Loading...
en

Монтирай сам улука и водосточните тръби – част II from Admin's blog

Продължение от миналия брой

Монтиране
Най-досадната част от работата е отстраняването на стария ламаринен улук. За тази цел керемидите от първия ред трябва да бъдат повдигнати и преместени 1–2 реда по-нагоре, за се освободи необходимото за работа място. След като лентичките, които придържат улука бъдат огънати нагоре, неговото сваляне вече не представлява проблем. Старите метални скоби с 99,9% вероятност са били приковани с ръждясали през годините пирони, за чието изваждане най-подходящият инструмент е къс „кози крак“. В зависимост от дълголетието на покривната конструкция най-вероятно единствено наличната някога в складовете за строителни материали покривна мушама отдавна е навлязла в стадий на разпадане. Ето защо е добре да се вземат някакви, макар и временни, мерки за частично закърпване на положението, докато дойде време за подмяна на старите керемиди с нови. Става дума за защита на дъсчената обшивка поне в откритата от керемиди ивица. Под края на старата мушама може да се подпъхне, докъдето е възможно, ивица от специално покривно фолио, което да отвежда в улука евентуално проникналата под керемидите вода. Фолиото се приковава към дъските със скоби и такер
Ако изобщо има някаква тънкост при монтирането на улука, това е да му са даде подходящ наклон за оттичане на водата към водосточната тръба. Препоръчителната стойност на този наклон е 2–3 mm/m. На 10 m улук това прави денивелация от някакви си
20–30 mm, която от земята въобще не се забелязва. Затова по наше мнение, стига широчината на челната дъска да позволява, този наклон може да се увеличи примерно на 5 mm/m. Така ще се ускори оттичането на водата и улесни отмиване на попадналите в улука замърсявания. Колкото и старателно да се работи, добре е накрая да се провери функционирането на улука като в най-високата му част се изсипе бутилка вода, за да се проследи дали се оттича безпрепятствено.
Използването на пластмасови скоби има голямото предимство, че закрепването им в права редица при необходимия наклон става много лесно. Той се контролира с нивелир. Колкото е по-добър и точен, толкова по-добре. Показаният на снимката нивелир с електронно отчитане Sola е най-доброто, което може да се желае – висока точност, видима от разстояние цифрова индикация, възможност за определяне на наклона в различни мерни единици, запаметяване на избрана стойност, при достигане на която той издава звуков сигнал. Нивелирът има и точков лазерен прожектор, с чиято помощ много точно и лесно може да се определи местоположението на скобата в срещуположния край на улука.
След като местоположението на двете крайни скоби бъде определено, подреждането на останалите може да стане и по опънат между тях канап. На практика и при липса на помощник работата може да се улесни като с оглед нивото, определено от първия ред керемиди, се определи най-високата точка в края на улука. Така се закрепва първата крайна скоба. След това в нея се поставя края на първото (в случая четириметрово) парче улук. Нивелирът се поставя в него и по отчитания наклон се определя местоположението на скобата в другия край. По същия начин се задава наклона и на следващото парче. За всеки случай все пак не е зле да се опъне и канап, по който лесно се проверява дали в мястото на свързване не се е получила макар и малка чупка. След това вече двете парчета на улука може да се съединят с помощта на снадката. Междинните скоби се разпределят равномерно по местата си и се закрепват с винтове. За улесняване на работата е повече от желателно да се използва малка акумулаторна отвертка. При това колкото е по-малка и по-лека, толкова по-добре, стига мощността й да е достатъчна за завиване на винтове за дърво с големина примерно 4х25.

При обща дължина 900 cm улукът бе сглобен от две четириметрови и едно еднометрово парчета. Съединяването с помощта на снадка, както и монтирането на водосточната кутия става изключително лесно и бързо. Задният край на улука се подпъхва и влиза докрай в оформения в задния край на свързващия елемент нут. След това с лек натиск предният закръглен кант на улука се притиска, докато влезе и прилегне на предвиденото за него място. Получава се здраво свързване, което при необходимост обаче лесно може да бъде разглобено. По същия начин става закрепването на улука в скобите. Желателно е също така всяка една от пластмасовите скоби да бъде допълнително подсилена, като краят й се привърже с парче тънка поцинкована тел. Единият му край се промушва през нарочно направен за целта отвор и се усуква. Другият се завива около един от винтовете (това се вижда на снимката).
Двете тапи в краищата на улука се залепват с лепило за твърд PVC. То се втвърдява окончателно за едно денонощие.
Вече посочихме някои тънкости при свързването на водосточните тръби. Освен тръби, колена под ъгъл 45°, 67° и др. системата включва още муфи, тройници и заустващ елемент за свързване с канализационната тръба. В нашия случай освен тръби бяха необходими четири колена и муфа, която се вижда на снимката.
Тръбите се закрепват към стената със скоби, в случая от пластмаса. За съжаление фабричните скоби са напълно неподходящи за закрепване към стени с външна топлоизолация, защото винтчето им е дълго едва 35 mm. Според нас то е негодно и за измазан с хоросан тухлен зид, камо ли при наличие на външна топлоизолация. За щастие това винтче лесно може да се извади, а открилият се отвор в скобата позволява преминаването на винт с диаметър 8 mm. Така всяка скоба се закрепва с винт и дюбел, чиято дължина се подбира според дебелината на топлоизолацията и вида на материала, в който се закрепва. В типичния случай на стени иззидани с тухли-четворки, за да държи що-годе здраво, дюбелът трябва да проникне на дълбочина поне 50 mm. Като се добави дебелината на топлоизолацията плюс 8–10 mm дебелина на скобата, в конкретния случай са необходими дюбели с дължина поне 150 mm. След като върху стената се определи местоположението на водосточната тръба, се пуска отвес или с помощта на лазерен нивелир върху нея се маркира вертикална линия, по която се разполагат скобите. Те се поставят на разстояние 2–2,5 m една от друга, като е желателно тръбата да бъде укрепена в началото и края на вертикалния участък, както и на местата, където има чупки, тройници или елемент за отклоняване на водата за събирането й в резервоар.
Пластът топлоизолация се пробива със свредло за метал, след което отворът в тухления зид се прави с перфоратор и свредло SDS Plus с твърдосплавен връх. За да не се разкъртят стените на отвора поради крехките и тънки стени на тухлата, се препоръчва пробиването да се извършва при изключено ударно действие.

Какво би могло да се желае още

Сред завършване на отводняващата покрива система останаха нерешени два проблема. Единият е защитата на улука от задръстване с паднали от дърветата листа. От трите споменати в статията производители единствено Marley предлага специална пластмасова мрежа, която поставена в улука не позволява на стичащата се по керемидите вода да го задръства с паднали върху покрива листа. Това е сериозен проблем, когато къщата е заобиколена от високи широколистни дървета. Ако след завършване на листопада, когато нерядко покривът е вече заснежен и обледенен, т.е. убийствено опасен за движение по него, улуците не бъдат ежегодно почиствани, водата ще започне да прелива, а често и да замръзва, когато не може бързо да се оттича. Поставената в улука мрежа задържа листата, и щом те изсъхнат, вятърът лесно ги отвява. С две думи мрежата се самоочиства. Такава мрежа несъмнено може да се постави и върху улуците на производители, които не я произвеждат и предлагат. Това, което охлажда ентусиазма, отново е цената – 28 лв. за мрежа с дължина 2 m. При обща цена на материалите за описаната тук система 226 лв., допълнителното оскъпяване от 140 лв. за покупка на мрежата не е за пренебрегване. Така че решението остава за индивидуална преценка.
Отделно от тази мрежа, покриваща целия улук, има и специални мрежести „кошнички“, които се нахлузват върху отвора във водосточната кутия, за да предпазват тръбата от задръстване с листа. Те са съвсем евтини, но при натрупване на повече листа „кошничката“ допринася за задръстване на водосточната кутия и вместо да се оттича, водата ще прелива.
В зависимост от близостта на високи дървета незащитеният цялостно с мрежа улук рано или късно се запълва с листа, мъх, както и парченца от ронеща се мазилка от комините. Още по-неприятно е попадането в улука на люспи и по-едри парчета от керемиди, когато те са неизлечимо страдащи от вродена хронична склонност към саморазпадане. Това със сигурност се отнася за наследените отново от миналото с така родно звучащ надпис „Овча могила“, обясняващ навярно способността им в продължение на повече от 20 години да се разпадат методично. Така че периодичното почистване не само на улуците, а и на целия покрив, е неизбежно. Най-лесно и ефективно това става с водоструйна машина, стига да се намери подходящо място на покрива за нейното поставяне и достатъчно дълъг маркуч за подаване на вода. Мокрите и хлъзгави керемиди обаче се превръщат в още по-опасна пързалка, което налага и още по-стриктни мерки за обезопасяване. Почистването на улуците може да бъде силно улеснено и да се върши без да се налага непременно качване на покрива. Някои производители на водоструйни машини предлагат и дълги дъгообразно закривени в края накрайници, които са предвидени за измиване на улуци.
Накрайници за почистване на улуци се предлагат и към някои електрически или бензинови въздушни метли. При дължина около 3 m с дъгообразно огънат край, накрайникът може да „бръкне“ в улука, при което на работещия не се налага да се отделя от земята или пък може да работи от ниска стълба.
Друго решение, което също заслужава сериозно обмисляне, е възможността дъждовната вода от покрива да се събира и използва за напояване в градината, вместо да изтича напълно безполезно в канализацията или още по-лошо да препълва септичната яма. Ние българите като че ли продължаваме да се отнасяме недружелюбно към природната среда, а често и по варварски враждебно – типичен пример е паленето на стърнищата, изгарянето на храсталаци, клонки и опадала в двора шума, вместо те да се събират и превърнати в компост те да се използват за наторяване на почвата. В Германия, например, поставеният до водосточната тръба пластмасов бидон в двора е обичайна гледка. Вместо да се губи, дъждовната вода се събира в него. За целта се използват различаващи се по конструкцията си елементи, които, поставени по пътя на водата, я отклоняват и отвеждат към резервоара. Съществуват няколко вида такива устройства. Най-просто устроените, и съответно най-евтини, имат подвижна клапа, която наподобява улей. Когато тя се намира във вертикално положение, плътно прибрана до тръбата, водата продължава пътя си безпрепятствено. Щом клапата се завърти надолу, задният й край препречва пътя на водата и по улея тя потича към съда. Устройство от този вид с присъединителен диаметър 75 mm, струва 43,99 лв. Има и по-усъвършенствани модели с преливник, които чрез маркуч са свързани постоянно към съда за събиране на вода. Тя се стича към него, докато нивото й не достигне дадена граница. След това на принципа на скачените съдове водата започва да прелива и продължава пътя си в тръбата. Такова устройство (диаметър 105 mm) струват около 85 лв. В проспектите си Marley предлага и устройство с преливник и вграден филтър за грубо очистване, така че в резервоара да влиза пречистена вода.
Цените несъмнено не са за пренебрегване и във всеки случай не способстват за лесното взимане на макар и правилното по принцип решение за покупка. Въз основа на количеството на средните за района валежи, цената на устройството и резервоара, с отчитане на стойността на питейната вода, лесно може да се пресметне за колко време тази инвестиция би се изплатила. При това не бива да се забравя, че питейната вода не е предназначена за напояване, нейният недостиг ще става все по-осезаем в бъдеще, цената й също несъмнено ще расте. Устройството за събиране на дъждовна вода се подбира според диаметъра на тръбата. Когато се комбинират елементи от различни производители, например монтирането на устройство на Marley с присъединителен диаметър 105 mm към тръби с диаметър 100 mm на друг производител, това не представлява проблем, защото минималната пролука лесно може да бъде уплътнена.

За съжаление разсъжденията и колебанието ни около икономическата целесъобразност от покупката на устройство за събиране на дъждовната вода намериха своето естествено развитие. Това установихме месец по-късно, когато посетихме повторно магазина, от който тръгнахме, за да сверим до стотинка посочените в статията цени. Оказа се, че тези продукти междувременно са били изтеглени от продажба именно поради липсата на търсене. Все пак на първо място, преди цената, бихме поставили липсата на всякаква информация за тези устройства за събиране на вода, за смисъла от такава покупка. А когато един при това скъп продукт не се познава, той просто не се търси, не бива и забелязан на щанда. Това всеки сериозен производител би трябвало добре да знае.
Между другото италианската First Plast също произвежда устройства за събиране на дъждовна вода, ала те пък изобщо не се внасят в България. Това очевидно е решение по преценка на вносителя. Жалко!


Накрая няколко думи за сигурността. Работата по покрива и въобще на високо е опасно занимание и винаги трябва да се върши при взимане на всички необходими мерки, гарантиращи безопасността на работещия. Трябва да се ползват само стабилни метални стълби, а още по-добре лесно за пренасяне и монтиране алуминиево скеле, като показаното на снимката. То може да бъде наето за няколко дена срещу дребна сума.
Освен това, и особено при работа върху покрив, е задължително използването на лични предпазни средства от арсенала на алпинистката техника – фабрична тазобедрена седалка или импровизирана седалка от помощно въже, годно въже и самохват или поне осигуровка с помощно въженце със самозатягащ възел върху основното за задържане при неволно подхлъзване. Това е тема, която досега не е разработвана в списанието, пропуск, който очевидно трябва да се коригира.
С две думи, когато се работи на височина, достъпна от стабилна стълба или лесно преносимо алуминиево скеле и са осигурени необходимите средства за обезопасяване, едва тогава се захващайте да майсторите улуци и водосточни тръби. Поемането на какъвто и да било хазартен риск е недопустимо.


Previous post     
     Next post
     Blog home

The Wall

No comments
You need to sign in to comment

Post

By Admin
Added Oct 4 '14

Rate

Your rate:
Total: (0 rates)

Archives