Loading...
en

User blogs

Sergey Bubka of USSR

Първата копка на многофункционалната спортна зала „Арена Бургас” бе направена от легендата на спортния свят Сергей Бубка. Символично лопати в твърдата пръст забиха кметът на Бургас Димитър Николов, самиятъ Бубка и президентът на Българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов. Там стана ясно, че Бубка подкрепя кандидатурата на Бургас за домакинство на Европейското първенство по лека атлетика в зала през 2019, в качеството му на вицепрезидент на Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) и като член на Международния олимпийски комитет.

В многофункционалната спортна за „Арена – Бургас” ще се осъществяват и спортни мероприятия, но също така и културни събития, обществени прояви, концерти и други. Капацитетът й е 7000 места. Има условия за провеждане на местни, национални и международни състезания в различни видове спорт, подвижни и неподвижни трибуни, тренировъчен блок с допълнителна зала, зали с конферентни функции и кабини за симултантен превод и др., както и площи за обществено обслужване. След изграждането си тя ще бъде първата в България с атлетическа писта по всички изисквания на ИААФ.

Мултифункционалната зала ще бъде изградена на мястото на старата дивизия в к-с „Изгрев”. Имотът бе прехвърлен от Военно министерство на Община Бургас. За няколко месеца беше извършено преместване на Военна полиция от мястото в друга сграда, цялостно обновена от Община Бургас, осигурени бяха 5 милиона лв. от необходимата за проектиране и изграждане сума. Очаква се стойността на залата да надхвърли 30 млн. лв. Кметът Николов изрази надежда, че след приключването на първия етап държавата да има възможност да продължи финансирането. Той посочи, че ще се търсят допълнителни източници на финансиране, включително и общинско, за да може в края на 2017 година залата да заработи.

Admin Dec 4 '15

Коминът е основен компонент на всяка отоплителна система, който трябва да осигурява високи нива на енергийна ефективност и пожаробезопаснот. Подложен е на много тежки натоварвания, вследствие предназначението си, което изискава да бъде стабилен и сигурен при високи температури, както и да спира разпространението на огъня от един етаж на друг, в случай на пожар. Ето защо коминните системи Schiedel се изпитват при температура 1 200˚ С и отговарят на всички европейски и световни изисквания за пожаробезопасност: STAS 6793-86; P 118-99; EN 13063.

Коминните системи Schiedel осигуряват безопасност, комфорт и независимост на своите клиенти и дават възможност за пожаробезопасно и енергийно-ефективно строителство и отопление.

30 години гаранция – Качеството дава повече!

  • 4

Завършваме прегледа на накланящи се циркулярни триони в този брой на списанието с поглед към септември, когато Bosch ще пусне на пазара модела GCM 12 GDL Professional. По предварителната информация за него може да се каже без съмнение, че това е професионална машина от висок клас, която по най-безапелационен начин заслужава добавката Professional към наименованието си. Машината заслужава по-специално внимание, защото в нея са „изпълнени в метал“ редица нови решения, а всеки детайл и възел е изпипан с наистина професионално качество.

Преди още да се е появил на пазара, специалистите вече твърдят, че GCM 12 GDL Professional открива пътя към нови измерения по отношение прецизността на рязане и лекотата, с която това се извършва. Традиционното досега решение за увеличаване на широчината на рязане чрез закрепване на режещия агрегат към два носача, плъзгащи се в лагери, тук е изоставено. Вместо това агрегатът, електродвигателят с циркулярния диск, е закрепен едновременно към двойка съчленени рамене, всяко от които е съставено от по две шарнирно свързани части. Едното рамо може да се движи във вертикалната равнина, а другото – в хоризонталната. Тази новаторска конструкция, изпълнена с масивни, отлети от алуминиева сплав елементи, монтирани един към друг чрез прецизно лагеруване със сачмени лагери, позволява непозната досега лекота при движението на режещия агрегат, гарантира голямата му стабилност и високата точност на рязане. Раменната конструкция на закрепване не се нуждае от поддръжка и е изключително дълготрайна. Отказът от традиционната носеща режещия агрегат конструкция с два водача има и още едно съществено предимство. Когато агрегатът се намира в прибрано, крайно задно положение, двата водача стърчат отзад и поради това машината заема доста място върху работния тезгях. При новия GCM 12 GDL Professional това неудобство отпада и машината може да бъде разположена плътно до стената.



Циркулярният трион има електродвигател с мощност 2000 W, който позволява рязане на дълбочина до 104 mm, която с допълнителна приставка може да бъде увеличена до 110 mm. Максималната широчина на рязане под прав ъгъл е 341 mm. Подобно на останалите накланящи се циркулярни триони, и този е предназначен за напречно рязане под прав или друг зададен ъгъл, с перпендикулярно разположен спрямо рязаната повърхност циркулярен диск или под страничен наклон, за изрязване на нутове с точни размери. Поради голямата мощност на електродвигателя и по-големия диаметър на циркулярния диск машината има електронна система за ограничаване на силата на пусковия ток и плавно развъртане на диска. Отново с цел създаване на оптимални условия за още по-прецизно рязане, лазерният прожектор очертава не една, а две успоредни линии на разстояние една от друга, равно на дебелината на диска. Лазерният прожектор позволява точно регулиране, така че режещият диск да попада точно между двете очертани от него линии. Стандартно машината се доставя с диск на Bosch за рязане на масивна дървесина от серията Top Precision Best for Wood, който се отличава с изключително високо качество и скорост на рязане, както и с голяма дълготрайност.
Трионът има вградени в основата метални подпори, които при необходимост от допълнителна опора за рязания материал се изтеглят встрани. За професионална машина като тази обаче, доброто решение е тя да се монтира към специалната работна маса GTA 2500 W Professional. Така се осигурява височина на машината, удобна за работа при изправено положение на работещия, стабилно закрепване на дълги лесно огъващи се материали чрез две телескопично изтеглящи опори с максимално разстояние между тях 250 cm. Масата осигурява на машината необходимата стабилност, като позволява и нивелиране. Тя има две колела с голям диаметър и гумен бандаж, които силно улесняват придвижването й заедно с циркулярния трион. Когато не се използва, тя може да се сгъне, за да заема значително по-малко място.


Admin Oct 4 '14

Читав скатен покрив без улук няма. Неговата задача е да събира стичащата се дъждовна вода и чрез водосточната тръба тя да се отвежда на подходящо място в двора или в канализацията. След като в „Направи сам“ бе подробно описано изпълнението на трите основни и най-често използвани покривни покрития с керамични, бетонни или битумни керемиди (шиндли), сега имаме възможността да обърнем внимание и на този елемент на покривната конструкция. Създаването на статия с приложен характер за списание като „Направи сам“ става не когато пожелаем, а когато това бъде възможно. За описанието на дадено техническо решение и технология е необходима не само теоретична подготовка, проучване на материалите и технологиите, които предлагат водещите производители в света, но и личен, често изстрадан опит. В случая това е точно така, защото работата по покрива, изисква многократно изкачване и слизане по висока стълба, което само по себе си е полезно за здравето занимание, а при качване на самия покрив са потребни и известни акробатични умения, макар и ограничен алпинистки инвентар и умение за ползването му. Във всеки случай авторът преди да седне пред компютъра трябва да е натрупал опит, който да му позволява да усеща на върха на пръстите си това, за което пише.
Изборът на материалите и най-вече формата и големината на улука зависят от вида на постройката, която може да бъде също така и зимна градина или друга пристройка, гараж, беседка и т.н. Зависи и от вида на покривното покритие – различни по вид и материал керемиди, прозрачни панели (поликарбонатни и други материали), метални листове, включително под формата на „метални керемиди“ и др. Тук ще разгледаме един конкретен случай – подмяна на единия стар ламаринен улук на малка вилна сграда, строена според задължителните за редовия гражданин ограничения отпреди 1989 г. – застроена площ 60 m² и височина – етаж и половина. И второто изискване – подмяната да може да се извърши на принципа „Направи си сам“ и по възможност от сам човек, без да се осланя на помощници.
Последното изискване автоматично елиминира възможността за монтиране на безшевен ламаринен улук, който се изработва от специализирани фирми на място. Тази задокеанска технология сравнително отскоро си пробива път и у нас. Отпада и възможността за улуци и водосточни тръби от медна ламарина, защото който може да си позволи такъв разход, едва ли би се наредил сред запалените привърженици на движението „Направи си сам“.
В крайна сметка изборът се ограничи до три възможности. Едната – да се поднови старият улук, като се използва класическата някога технология на свързване на еднометрови улуци от поцинкована стоманена ламарина чрез трудното за изпълнение и изискващо антикварни инструменти тенекеджийско съединение на двоен фалц, отпада автоматически. Мястото на тази технология, подобно на поцинкованите водопроводни тръби, е в музея на историята на техниката. Фирмите, които предлагат лесни за сглобяване метални модулни елементи с различно защитно и декоративно покритие, не са особено активни в популяризиране на продуктите си у нас. Търсенето им е ограничено навярно и поради по-високата цена, която държи на дистанция по-масовия клиент. Затова подминаваме и тях.
Накрая изборът се сведе до улуците и водосточните тръби от пластмаса. Както при тръбопроводите, дограмата и какво ли още не, където пластмасите изместиха класическите материали – метали и дърво, същият неизбежен процес от години протича бързо и при улуците и водосточните тръби. Макар и с характерното за държавата ни закъснение, тези материали все повече вече разширяват територията си в нашата строителна практика.
Консерватизмът и неверието към всичко ново традиционно наблягат на присъщите недостатъци на изделията от PVC от ранния им период като неусточивостта на въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето, малката механична якост и сравнително по-голямото термично разширение. Тези представи се коренят очевидно в спомени отпреди десетилетия, когато пазарен хит у нас бяха произвежданите някога канализационни тръби от твърд PVC, склонни към трошливост и със сигурност ставащи все по-крехки при продължително излагане на слънчево греене. Не бива да се забравя обаче, че те и тогава не са били предназначени за външно монтиране, а днес биват заменяни с далеч по-добрите полипропиленови тръби. Всеки производител на улуци и водосточни тръби от пластмаса гарантира, че използва специални материали с доказана устойчивост на ултравиолетовото лъчение и останалите атмосферни влияния, че продуктите му са устойчиви на удар. Водещите производители, включително и български, дават 10 години гаранция на своите улуци и тръби, което със сигурност означава поне двойна и по-продължителна дълготрайност. Дали това е много или малко, може да се прецени и от факта, че повечето европейски производители на битумни керемиди им дават гаранция 10–15 години. Колкото до термичното разширение на пластмасата, това се компенсира лесно с използване на снаждащи елементи, които позволяват линейно движение на улука.
Пластмасовите улуци и тръби не се нуждаят от периодична антикорозионна поддръжка, за тях това явление е непознато. Предлагат се в няколко цвята, включително имитация на луксозната медна ламарина. Всеки производител предлага повече или по-малко богат набор от свързващи и отвеждащи водата елементи, което позволява лесното изпълнение на улука включително и при сложни по форма покриви с изпъкнали и вътрешни чупки. Системите са създадени така, че свързването на улуците и тръбите да бъде улеснено в максимална степен. Изграждането на цялата отвеждаща дъждовната вода система става без използване на специализирани инструменти, бързо, сигурно и едва ли не по-лесно и просто от сглобяване на детски конструктор.

Спирайки избора си на система с пластмасови елементи, остана да решим на кой производител да се доверим и да дадем парите си. Желанието ни бе да подменим улука през няколкото почивни дни около националния празник 22 септември. Липсата на време за подготовка и покупка на материалите логично ни отведе там, където би трябвало да се намери всичко необходимо „под един покрив“ – магазин на едната от трите най-големи търговски вериги от типа „Направи си сам“ у нас. След като по вечерно време в предпочивен ден прекарахме близо час в стихналия, почти без посетители, магазин, при това без някой консултант дори да се опита да наруши дълбокия размисъл, в който ни потопи видяното на щанда, в крайна сметка така и не успяхме да вземем решение. Затова с немалка доза разочарование излязохме от магазина с празни ръце. Времето, прекарано в магазина и навъртените дотам няколко десетки километри, не отидоха съвсем на халос, защото поне придобихме първоначална информация, която би могла да послужи и на други за основа при взимане на крайното решение. Затова я споделяме охотно.
Всъщност възможният избор не бе никак голям. Той бе сведен между продуктите на две фирми – немската Marley и пловдивската Devorex. Немската компания и нейните продукти не бяха непознати за нас. Тя има дългогодишни традиции, добре позната е в Германия и малко в България. Дори и сайтът им с националния домейн bg е на руски, вместо на български език. Компанията предлага разнообразни по форма и начин на свързване улуци, с широк набор от фасонни части за тях. В нашия магазин успяхме да открием доста малка част от тях. Между тях имаше и някои все още екзотични за страната ни елементи, липсващи в продуктовите списъци на вносителите на други марки, за които ще стане дума в края на статията.
Изложеният асортимент от изделия на българската фирма бе по-беден, но при все това обхваща всичко най-необходимо за изпълнение на водоотвеждащата система. Едната, Classic, е пластмасов вариант на класическия ламаринен улук, а втората, Elegance, очевидно е предназначена за клиенти, търсещи по-нестандартно на външен вид решение.
Това, което ни потопи в дълбоко раздвоение и отложи избора ни, бе прекалено голямата, почти четирикратна, разлика в цените. Така например улук с дължина 3 m на Marley струва 45 лв. (15 лв./m), докато аналогичният, поне на външен вид, улук Devorex струва 11,34 лв. (3,78 лв./m). Над трикратна е и разликата в цените на различните съединителни, водоотвеждащи и други елементи. Прекалено голямата разлика в цените на едните и другите накрая охлади силния мерак за незабавна покупка и мотивира логичното решение, че е необходимо по-задълбочено предварително проучване на пазара. Така изкристализира убеждението, че би трябвало да се потърси и друг реномиран производител, чийто продукти в ценово отношение да се намират някъде около златната среда между двете крайности, нещо, което голямата търговска верига не прави. Пък и не само това.
В края на напрегнат работен ден, когато след отминалия поток не особено акуратни посетители, изложените на щанда продукти са така силно размесени из касетките, че човек трябва да рови напосоки в търсене на едно или друго. Това в крайна сметка допълнително усложнява ориентирането в наименованията и цените върху табелките, защото ще му се наложи да разчита изискващите лупа баркодове върху етикетите на стоките. Накрая уморен от продължително взиране в табелки и опаковки, докаран до тихо отчаяние, че не може да реши на часа главоблъсканицата, човек стига до извода, че е по-добре да преспи, защото, както се знае, утрото е по-мъдро от вечерта. Че в случаи като този е по-добре да потърси фирма, специализирала се в предлагането на определен вид малко на брой продукти.
С допитване до Google и чрез лични контакти в строителния бранш най-накрая се спряхме на конкретна марка – италианската First Plast, чийто производител First Corporation има 16-годишен опит в тази област. При това си рекохме, че в Италия слънцето, враг №1 на пластмасовите улуци, със сигурност е по-жарко и по-продължително огрява от нашенското. И така с оразмерена скица и предварително подготвен списък на необходимите елементи в ръка влязохме в магазин на фирмата-вносител. Допадна ни улук с тъмнокафяво оцветяване от серията „125“ при цена на линеен метър 6,90 лв. Цена, приемливо по-висока от българските улуци и над два пъти по-ниска от немското производство. Подобно е положението и при останалите елементи за изграждане на улука. При водосточните тръби с диаметър 100/105 mm подреждането на цените при трите анализирани тук марки е 5,88 лв./7,92 лв./15,20 лв. Тръбата на First Plast отново e близо два пъти по-евтина от тръбата на Marley и с около 30% по-скъпа от Devorex. Като цяло цената на всички вложени материали за тук описаната система възлезе кръгло на 226 лв.
Доказателство за правилно избрания подход е и фактът, че продавачът в магазина е преди всичко технически грамотен консултант, който активно участва в избора на необходимите елементи по вид и количество, подпомага избора с практически съвети, все неща, които несъмнено печелят доверие. Заслужава да се спомене също, че някои производители поддържат ценови калкулатор на уеб страницата си, което улеснява пресмятането на крайната цена, но в никакъв случай не може да замени живия контакт с компетентен консултант.
Преди да привършим с търговската страна на статията справедливостта изисква да кажем, че седмица след като новият улук вече украсяваше покрива ни, случайно попаднахме на щанда на Devorex на Техническия панаир в Пловдив. Видяното ни накара да си припомним, че при липса на достатъчно информация, твърде ниската цена често прави купувача подозрителен, защото му припомня известната поговорка, за да се запита дали е достатъчно богат, за да купува евтини неща. Но и всяко правило винаги изключения, особено когато единствената за момента база за сравнение са определено високи за нашия пазар цени.

Набавяне на материалите
Първата задача е да се начертае схема на улука и водосточната тръба с точните размери. Второ – да се подбере тяхната големина, която зависи от количеството вода, което улукът и тръбата трябва да са в състояние да отвеждат. Това се определя според площта на водосборната зона, т.е. ската на покрива, водата от който се оттича в улука. Диаметърът на водосточните тръби може и да се намали чрез разделяне на водния поток и отвеждането му от две места, примерно в двата края на общия улук. Това по принцип се прави при дължина на улука над 10 m. Повечето производители на улуци предоставят таблици, показващи зависимостта между големината на отводняваната площ и размерите на улука и тръбата. При това е необходимо да се знае, че площта се пресмята върху хоризонталната проекция на покрива, а не върху действителната му площ. Така например при отводняване на площ до 25 m² се подбира улук с диаметър около 70 mm, до 50 m² площ – около 100 mm, до 100 m² –около 120 mm, за площи над 150 m² диаметърът на улука вече е 150 mm. За тези четири групи подходящите диаметри на водосточната тръба са съответно 50–53 mm, 75–90 mm и около 100 mm за последните две. Тези размери са препоръчителни, като е за предпочитане да се избере по-големият. Някои производители предлагат таблици, в които освен водосборната площ се отчита още наклонът на покрива, както и средно статистическото количество на валежите за конкретния географски район. При по-стръмен покрив следва да се подбере улук с по-голям размер, за да не може при проливен дъжд стичащият се с голяма скорост воден поток да прелее. При най-големия размер едни производители предлагат водосточни тръби с диаметър 100 mm, други – 105 mm. Причината определено е от търговско естество и цели да не може да се ползват едновременно елементи с различна марка.
В нашия случай за отводняване на скат с площ около 70 m² избрахме улук с класическо полукръгло сечение и диаметър 120 mm (споменатият модел „125“), както и водосточна тръба с диаметър 100 mm. Дължината на улука е 900 cm. Отвеждането на водата става само в единия му край. Височината на улука над терена при водосточната тръба е около 680 cm.
Избрахме класическата полукръгла форма, което не е задължително, защото на пазара се предлагат и улуци с различаващо се напречно сечение. По-малките, с правоъгълно напречно сечение, се вписват елегантно в малки покривни конструкции (гаражи, беседки, навеси и др.). Други пък са по-подходящи за големи и с претенция за представителност сгради. В цветово отношение също има възможност за избор.

При избора на улук трябва да се обмисли и начинът на свързване на съставящите го елементи. Възможностите в случая са две – съединяване на отделните елементи чрез залепване и свързването им с помощта на механични връзки с гумено уплътнение. При избраната от нас система First Plast 125 се прилагат и двата метода – страничните тапи се залепват, а снаждането на улука и монтирането на отвеждащия водата елемент – водосточната кутия, става чрез механична връзка с два уплътнителя. Избързваме да кажем, че този начин на съединяване е неимоверно лесен за изпълнение и поради това е особено подходящ за следовниците на движението „Направи си сам“. Подмяната на стария ламаринен улук с нов пластмасов бе извършена от сам човек в рамките на един ден. При това без презорване, макар че работата изискваше и допълнителни физически усилия и време за демонтиране и повторно поставяне на керемидите от най-долния ред. Следващият ден бе посветен на монтиране на водосточната тръба. Оказа се, че работа е за час-два, стига човек да е намислил предварително как да се справи със закрепването на скобите към зида при положение, че между тях и тухлите има 9–10 cm пласт топлоизолация от каменна вата.
Улукът се изгражда чрез надлъжно свързване на няколко парчета, чийто брой се подбира според дължината му. Те се продават с дължини 400 cm, 300 cm, 200 cm и 100 cm, в зависимост от производителя. Това позволява да се подберат така, че накрая да не останат парчета, за които си струва да се жалят парите.
Какво е необходимо още за прав улук без чупки?
» Свързващи елементи (снадки), с които се съединяват два съседни улука. От бързане да се захванем на работа пропуснахме да заснемем отделно този елемент. Затова той е показан само схематично, вижда се и при вече сглобения улук. Свързването със снадка става така, както и при водосточната кутия. В краищата си и двата елемента имат по един улей за поставяне на гумения уплътнител, който при тази система се продава отделно с отделна цена. Уплътнителите са с фабрично нанесен върху гърба им леплив слой, като преди залепването предпазното фолио се отстранява. От вътрешната страна на снадката и водосточната кутия има маркировка докъде да стига краят на улука.
» Водосточна кутия, която свързва улука с водосточната тръба и през която се оттича водата. Понеже тя изпълнява функцията и на свързващ елемент, в случая не се наложи купуване на втора снадка. По тази причина не бе необходимо и изрязване на отвор в улука за изтичане на водата.
» Две тапи (странични капаци), които затварят краищата на улука. За да стане съединението неразглобяемо и водоплътно, те се залепват с лепило за твърд PVC. То може да се купи от магазина, продаващ улуците или от всеки железарски магазин в по-малка и съответно около три пъти по-евтина опаковка, защото се изразходва съвсем малко количество лепило.

» Скоби, които носят улука. Тук възможностите са няколко. Едната е да се вземат метални скоби, които се закрепват към ребрата на покривната конструкция. Другата са пластмасовите скоби, които се закрепват с винтове към челната дъска (при положения че я има). Нашият случай бе именно такъв и затова не пропуснахме възможността да се възползваме от удобството, което предлагат пластмасовите скоби. За по-голяма здравина, за да може улукът да издържа по-сигурно товара от сняг, евентуално и от лед през зимата, пластмасовите скоби се монтират през разстояние 50 cm една от друга.
На схемата са показани още два елемента за свързване на улука при наличие на чупки (ъглови снадки), които при правия улук не са необходими.
Водосточната тръба се сглобява чрез последователно съединяване на няколко парчета. Тръбите се продават най-често с две дължини – 300 cm и 100 cm. Единият край има фабрично уширение (муфа), в която влиза краят на предната тръба. Най-често срещаното и лесно за изпълнение решение за отклоняване на тръбата от водосборното казанче до стената е чрез наклонено под ъгъл 45° парче. В краищата му се поставя по едно коляно със същия ъгъл. Като се знае разстоянието между улука и стената дължината на наклоненото парче тръба може да се пресметне по Питагоровата теорема като хипотенуза на равностранен триъгълник. На практика това се прави емпирично и на място, като разстоянието се измерва с помощта на еднометрово парче тръба и двете колена. Разлика от няколко сантиметра е допустима, защото не оказва забележимо влияние. Тъй като необходимата дължина почти винаги надхвърля метър, е грехота да се похаби цяла триметрова тръба. След отрязване на необходимата дължина останалото парче е без муфа. Да, ама българинът е изобретателен, и тутакси се сеща, че едно време нашенският майстор, поради липса на друга възможност, съединяваше сивите канализационни тръби от PVC, които се произвеждаха без фабрично оформени муфи, чрез нагряване на краищата им с пламъка от запален вестник. Днешният майстор има къде къде по-модерен и ефективен инструмент – пистолетът за горещ въздух. За тази операция температурата на въздуха се нагласява на около 250–300 °C. Работи се с широка плоска дюза. Макар и по-бавно, водосточната тръба също не устоява на равномерното нагряване – стените в края й омекват до степен да стане възможно вмъкването на друга тръба. За намаляване на съпротивлението от триене и предпазване на омекналата пластмаса от деформиране, краят на вкарваната тръба е добре да бъде намазан със смазващ препарат като специалната паста за монтиране на пластмасови канализационни тръби или желеобразен препарат за измиване на домакински съдове.


Пластмасовите тръби и улуци се режат с ножовка за метал. При тръбите това става по-лесно, като се препоръчва използването на някое от познатите приспособления, улесняващи рязането под прав ъгъл. Рязането на улука става, като се постави легнал с изпъкналата страна нагоре. Това изисква по-голямо старание, защото той се огъва лесно. Тук може да помогне също изпитана стара практика – около тръбата или улука се увива лист хартия с поне един равен кант, така че срещуположните му краища да съвпаднат. По него лесно и точно може да бъде очертана линията на рязане.

Admin Oct 4 '14
По-опитните журналисти знаят, че един автор никога не може да каже всичко на своите читатели, но със сигурност може да им досади. Водени от това правило, макар че според нас то не се отнася до техническата периодика, ние разделихме обширната статия за най-новите тънкослойни декоративни мазилки и бои Ceresit VISAGE на немския гигант Henkel на две части, които публикувахме последователно в два броя на списанието – НС 5-6/2011 и НС 7-8/2011. Същевременно обаче, колкото и даден автор да се старае да вникне в дълбочина и да изчерпа дадена тема „до дъно“, задачата най-често се оказва непосилна и винаги остава нещо, което да се добави.
В това се убедихме при представянето на новите мазилки Ceresit VISAGE, организирано и изнесено на 6 октомври т.г. от „Хенкел България“ пред най-отбрана аудитория – гилдията на архитектите, хората, които са призвани да творят облика на сградите и населените места като цяло. Мястото също бе сполучливо подбрано – Централният дом на архитектите в София. Интересът към проявата бе изключително голям, което се обяснява лесно с изтеклата през последните няколко месеца информация за новите мазилки и техните качества, позволяващи на архитекта да разгърне още повече своята творческа фантазия. С възможността далеч по-свободно да прилага и комбинира най-различни материали – от характерните за старите възрожденски български къщи камък и дърво до типичните облицовки на най-модерните сгради в стил „метал и стъкло“. При това мазилките и боите Ceresit VISAGE не само напълно успешно заменят скъпите каменни и тухлени зидове, дървената или метална обшивки. С тях сполучливо се решават характерните и неизбежни проблеми при използването на естествени материали като изключително високата топлопроводност на зида от естествен камък, изискващата периодична и скъпа поддръжка дървена облицовка, наличието на множество термомостове, причинени от монтажните елементи на металната обшивка и редица други, които са посочени в двете публикувани в „Направи сам“ статии.
Вниманието и интересът на българската архитектурна общност неизбежно бяха привлечени и от марката Ceresit, от световния авторитет на нейния производител Henkel, защото доверието се гради с десетилетия. Зад марката Ceresit стои 106-годишна изключително успешна история и дълга поредица материали, които бележат върхови постижения на строителната химия.

Представянето на новите мазилки и бои Ceresit VISAGE бе обособено в две части. Г-жа Диляна Иванова, продуктов мениджър в „Хенкел България“, представи новите материали пред подбрана журналистическа аудитория, а г-н Николай Мравов, ръководител направление „Техническа подкрепа“, изнесе представянето им пред общността на архитектите.
С множество илюстрации на изпълнени сгради, включително в България, той демонстрира отличните качества на новите мазилки, бои и лакове, които се делят на четири основни групи:
» С ефект на зидове от естествен камък или тухли с открити чела
» С ефект на обшивки от масивна дървесина
» С ефект на метални обшивки
» Фотолуминесцентни мазилки и лакове с перлен ефект и др.
Илюстрирано бе и полагането на сложните наглед за изпълнение мазилки, чиято повърхностна структура имитира открита, неизмазана тухлена или каменна зидария. Най-силно впечатление според нас направи мазилката с дълбок релеф, наподобяващ силно текстурата на масивната дървесина, а с помощта на импрегнатора CT 721 VISAGE тя придобива характерното за даден вид дървесина оцветяване. Публиката възнагради с ръкопляскане появата на светещия надпис Ceresit, изпълнен с фотолуминесцентна мазилка, който се открояваше ярко след намаляване на яркостта на осветлението в залата.
Участниците в презентацията можаха не само да видят с очите си снимки на сгради, чиито фасади са изпълнени с новите мазилки, но и да пипнат с ръка демонстрационните образци, изложени в залата.
Г-н Мравов специално подчерта, че мазилките Ceresit VISAGE са нов елемент, разширяващ възможностите за избор на повърхностно декоративно покритие на утвърдените топлоизолационни системи Ceresit Ceretherm Classic и Ceresit Ceretherm Premium, които са сертифицирани за страните от Европейския съюз и имат над 25 години гарантирана дълготрайност. Същевременно, при спазване на технологичните предписания на производителя, те може да се полагат и върху други видове основи – варо-циментови мазилки, бетон, плочи на гипсова или циментова основа, плочи от дървесни материали и др.
Всеки от участниците в срещата получи на компактдиск и софтуерен продукт за проектиране на фасади с декоративните мазилки и бои на Ceresit. Преведен на български език, той съдържа три модула:
» Създаване на собствени цветови композиции.
» Проектиране на фасади чрез комбиниране на различни по вид и цвят мазилки. Проектът се изпълнява върху снимки на съществуваща сграда или се използва библиотека от готови образци.
» Библиотека с мостри от цветове и текстури, включени в системите на Ceresit Colours of Nature, VISAGE и мозаечни мазилки Ceresit, подготвени за импортиране и използване в най-разпространените CAD системи за проектиране – AutoCAD, ArchiCAD, Autodesk 3ds Max.


До публикуването на този брой на списанието софтуерният продукт ще бъде свободно достъпен и чрез Интернет. Той е незаменим помощник не само за професионалните архитекти, но и за всеки, който желае сам да проектира външния вид на своята къща. Работата с продукта се усвоява лесно и бързо, а възможностите му са удивителни, защото няма по-добра възможност за оптимален подбор на цветовете и тяхното комбиниране, за избор на повърхностната структура на мазилките от многократното експериментиране на екрана на монитора на множество варианти. Създадените изображения могат да бъдат записани, отпечатани или изпратени по електронната поща.
В проектирането може да се използват не само новите мазилки и бои Ceresit VISAGE, но и всички останали, да ги наречем класически, декоративни мазилки и бои Ceresit. Както е известно, системата Ceresit Colours of Nature обхваща 201 цветови нюанса по каталог, а по заявка на клиента, тази палитра може да бъде значително разширена над тази граница. Въпросът е обаче дали в реалната практика това е необходимо и приложимо. Отговорът на този „приземяващ“ въпрос даде г-н Мравов, който посочи, че от продължителни статистически изследвания е установено, че палитрата от най-често предпочитаните в практиката цветове включва не повече от 20–30 нюанса. Така че работата се улеснява и всеки, който желае къщата му да добие напълно обновен облик, или пък да се изяви като архитект на фасадното оформление на новостроящия си дом, може да седне пред компютъра и да даде простор на творческата си фантазия. Новите мазилки и бои Ceresit VISAGE със сигурност позволяват на професионалиста или архитекта-любител да претворят идеите си в реалност.
Admin Oct 4 '14

Преди около година „Винербергер“ ЕООД пусна на пазара керамичните блоковете за зидане на външни неносещи стени POROTHERM 38 N+F Hi без необходимост от допълнителна топлоизолация. Това бе очаквано от австрийската фирма “Винербергер“, чиито керамични тухли за обща зидария с марката POROTHERM я поставят на първо място в света при производството на тухли за защитена зидария. Незабавна реакция на току що въведените с осъвременената Наредба №7 „За енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради“ завишени изисквания към топлоизолиращата способност на строителната конструкция – за външните стени в частност коефициент на топлопреминаване U=0,35 W/m² K.
С коефициент на топлопроводност λ=0,14 W/mK блоковете POROTHERM 38 N+F Hi изпълняват напълно тези изисквания и безспорно са най-добрите керамични блокове с висока топлоизолираща способност предлагани в България. Масивен зид с дебелина 38 cm, изпълнен с тези блокове, и двустранно измазан с мазилка, дебела 15÷20 mm, има посочения вече задължителен за всяко ново строителство коефициент на топлопреминаване. По този начин отпада инак неизбежното поставяне на допълнителна външна топлоизолация, от което произтичат редица допълнителни проблеми и оскъпяване на строителството. Зидането на външните неносещи стени с новите POROTHERM 38 N+F Hi има още ред други предимства, които са разгледани подробно в НС 3-4/2010.
За да бъдат използвани най-ефективно качествата на новите керамични блокове, е от особена важност те да се зидат със специално разработен за тази цел разтвор. Подобно изискване, между другото, е характерно за всички високотехнологични продукти, които напоследък навлязоха и навлизат в строителната практика. Те промениха съществено класическите технологии и наложиха изискването да се работи със система от материали, разработени от един и същ производител, или изрично препоръчани от него. Новите материали за зидане изискват специално създадени за тях зидарски разтвори и лепила, поради което класическите вароциментови разтвори постепенно излизат от употреба. Новите зидарски материали съдържат специални съставки, продукт на модерната строителна химия, които им придават непостижими за класическите материали свойства.
Ето защо новината, че през октомври „Винербергер“ ЕООД пусна на пазара два нови продукта: POROTHERM TM – специално създаден термо-разтвор за зидане на блоковете POROTHERM 38 N+F Hi, и FORATI Fix, предназначен за зидане на тухлите FORATI, бе очаквана. Появата на двата специализирани разтвора ще даде несъмнено още по-силен тласък в прилагането на тези високотехнологични градивни материали в строителната практика у нас.

Отличните топлоизолационни качества на блоковете POROTHERM 38 N+F Hi се дължат едновременно на тяхната многокамерна структура с множество вертикални кухини с малко напречно сечение, както и на фината пореста структура на стените им, получена по специална технология в процеса на изпичане на глината.
Значителното намаляване на топлинните загуби през зида е възможно само, когато неговата въздухонепроницаемост е гарантирана. Блоковете POROTHERM 38 N+F Hi способстват за лесното постигане и на това изискване. Благодарение на точните си размери челата им прилягат плътно едно към друго, а формата им с релеф на нут и перо осигурява необходимото уплътняване срещу просмукване на въздух през зида. Остава да се гарантира и сигурното уплътняване на фугите между редовете, което в голяма степен зависи от качествата на използвания зидарски разтвор. Когато се цели максимално снижаване на топлинните загуби при зидове с блокове POROTHERM 38 N+F Hi, единственото слабо място, през което образно казано топлината може „да изтича“ по-лесно в околното пространство остават именно хоризонталните фуги между редовете, образувани от разтвора за зидане. При класическите вароциментови зидарски разтвори за пълнител се използва добит от природата пясък, който сам по себе си е много добър проводник на топлината. Това се отнася и за втвърдения цимент. По тази причина използването на такъв разтвор ще създаде мрежа от множество топлинни мостове. Сега вече има подходящ зидарски разтвор – POROTHERM TM, с който при зидане на блоковете POROTHERM 38 N+F Hi се избягват термомостовете. Това се дължи на неговата топлопроводност, която се доближава плътно до топлопроводността на градивния материал.
Понеже блоковете се зидат така, че кухините им да бъдат във вертикално положение, разтворът трябва да има способността добре да прилепва към керамиката и да не пропада в кухините. Това би влошило топлоизолационната способност на зида, би намалило здравината на свързване между редовете и ще причини преразход на зидарски разтвор.
Тези, както и редица други изисквания, се изпълняват от новия специализиран термо-разтвор за зидане POROTHERM TM. Коефициентът му на топлопроводност е λ=0,19 W/mK, докато за класическия вароциментов разтвор с обикновен пясък този коефициент е 0,7–0,8 W/mK. Тази ниска стойност е постигната, като вместо добит от природата пясък за пълнител, е използван лек материал – набъбнал перлитов пясък с големина на зърната до 2 mm. Ниската топлопроводност на втвърдения зидарски разтвор естествено е свързана и с неговата ниска обемна маса – около 650 kg/m³.
POROTHERM TM се продава във вид на суха смес, опакована в торби с тегло 20 kg. От една торба се получава около 40 l зидарски разтвор, достатъчен за изграждането на около 0,8 m³ зидария. Той се приготвя чрез разбъркване на една торба суха смес с 13–14 l вода. Поради това, че зърната перлит имат малка якост на натиск, за да не се смачкат и стрият на прах, разбъркването на разтвора трябва да се извършва с гравитачен или проточен смесител с непрекъснато действие за около 4–5 min. Така приготвеният пресен разтвор е годен за употреба в рамките на 1–2 часа. Успешното зидане в много голяма степен зависи от консистенцията на разтвора, т.е. от негова гъстота. Тя трябва да е такава, че положен на равномерно дебел пласт върху цялата повърхност на реда тухли, той да прониква в отворите на тухлите на дълбочина до около 0,5 cm. Така се постига необходимата здравина на свързване при оптимален разход на материал и без опасност от влошаване на топло-изолиращите свойства на блоковете поради частично запълване на кухините им. Разтворът се полага при дебелина на пласта около 12 mm. За пълнота ще добавим, че по вертикалната фуга между челата на всеки два съседни в реда блока, не се поставя зидарски разтвор. Тази необходимост отпада поради споменатите вече причини – точните размери и оформянето на челата с профил на нут и перо.


На снимките са показани отделни операции при зидане с блокове POROTHERM. За правилното подвеждане на зидарията е от голямо значение поставянето на първия ред блокове. За него се прави подложен пласт, който се нивелира в хоризонтално положение и подравнява при минимална дебелина 1 cm. Чрез него се изравняват и евентуалните неравности върху бетоновата основа. След като се изчака, докато набере достатъчна якост, се пристъпва към подреждане на блоковете в първия ред. При наличие на вероятност от проникване на капилярна влага през основата, под подложния изравняващ пласт се изпълнява хоризонтална хидроизолация.
Допълнителна информация, включително за свързването на външни с вътрешни зидове и изпълнението на зидарската превръзка между съседните редове може да намерите тук (http://napravisam.net/?p=1310). Преди зидане, особенно през горещите летни месеци, керамичните блокове е добре да бъдат намокрени с вода, за да не изсмукват енергично влагата от зидарския разтвор.

Разтворът за зидане или по точно лепилото FORATI Fix е специално разработено за зидане на керамичните тухли с хоризонтална перфорация FORATI. Тези тухли са добре познати в България с техния традиционен формат и се използват се за иззиждане на неносещи стени, като се полагат така, че кухините да са разположени хоризонтално. Правилната форма и равна повърхност на стените на тухлите позволяват тънкослойното им залепване с лепило, каквото всъщност е разтворът на FORATI Fix.
Лепилото се доставя във вид на суха фабрично приготвена смес от цимент, фин пясък с едрина на зърното до 0,6 mm и специални добавки. Разтворът се приготвя преди употреба чрез разбъркване с електрически миксер при добавяне на 5,5–6,0 l вода на торба с тегло 25 kg сух материал. Разбъркването се извършва на два пъти с междинно изчакване от 5–10 min, необходимо за „узряване“ на разтвора. При тухлите FORATI 4 (250х250х120 mm) разходната норма на разтвора е около 40 kg/m³. При зидане с тухли FORATI 8 (330х250х200 mm) тази норма е около 25 kg/m³.

Прясно приготвеният разтвор трябва да се използва в рамките на 3–4 часа. Полага се с помощта на назъбена стоманена маламашка с едрина на зъбите 10х10 mm. Равномерно дебелият пласт лепило трябва да покрива цялата площ на реда тухли. Лепилен разтвор се полага и върху едното вертикално чело на всяка тухла, за да се гарантира въздухонепроницаемостта на зида.
В заключение бихме могли да кажем, че цялостните системни решения за стени на Винербергер улесняват максимално работата при зидарските работи и гарантират изключително качество на изпълнение. Използването на готови разтвори, приготвени в заводски условия, гарантира лесна логистика, ниска транспортна и на обекта фира, точно дозиране на обекта и постоянно качество. Отчетлива представа за несъмнените предимства от използването на фабрично произведените разтвори пред класическите дава и поместената тук сравнителна таблица.

Допълнителна информация може да намерите на сайта на „Винербергер“ ЕООД.
Admin Oct 4 '14

За професионалистите в полагане на настилки и стенни облицовки от керамични плочи и естествен камък, за майсторите на настилки от щампован бетон и покривни конструкции, за зидащите с керамични блокове или газобетон имаме добра новина – в най-скоро време на тяхно разположение ще бъдат едни от най-добрите машини и ръчни инструменти за изброените и ред други строителни и ремонтни дейности. Техен производител е испанската фирма Rubi, а заслугата те да станат достъпни и за българския строител е на фирма „Ташев-Галвинг“. Това е поредното партньорство, с което нашата фирма отново доказва, че съумява да поддържа много широк диапазон от машини, инструменти, крепежни елементи, консумативи и въобще всичко в областта на техниката и строителството, за което човек може да се сети. Освен, че работи с практически всички големи производители на такива продукти, г-н Христофор Ташев, един от управителите на фирмата, отдавна е доказал умението си да издирва и партнира и с по-малки, силно специализирани в дадена област, производители, фокусирани върху производството на едни от най-качествените машини и инструменти. Такъв е случаят и с продуктите на Rubi. Първото им представяне в България ще бъде в края на октомври т.г. на ежегодната дилърска среща, която „Ташев-Галвинг“ организира за своите партньори в страната. Така и ние ще се сдобием с необходимата подробна информация, за да може още в следващия брой на „Направи сам“ да представим по-обстойно най-интересните машини и инструменти от продуктовата палитра на Rubi, които ще се предлагат у нас.
За да изпълним новината с повече съдържание, ще представим изпреварващо испанската фирма и нейните основни продукти според наличната към момента информация.
Фирма Germans Boada S.A. е основана през 1951 г. въз основа на създадения от братята Боада оригинален инструмент за рязане на керамични плочи. Този нова за времето си разработка не само бързо привлича вниманието на специалистите, но получава и високо отличие на първото проведено в Барселона през 1953 г. изложение на изобретатели – почетен диплом и златен медал. Под името Rubi инструментът за рязане на плочи поражда създаването на производствено предприятие за висококачествени професионални ръчни инструменти и машини за рязане и пробиване на плочи и други строителни материали, както и на широка гама ръчни инструменти за лепене на плочи, зидане, покриване на покриви с керемиди и др. Отчитайки спецификата на всяка от тези дейности, както и обемите на извършваната работа, с марката Rubi се предлага широк набор от ръчни инструменти и електрически машини за рязане на плочи, керемиди, керамични блокове и газобетон, режещи инструменти като твърдосплавни ролки и диамантни дискове, твърдосплавни и диамантни боркорони за пробиване на отвори, както и всичко останало, необходимо за ефективното и качествено извършване на тези строителни дейности – триони, чукове, назъбени и гладки маламашки, средства за маркиране и много други. За да затвори напълно производствената си палитра, фирмата предлага дори специализирани лазерни нивелири и химически препарати за почистване до блясък на завършените облицовки. Изпълнителите на настилки от щампован бетон също ще получат пълен набор от специфичните за тази дейност ръчни инструменти от магнезиева сплав.
Иновативният подход в създаването на висококачествени инструменти и машини, предназначени за работа и с най-капризните и трудни за обработка материали, обширната, на практика без „бели полета“, продуктова палитра и най-вече прецизният подбор на влаганите елементи и материали, строгият контрол върху качеството на крайните продукти са изградили авторитета и доверието, с което на марката Rubi се ползва сред професионалните строители. Поради това тези инструменти срещат радушен прием в над 140 страни от цял свят. Освен в родната Испания, фирмата има представителства в Португалия, Италия, Франция, САЩ, Китай, Холандия, Германия, Великобритания и Мексико. За свой партньор в България тя е избрала „Ташев-Галвинг“.

Макар, че испанската марка Rubi се свързва най-вече с професионалния сектор, ръчните инструменти за рязане на плочи се произвеждат в три сегмента – професионален, полупрофесионален и стандартен. За оформяне на по-реална представа за инструментите на Rubi, тук показваме по един модел от всеки сегмент:
Професионални:
» TS, TS-Plus/TF, TF-Plus
» TR, TR-S/TX, TX-N и TX-N Plus, TM
» Ti-S/Ti-T
Полупрофесионални:
» Speed Standard и Speed Plus
Стандартни:
» Star Standard, Star-N Standard и Star-N Plus Standard
Всяка от тези серии съдържа по няколко модела, а всеки от тях има своята специализация, технически особености и технологични предимства. Моделите се различават по максималната дебелина и размери на рязаните плочи. Едни са с по-универсално приложение с преобладаващо успоредно на канта рязане, други са „специалисти“ и при рязането под ъгъл, различават се по системата за счупване на плочата по линията на среза, както и по силата на натиск, който инструментът оказва за счупване на плочата. Има инструменти с лесно сменяеми без помощен инструмент режещи ролки, а тяхното разнообразие по твърдост и износоустойчивост на материала и диаметър е голямо. Така например инструментите от стандартната серия са предназначени за рязане на плочки с дебелина до 10–12 mm, при полупрофесионалните тя достига до 15 mm, а част от професионалните модели (TX/Ti) режат с лекота плочи дебели до 20 mm. Идеалният инструмент за рязане под ъгъл 45°, например, са моделите TR и TS. Силата на натиск за счупване на плочата при стандартната серия е около 600 kg, докато при професионалните модели тя достига 1000 kg. Максималната големина на плочите, които може да се режат с ръчен инструмент Rubi (серия TM), е 93 cm.

Както се вижда, разнообразието от модели е голямо и всеки според конкретните си потребности може да подбере най-подходящия инструмент.
Само загатваме и за една друга изключително интересна група механични инструменти – да ги наречем гилотина за рязане на кухи тухли, плочи и други декоративни елементи от бетон, билни капаци и други подобни материали. На снимките показваме два от тях, моделите T 51 и B 16, а предназначението им е очевидно. Не по-малко многочислени са и електрическите машини за рязане с диамантен диск и водно охлаждане.
Най-малко, но и съвсем лесно преносими в пластмасово куфарче, са моделите от серията Diamant ND. Подходящи са за рязане на фаянсови и керамични плочи, включително на топлоусточиви, както и други подобни материали. При тях дискът е неподвижен спрямо плота, като се движи рязаната плоча.


При машините от серията Diamant DU BL/DU и Diamant DW (проверих ги на сайта на Rubi – така се пишат) плочата лежи неподвижно върху плота, а режещият диск се движи праволинейно. Подходящи са керамични (фаянсови, теракотени и гранитогрес) и стъклени плочи, за рязане на мрамор и други материали.
Характерна за машините от серията Diamant DS е високата прецизност при рязане на плочи под ъгъл. При машините от серията Diamant DX режещият диск е монтиран на подвижно рамо, което позволява да се променя височината, на която се намира, според дебелината на рязания материал. Те могат да режат плочи и други изделия от керамика, мрамор, гранит и други материали с дебелина до 120 mm. Многокамерните и поради това крехки и лесно чупливи керамични блокове за зидане се режат двустранно. Дългият плот на машината (с дължина на рязане 100/130 cm според модела) позволява поставяне на редица от плочи, които се срязват едновременно и така се получават парчетата с напълно еднаква широчина.
За рязане на всякакви видове блокове и тухли за зидане, включително огнеупорни, на керемиди, покривни капаци и други подобни изделия, се предлага машината Diamant DR-300 EN. При диск с диаметър 350 mm тя реже на дебелина до 150 mm, компактна е и лесно се пренася до мястото на зидане.
С казаното дотук се опитахме да хвърлим бегъл поглед върху основните продукти с марката Rubi. По-детайлна информация ще подготвим за следващия брой на списанието.
Admin Oct 4 '14

Новата промишлена прахосмукачка от професионалната серия на Bosch се определя като многофункционална, защото наред с основното си предназначение, засмукване, тя успешно може да се използва и за обдухване, примерно за подсушаване на влажни повърхности или за ускоряване съхненето на бои, лепила и други материали.
Това е компактна машина с обем на резервоара 19 l сухо съдържание и до 15 l течности. Теглото й е 6 kg. Това я прави лесно преносима и особено подходяща за използване на обектите, където се работи. Разбира се, тя е напълно пълноценна машина и за приложение в работилницата. Има електродвигател с мощност 1200 W, който осигурява подналягане 215 mbar. Има полиестерен филтър за многократно използване с възможност за измиване с вода при необходимост. Системата за очистване на филтъра е полуавтоматична, което ще рече, че процесът се извършва след задействане на бутон. Филтърът се изтръсква и полепналата по повърхността му прах пада в резервоара. Операцията се извършва без спиране и отваряне на машината, т.е. без да се налага бавещо работата прекъсване. Този начин на почистване позволява поддържане на постоянна смукателна способност на прахосмукачката.
Филтърът осигурява очистване на въздуха, като е предназначен за задържане на материали с ниска опасност за здравето (клас L). Прахосмукачките от този клас са способни да задържат до 99% от съдържащите се във въздуха твърди частички. Това са масово разпространените прахосмукачки с универсално приложение, които са подходящи за засмукване на материали с допустимо съдържание на прах във въздуха >1 mg/m³.


Прахосмукачката има всичко, характерно за професионалните машини от този вид като система за автоматично изключване при достигане на определено ниво на засмуканата течност и електрически контакт за управление на прахосмукачката чрез включения в нея електроинструмент. Тялото й е оформено така, че да позволява удобното закрепване на различните накрайници, на маркуча и електрическия кабел. Маркучът има повърхностно покритие, което предпазва от оставянето на следи при допира и влаченето му върху чувствителни на надраскване повърхнини. Диаметърът на маркуча е 32 mm, като накрайникът му е пригоден за свързване с всички професионални електроинструменти на Bosch. Едната двойка колела има увеличен диаметър, което улеснява преодоляването на различни препятствия.
Admin Oct 4 '14


Това е поредната машина на Bosch, която имаме удоволствието да ви представим преди появата й на пазара в България. При това става дума за настолен циркулярен трион с рядко срещана конструкция – първата машина от този вид, която Bosch пуска на пазара в любителския сектор. С две думи, по-претенциозните към инструменталния си парк домашни майстори вече ще разполагат с машина, каквато досега единствено професионалистите можеха да си позволят, и то при крайно ограничен избор на марки – Festool или Metabo.
Особеното при настолния циркулярен трион Bosch PPS 7 S е, че рязането може да се извършва по два начина. При единия, обичаен за настолните циркулярни триони с неподвижно монтиран в корпуса на машината електродвигател, то се осъществява чрез избутване на положения върху плота детайл към въртящия се диск. При Bosch PPS 7 S обаче, рязането може са извършва като детайлът лежи неподвижно, а циркулярният диск се премества напред. Това е възможно благодарение на специалната конструкция на машината, при което електродвигателят със закрепения върху вала му циркулярен диск, може да се плъзга по два водача. Рязането се извършва като предметът се постави и закрепи върху плота така, че очертаната линия да съвпада с линията на рязане на диска. След това двигателят с диска се издърпва с помощта на ръкохватка към работещия. Щом предметът бъде прерязан, те се връщат в крайно задно положение.
Този начин на рязане позволява постигане на значително по-голяма точност, поради което се предпочита при напречно рязане под прав или друг ъгъл. Съществено в случая е, че детайлът лежи стабилно върху плота, като положението му се контролира с подвижната, въртяща се опора. Така се гарантира, че дискът ще среже перпендикулярно или по точно очертаната линия. Работата се улеснява още повече поради наличието на лазерен прожектор, чийто лъч очертава предварително линията на рязане. Според нас този начин на рязане има и още едно съществено предимство – по-голямата безопасност, защото и двете ръце по време на рязането се намират доста далеч встрани от циркулярния диск.
От казаното може да се направи заключение, че за напречно рязане на дъски и летви с широчина до 212 mm по-подходящо е рязането чрез изтегляне на циркулярния диск. Това се отнася и за бичмета, стига дебелината им да не надхвърля 62 mm, колкото е максималната дебелина на рязане на машината. Очевидно това е най-подходящият начин за напречно разкрояване на паркетни и дюшемени дъски, на паркетини от масивна дървесина, на всевъзможни облицовъчни дъски и панели, на первазни летви и др.
При надлъжно рязане на дълги детайли, включително на плочи с дължина на среза над 212 mm двигателят с диска се застопоряват и предметът се плъзга върху плота така, както се работи с обикновен настолен циркулярен трион.
Макар и настолен, Bosch PPS 7 S е лесно преносим. Теглото му е 23,2 kg, а габаритите му позволяват да се побира безпроблемно в багажника на лек автомобил. Така машината може да се използва там, където е необходима – в дома, на вилата и в градината. За осигуряване на по-голяма опорна площ при рязане на по-големи детайли плотът може да се разширява странично или отзад чрез поставяне на допълнителна плоча. При напречно рязане допълнителният плот се поставя отстрани на основния, а при надлъжно рязане на по-дълги детайли – от задната страна на основния плот.

Циркулярният трион има електродвигател с мощност 1400 W. Циркулярният диск с диаметър 190 mm се върти с честота 4800 minˉ¹. Дискът Bosch Optiline Wood с 36 зъба е предназначен за чисто рязане, поради което е подходящ за напречно рязане на паркетни и други дъски, които се съединяват по късите си кантове и поради това челата им трябва да прилягат идеално едно към друго.
Двигателят има система за електронно управление, която поддържа постоянна честотата на въртене на диска независимо от натоварването, ограничава силата на пусковия ток и осигурява плавното развъртане на диска.
Основният и допълнителният плот са изработени от олекотена и оребрена за по-голяма якост алуминиева отливка. Към него се закрепва и фиксира под желания ъгъл опора-линеал, по който се плъзга детайлът при надлъжно рязане или чрез който се задава ъгълът при напречно рязане, когато детайлът е неподвижен. За рязане под наклон циркулярният диск може да се наклонява странично до 46,5°.
Въздушната струя с дървесните стружки е насочена към долния заден край на машината, където е щуцерът за свързване с промишлена прахосмукачка.
Admin Oct 4 '14

Продължение от миналия брой

Монтиране
Най-досадната част от работата е отстраняването на стария ламаринен улук. За тази цел керемидите от първия ред трябва да бъдат повдигнати и преместени 1–2 реда по-нагоре, за се освободи необходимото за работа място. След като лентичките, които придържат улука бъдат огънати нагоре, неговото сваляне вече не представлява проблем. Старите метални скоби с 99,9% вероятност са били приковани с ръждясали през годините пирони, за чието изваждане най-подходящият инструмент е къс „кози крак“. В зависимост от дълголетието на покривната конструкция най-вероятно единствено наличната някога в складовете за строителни материали покривна мушама отдавна е навлязла в стадий на разпадане. Ето защо е добре да се вземат някакви, макар и временни, мерки за частично закърпване на положението, докато дойде време за подмяна на старите керемиди с нови. Става дума за защита на дъсчената обшивка поне в откритата от керемиди ивица. Под края на старата мушама може да се подпъхне, докъдето е възможно, ивица от специално покривно фолио, което да отвежда в улука евентуално проникналата под керемидите вода. Фолиото се приковава към дъските със скоби и такер
Ако изобщо има някаква тънкост при монтирането на улука, това е да му са даде подходящ наклон за оттичане на водата към водосточната тръба. Препоръчителната стойност на този наклон е 2–3 mm/m. На 10 m улук това прави денивелация от някакви си
20–30 mm, която от земята въобще не се забелязва. Затова по наше мнение, стига широчината на челната дъска да позволява, този наклон може да се увеличи примерно на 5 mm/m. Така ще се ускори оттичането на водата и улесни отмиване на попадналите в улука замърсявания. Колкото и старателно да се работи, добре е накрая да се провери функционирането на улука като в най-високата му част се изсипе бутилка вода, за да се проследи дали се оттича безпрепятствено.
Използването на пластмасови скоби има голямото предимство, че закрепването им в права редица при необходимия наклон става много лесно. Той се контролира с нивелир. Колкото е по-добър и точен, толкова по-добре. Показаният на снимката нивелир с електронно отчитане Sola е най-доброто, което може да се желае – висока точност, видима от разстояние цифрова индикация, възможност за определяне на наклона в различни мерни единици, запаметяване на избрана стойност, при достигане на която той издава звуков сигнал. Нивелирът има и точков лазерен прожектор, с чиято помощ много точно и лесно може да се определи местоположението на скобата в срещуположния край на улука.
След като местоположението на двете крайни скоби бъде определено, подреждането на останалите може да стане и по опънат между тях канап. На практика и при липса на помощник работата може да се улесни като с оглед нивото, определено от първия ред керемиди, се определи най-високата точка в края на улука. Така се закрепва първата крайна скоба. След това в нея се поставя края на първото (в случая четириметрово) парче улук. Нивелирът се поставя в него и по отчитания наклон се определя местоположението на скобата в другия край. По същия начин се задава наклона и на следващото парче. За всеки случай все пак не е зле да се опъне и канап, по който лесно се проверява дали в мястото на свързване не се е получила макар и малка чупка. След това вече двете парчета на улука може да се съединят с помощта на снадката. Междинните скоби се разпределят равномерно по местата си и се закрепват с винтове. За улесняване на работата е повече от желателно да се използва малка акумулаторна отвертка. При това колкото е по-малка и по-лека, толкова по-добре, стига мощността й да е достатъчна за завиване на винтове за дърво с големина примерно 4х25.

При обща дължина 900 cm улукът бе сглобен от две четириметрови и едно еднометрово парчета. Съединяването с помощта на снадка, както и монтирането на водосточната кутия става изключително лесно и бързо. Задният край на улука се подпъхва и влиза докрай в оформения в задния край на свързващия елемент нут. След това с лек натиск предният закръглен кант на улука се притиска, докато влезе и прилегне на предвиденото за него място. Получава се здраво свързване, което при необходимост обаче лесно може да бъде разглобено. По същия начин става закрепването на улука в скобите. Желателно е също така всяка една от пластмасовите скоби да бъде допълнително подсилена, като краят й се привърже с парче тънка поцинкована тел. Единият му край се промушва през нарочно направен за целта отвор и се усуква. Другият се завива около един от винтовете (това се вижда на снимката).
Двете тапи в краищата на улука се залепват с лепило за твърд PVC. То се втвърдява окончателно за едно денонощие.
Вече посочихме някои тънкости при свързването на водосточните тръби. Освен тръби, колена под ъгъл 45°, 67° и др. системата включва още муфи, тройници и заустващ елемент за свързване с канализационната тръба. В нашия случай освен тръби бяха необходими четири колена и муфа, която се вижда на снимката.
Тръбите се закрепват към стената със скоби, в случая от пластмаса. За съжаление фабричните скоби са напълно неподходящи за закрепване към стени с външна топлоизолация, защото винтчето им е дълго едва 35 mm. Според нас то е негодно и за измазан с хоросан тухлен зид, камо ли при наличие на външна топлоизолация. За щастие това винтче лесно може да се извади, а открилият се отвор в скобата позволява преминаването на винт с диаметър 8 mm. Така всяка скоба се закрепва с винт и дюбел, чиято дължина се подбира според дебелината на топлоизолацията и вида на материала, в който се закрепва. В типичния случай на стени иззидани с тухли-четворки, за да държи що-годе здраво, дюбелът трябва да проникне на дълбочина поне 50 mm. Като се добави дебелината на топлоизолацията плюс 8–10 mm дебелина на скобата, в конкретния случай са необходими дюбели с дължина поне 150 mm. След като върху стената се определи местоположението на водосточната тръба, се пуска отвес или с помощта на лазерен нивелир върху нея се маркира вертикална линия, по която се разполагат скобите. Те се поставят на разстояние 2–2,5 m една от друга, като е желателно тръбата да бъде укрепена в началото и края на вертикалния участък, както и на местата, където има чупки, тройници или елемент за отклоняване на водата за събирането й в резервоар.
Пластът топлоизолация се пробива със свредло за метал, след което отворът в тухления зид се прави с перфоратор и свредло SDS Plus с твърдосплавен връх. За да не се разкъртят стените на отвора поради крехките и тънки стени на тухлата, се препоръчва пробиването да се извършва при изключено ударно действие.

Какво би могло да се желае още

Сред завършване на отводняващата покрива система останаха нерешени два проблема. Единият е защитата на улука от задръстване с паднали от дърветата листа. От трите споменати в статията производители единствено Marley предлага специална пластмасова мрежа, която поставена в улука не позволява на стичащата се по керемидите вода да го задръства с паднали върху покрива листа. Това е сериозен проблем, когато къщата е заобиколена от високи широколистни дървета. Ако след завършване на листопада, когато нерядко покривът е вече заснежен и обледенен, т.е. убийствено опасен за движение по него, улуците не бъдат ежегодно почиствани, водата ще започне да прелива, а често и да замръзва, когато не може бързо да се оттича. Поставената в улука мрежа задържа листата, и щом те изсъхнат, вятърът лесно ги отвява. С две думи мрежата се самоочиства. Такава мрежа несъмнено може да се постави и върху улуците на производители, които не я произвеждат и предлагат. Това, което охлажда ентусиазма, отново е цената – 28 лв. за мрежа с дължина 2 m. При обща цена на материалите за описаната тук система 226 лв., допълнителното оскъпяване от 140 лв. за покупка на мрежата не е за пренебрегване. Така че решението остава за индивидуална преценка.
Отделно от тази мрежа, покриваща целия улук, има и специални мрежести „кошнички“, които се нахлузват върху отвора във водосточната кутия, за да предпазват тръбата от задръстване с листа. Те са съвсем евтини, но при натрупване на повече листа „кошничката“ допринася за задръстване на водосточната кутия и вместо да се оттича, водата ще прелива.
В зависимост от близостта на високи дървета незащитеният цялостно с мрежа улук рано или късно се запълва с листа, мъх, както и парченца от ронеща се мазилка от комините. Още по-неприятно е попадането в улука на люспи и по-едри парчета от керемиди, когато те са неизлечимо страдащи от вродена хронична склонност към саморазпадане. Това със сигурност се отнася за наследените отново от миналото с така родно звучащ надпис „Овча могила“, обясняващ навярно способността им в продължение на повече от 20 години да се разпадат методично. Така че периодичното почистване не само на улуците, а и на целия покрив, е неизбежно. Най-лесно и ефективно това става с водоструйна машина, стига да се намери подходящо място на покрива за нейното поставяне и достатъчно дълъг маркуч за подаване на вода. Мокрите и хлъзгави керемиди обаче се превръщат в още по-опасна пързалка, което налага и още по-стриктни мерки за обезопасяване. Почистването на улуците може да бъде силно улеснено и да се върши без да се налага непременно качване на покрива. Някои производители на водоструйни машини предлагат и дълги дъгообразно закривени в края накрайници, които са предвидени за измиване на улуци.
Накрайници за почистване на улуци се предлагат и към някои електрически или бензинови въздушни метли. При дължина около 3 m с дъгообразно огънат край, накрайникът може да „бръкне“ в улука, при което на работещия не се налага да се отделя от земята или пък може да работи от ниска стълба.
Друго решение, което също заслужава сериозно обмисляне, е възможността дъждовната вода от покрива да се събира и използва за напояване в градината, вместо да изтича напълно безполезно в канализацията или още по-лошо да препълва септичната яма. Ние българите като че ли продължаваме да се отнасяме недружелюбно към природната среда, а често и по варварски враждебно – типичен пример е паленето на стърнищата, изгарянето на храсталаци, клонки и опадала в двора шума, вместо те да се събират и превърнати в компост те да се използват за наторяване на почвата. В Германия, например, поставеният до водосточната тръба пластмасов бидон в двора е обичайна гледка. Вместо да се губи, дъждовната вода се събира в него. За целта се използват различаващи се по конструкцията си елементи, които, поставени по пътя на водата, я отклоняват и отвеждат към резервоара. Съществуват няколко вида такива устройства. Най-просто устроените, и съответно най-евтини, имат подвижна клапа, която наподобява улей. Когато тя се намира във вертикално положение, плътно прибрана до тръбата, водата продължава пътя си безпрепятствено. Щом клапата се завърти надолу, задният й край препречва пътя на водата и по улея тя потича към съда. Устройство от този вид с присъединителен диаметър 75 mm, струва 43,99 лв. Има и по-усъвършенствани модели с преливник, които чрез маркуч са свързани постоянно към съда за събиране на вода. Тя се стича към него, докато нивото й не достигне дадена граница. След това на принципа на скачените съдове водата започва да прелива и продължава пътя си в тръбата. Такова устройство (диаметър 105 mm) струват около 85 лв. В проспектите си Marley предлага и устройство с преливник и вграден филтър за грубо очистване, така че в резервоара да влиза пречистена вода.
Цените несъмнено не са за пренебрегване и във всеки случай не способстват за лесното взимане на макар и правилното по принцип решение за покупка. Въз основа на количеството на средните за района валежи, цената на устройството и резервоара, с отчитане на стойността на питейната вода, лесно може да се пресметне за колко време тази инвестиция би се изплатила. При това не бива да се забравя, че питейната вода не е предназначена за напояване, нейният недостиг ще става все по-осезаем в бъдеще, цената й също несъмнено ще расте. Устройството за събиране на дъждовна вода се подбира според диаметъра на тръбата. Когато се комбинират елементи от различни производители, например монтирането на устройство на Marley с присъединителен диаметър 105 mm към тръби с диаметър 100 mm на друг производител, това не представлява проблем, защото минималната пролука лесно може да бъде уплътнена.

За съжаление разсъжденията и колебанието ни около икономическата целесъобразност от покупката на устройство за събиране на дъждовната вода намериха своето естествено развитие. Това установихме месец по-късно, когато посетихме повторно магазина, от който тръгнахме, за да сверим до стотинка посочените в статията цени. Оказа се, че тези продукти междувременно са били изтеглени от продажба именно поради липсата на търсене. Все пак на първо място, преди цената, бихме поставили липсата на всякаква информация за тези устройства за събиране на вода, за смисъла от такава покупка. А когато един при това скъп продукт не се познава, той просто не се търси, не бива и забелязан на щанда. Това всеки сериозен производител би трябвало добре да знае.
Между другото италианската First Plast също произвежда устройства за събиране на дъждовна вода, ала те пък изобщо не се внасят в България. Това очевидно е решение по преценка на вносителя. Жалко!


Накрая няколко думи за сигурността. Работата по покрива и въобще на високо е опасно занимание и винаги трябва да се върши при взимане на всички необходими мерки, гарантиращи безопасността на работещия. Трябва да се ползват само стабилни метални стълби, а още по-добре лесно за пренасяне и монтиране алуминиево скеле, като показаното на снимката. То може да бъде наето за няколко дена срещу дребна сума.
Освен това, и особено при работа върху покрив, е задължително използването на лични предпазни средства от арсенала на алпинистката техника – фабрична тазобедрена седалка или импровизирана седалка от помощно въже, годно въже и самохват или поне осигуровка с помощно въженце със самозатягащ възел върху основното за задържане при неволно подхлъзване. Това е тема, която досега не е разработвана в списанието, пропуск, който очевидно трябва да се коригира.
С две думи, когато се работи на височина, достъпна от стабилна стълба или лесно преносимо алуминиево скеле и са осигурени необходимите средства за обезопасяване, едва тогава се захващайте да майсторите улуци и водосточни тръби. Поемането на какъвто и да било хазартен риск е недопустимо.

Admin Oct 4 '14
Pages: « 1 2 3 4 5 ... » »»