва възникналата тенденция - създаването на обекта да се редуцира само до необходимите му елементи. За него са характерни плоските покриви, но и достатъчно ясните едноскатен или двускатен под 45о .

     Модерният (съвременен) стил в архитектурата предлага изчистени линии и пропорции, открити пространства и изобилие от естествена светлина. Големите прозорци и изцяло остъклени фасади създават силна връзка с външното пространство. Гладките стени са отличителните характеристики на този стил, завършващи с плосък покрив или някоя разновидност на скатния, значително осъвременен.

      Капаните на проектирането при съвременната българска къща.  

  • Покривът не се извежда като конструкция и форма от неговата целесъобразност. Изходната точка е плана на къщата, който е изведен по аналогия с някакъв модел за подражание, обикновено на емоционална основа. Къщата не е обвързана с конкретното място
  • Стремежът към прекалено разнообразие на форми води до еклектика и нелогични решения на покрива. 
  • Използването на под-покривното пространство на всяка цена води до компромиси с неговите качества.  
  • Неясна геометрия на покрива с множество вертикални акценти, капандури и дребни обеми. 
  • Недостатъчна изолация на покрива, слаби детайли (породени от неизчистената геометрия, надребнените и самоцелни форми).
  • Недобре проучена традиция и механичното й прилагана без особено основание.

 

      Модерната къща следва традицията на европейската градска къща с малък или силен наклон на покрива. Тя е подчертано рационална, с изискан индустриален детайл. Особено стриктно са разработени топлотехническите и енерго-спестяващи системи, включително детайлите и изолациите на покрива. Успешните примери на такива къщи следват строителната традиция на мястото и използват постиженията на съвременната индустрия и строителна практика. Творчеството в тях се изразява в хармонизиране на правилата, а не в тяхното нарушаване. 

Автор: арх. Анета Трифонова

Admin Oct 1 '14
Вентилиран скатен покрив, изпълнен с покритие от битумни керемиди

Вентилиран скатен покрив, изпълнен с покритие от битумни керемидиАвтор / Източник: ВИ ДЖИ ЕФ

PREVNEXT

Интервю с Георги Иванов
Мениджър Бизнес развитие във ВИ ДЖИ ЕФ

Като експерти в покривните системи, какво е решението, което препоръчвате при изграждане на скатни покриви?

Това, на което първо следва да се обърне внимание е конструктивния детайл – дали е спесифицирана стоманобетонна или дървена конструкция, както и какво е предназначението на подпокривното пространство.  Все по-често сградите със скатни покриви са проектирани с използваеми тавански помещения. Именно за този тип строителство изключително подходяща есистема на вентилиран покрив. Тя е резултат на дългодишни проучвания и практически опит и цели постигане на комфортни условия на местообитание, чрез осигуряване на оптимални условия за работа на топлоизолацията, както и по-дълъг живот на покривната конструкция.  Принципите на вентилация са приложими при покриви с разнообразен тип покритие – керамични, бетонни или и най-вече с битумни керемиди

Важно е да бъдат изпълнени 3 условия, за да бъде работещ вентилираният покрив:
1. Да се осигури въздушен вход (отвор при стрехите), през който в конструкцията да навлиза студен въздух ;
2. Да се оразмери и изгради вентилационна камера между топлоизолационния слой и покривното покритие;
3. Да се предвиди въздушен изход (вентилируемо било или отдушници), през който да се отвежда топлия въздух.

Когато системата е надеждно изпълнена, най-общо казано ползите са: по-ниски температури в подпокривните пространства през топлите месеци; предотвратяване на конденз в топлоизолацията, натрупване на сняг и лед по стрехите през зимата, и разбира се - здрав и сух покрив.

Стремим се да работим съвместно с архитекти и топлотехници, така че инвеститорите да имат предписание за коректния покривен детайл (вид, характеристики и последователност на елементите) още на етап проектиране. Тук е моментът да отбележим, че размерите (височината) на вентилационната камера се определят от заложените дължина и наклон на ската. 

Имате дългогодишен опит в областта на решения с битумни керемиди. Какви са най-често срещаните проблеми с този тип покривни системи и как да бъдат избегнати?

Най-важното е да възприемаме покрива като цялостна система – конструкция, топло и хидроизолационни системи, водоотвеждаща система. Когато тези елементи и връзката между тях са коректно проектирани, рисковете от последващи проблеми ще бъдат доста по-малко. Същевременно трябва да се обърне сериозно внимание и в процеса на изпълнение. Така например, често нарушената визия на покрива, поради неравности или откъснати езици се „приписва” на битумните керемиди. Дискутира се дали материалите са достатъчно качествени и дали изборът на система на залепване е бил правилен. Факт е, че качествените битумни керемиди се държат по коренно различен начин във времето по отношение на естетически качества и дълготрайност във времето. В повечето случаи обаче, посочените проблеми се дължат на недобре изпълнена основа за полагане на битумните керемиди. Имам предвид, че дъсчената обшивка не е чиста, гладка и равна. Издигания или потъвания на основата остават видими върху покритието от битумни керемиди. По-сериозният проблем е, че тези неравности предполагат битумните керемиди да бъдат под напрежение и възпрепятстват надеждното активизиране на системата на залепване. Така при силен вятър е възможно да се обърнат и откъснат езици от положените листове битумни керемиди. Независимо от какво е изпълнена обшивката – дъски или OSB плоскости, важно е материалът да е калиброван (да е с еднаква дебелина по цялата площ). 

Друг проблем с нарушена визия възниква, когато скатовете граничат с фасада (комини, калкани, когато покривът е в контакт с фасади на по-високо ниво) и след монтаж на покривното покритие се извършва полагане на мазилка. Ако етапите на изпълнение не са съгласувани и не се подходи с грижата на добър стопанин, резултатът е видими следи от мазилка по битумните керемиди, които много трудно могат да бъдат почистени. Много често отстраняването на замърсяването означава подмяна на покритието от битумни керемиди в тази зона на покрива.

На база вашата практика, има ли модели битумни керемиди, които създават повече проблеми от други?

Богатството на цветове и модели на битумните керемиди дава възможност за изграждане на покриви с уникален облик. Това, че те са гъвкав материал ги прави изключително приложими върху различни наклони и повърхнини. В същото време не можем да пренебрегнем факта, че някои модели са по-подходящи за покриви с определена форма от други. За пример ще дам битумни керемиди с овална форма (Traditional или познати още като боброва опашка),  които са най-удачният избор за куполи и покриви с овална форма, тъй като площта на отделните езици е най-малка и позволява лесно обиране на кривините и надеждна покриваемост. Ако се спрем на модел с по-голям растер на езиците или неправилна геометрична форма в този случай, ще бъде изключително трудно да се спазват препокриванията и изпълнението на шарките. Освен това, за да се постигне водоплътност, ще има по-голям разход на материал.

Системата на залепване също е съобразена със спецификата на битумните керемиди. Модели с висока степен на изрязване на езиците (например Mosaik или познати още като пчелна пита) предполагат по-малка площ на презастъпване, затова притежават напълно самозалепваща основа. Битумни керемиди с правоъгълна форма (Rectangular) реално имат тънки прорези в езиците и за надеждното им залепване са достатъчни синхронизирани термоточки, разположени по долната повърхност.

Все пак, изборът на покривна конструкция и покритие, зависи в най-голяма степен от визията на архитекта за облика на цялата сграда, както и от предпочитанията на инвеститора.

Какво бихте посъветвали тези, които желаят самостоятелно да монтират система от битумни керемиди?

За тези, които смятат, че са достатъчно технически подготвени препоръчвам да използват базовите схеми за оразмеряване на покрива, тъй като това е първото и най-важно условие за стартиране на монтажа на битумни керемиди. Те се предоставят при закупуване на материалите. Освен това реномираните фирми за покривни решения публикуват подробни стъпки за полагане ифилмчета в Интернет, които да улеснят този процес.

Моето лично мнение е, че надеждното  изграждане на покривна система изисква професионални умения, затова съветвам то да се остави в ръцете на специалистите. От една страна, така ще е ясно кой поема гаранционната тежест. От друга страна, строително монтажните работи следва да се извършат при строги правила за безопасност, така че да се избегнат рискови ситуации за живота и здравето. Не на последно място, опитът и познанията на изпълнителя следва да доведе до оптимално използване на материали с минимален процент фира.

Повече информация относно хидроизолационните и покривни решения на ВИ ДЖИ ЕФ можете да откриете тук.

Admin Oct 1 '14
Pages: «« « ... 39 40 41 42 43 ... » »»