Loading...
en

User blogs

 Полиетиленовите тръби са цялостно изградени от мека пластмаса, създадени чрез използването на петролни продукти. Гъвкавостта на тръбата е едно от основните предимства на полиетиленовите тръби, тъй като това дава възможност за инсталиране на тръби в помещенията по начин, по който преди никога не би бил възможен с метални тръби. Основното предимство на полиетиленовите тръби е да издържат при продължително използване при ниски температури, докато продължителното излагане на ултравиолетови лъчи и други външни фактори на околната среда може да намали на целостта и трайността на тръбите, с течение на времето.

   Видът на полиетилена, който се използва за създаване на тръбите е по-различен от този ползван при други полиетилен-базирани продукти. Полиетиленът се предлага в няколко различни вида, като всеки от тях е полезен в различни области. Много от полимер или пластмасовите изделия, които хора та използват днес са направени с този вид пластмаса. Така например, полиетилен може да се използва, за направата на найлонови торбички за хранителни стоки, опаковки, пластмасови листове и дори за производство на бутилки.

Степента на гъвкавост в различните видове полиетилен определя крайната му употреба като полимерен материал. Полиетилен ниска плътност, известен като LDPE, е сред най-гъвкавите от всички видове пластмаси. Не случайно полиетилен ниска плътност се счита за един от най-здравите и най-евтини от материали за производство на пластмаса. Полиетилен с висока плътност, известен като HDPE, е с по-твърда в структура, но  също така е и по-устойчив на топлина. HDPE често е добър вариант, когато полиетиленовите тръби ще бъдат използвани като част от водопровод за питейна вода.

   Заедно с гъвкавият характер на пластмасовите тръби, полиетиленовите тръби също са и икономически ефективени в много случаи. Материалът (полиетилен), използван за производството на тръби е по-евтин от материалите, използвани за производството на различни видове метални тръби. В съчетание с относителната гъвкавост и лекота при инсталиране, полиетиленови тръби се явяват очевиден избор за използване в дома, особено в области, които не са изложени на екстремни температури или директна слънчева светлина.

   Закупуване на за вкъщи на тръби от полиетилен е сравнително лесно. В магазините за строителни материали и железария могат да се намерят тръби от полиетилен на добри цени, заедно с други опции за направа на водопровод или канализация.  Въпреки че има опасност от спукване при студено време, особено ако водопровода е външен и има опасност от замръзване, тръбопроводи те от полиетилен се държат много добре в умерени климатични условия, като нашите и не изискват нищо повече от основните грижи да поддържка които по принцип правим на определен брой години.

Admin Oct 3 '14 · Comments: 2
Costa: Ich hoffe, dass Gleitzman bei Atletico Madrid bleibt, es ist nicht meine Schuld, Chelsea zu verlassen. Atlético-Stürmer Diego Costa spielte auf einer Pressekonferenz vor dem Aufwärmspiel zwischen Spanien und Deutschland und sagte, dass es nicht seine Schuld sei, Chelsea zu verlassen und zu hoffen, dass Grizman bleiben könnte. Obwohl Chelsea in der vergangenen Saison den Titel in der Premier League gewann, hat Costa auch viele Beiträge geleistet, aber sein Konflikt mit Trainer Conte konnte nicht in Einklang gebracht werden und kehrte schließlich zu dem alten Klub Atletico zurück. Costa sagte: „Natürlich wissen wir alle, was passiert ist und ich jetzt in die Nationalmannschaft zurückkehren, ich hoffe, mein Bestes zu tun, ich bin dankbar, Lopez Terjee, war er von mir sehr verständnisvoll, und WM 2018 Deutschland Fußballtrikots er sagte, solange ich mit meinem WM 2018 trikot Kolumbien bin. Wenn ich im Spiel gut spielen kann, öffnet sich mir die Tür des spanischen Teams. " Morata qualifizierte sich nicht für die Nationalmannschaft und Costa verlor einen Konkurrenten, aber er sagte: "Ich habe Morata vermisst und wir haben uns sehr WM 2018 trikot Portugal gut verstanden. Morata hatte einmal eine schwierige Zeit in Chelsea, aber jetzt ist er gebrochen Das Tor war verlassen, und ich hoffe, dass er wieder mit uns spielen kann. Wenn es Wettbewerb gibt, werde ich besser spielen. Ich hoffe, dass er für das nächste spanische Team ausgewählt wird. " Grizman mag Atlético nach dem Ende der Saison verlassen haben, um nach Barcelona zu gehen. "Costa sagte:" Er ist noch immer bei uns. Ich hoffe, er kann bleiben. Er hat mir nicht gesagt, RONALDO Fußballtrikots kinder ob er gehen wird. Er weiß, dass er auf Pferden ist. Wie wichtig ist das Rennen, ich kann seine Entscheidung nicht stören, wenn er bleiben kann, werde ich glücklich sein, aber jeder muss das passendste für ihn wählen. Er muss die beste Wahl treffen, denke ich Sein Bestes ist zu bleiben. Er hat mich zu Atletico gerufen, um mit ihm zu spielen, also kann er mich jetzt nicht verlassen. " WM 2018 trikot Kolumbien In Bezug auf Transfergerüchte zwischen Atletico und Dybala sagte Costa: "Ich weiß überhaupt nichts darüber. Jeder weiß, dass Dybala ein großartiger Spieler ist. Atletico will unbedingt gute Spieler." Mit Blick auf das Aufwärmspiel zwischen Deutschland und Argentinien sagte Costa: "Wir hoffen, dass wir gewinnen. Diese Spiele sind sehr wichtig für mich, weil ich in Russland an der Weltmeisterschaft teilnehmen möchte. Ich muss in diesen beiden Spielen gut spielen." , um die Chance zu nutzen, in die große Liste zu kommen. Als ich zum ersten Mal für das spanische Team ausgewählt wurde, habe ich nicht sehr gut gespielt und jetzt passe ich besser an. " Ich möchte einen zu kaufen? Willkommen zu unserem Speicher http://www.benutzerdefiniertetrikots.de.

В този брой на списанието подробно разгледахме видовете изхвърлящи панти, тяхното приложение и най-важното – как да се подбере най-подходящата панта според конкретното й приложение. В статията бе акцентирано върху пантите на световния лидер в производството на мебелен обков – немската фирма Hettich. Тук ще разгледаме тънкостите при монтажа на изхвърлящи панти, включително използването на специализирания шаблон, също производство на Hettich.

Монтиране на главата
Изхвърлящите панти се монтират по-сложно, отколкото обикновените шарнирни панти. За тях е необходим и специализиран инструмент – фрезер за глухи отвори Ø35 или Ø26, според вида на пантата. Най-отговорната операция при монтажа е издълбаването на отвора за главата. Местоположението на центъра на отвора трябва да се определи точно в зависимост от разстоянието „C”, дадено от производителя или определено емпирично. Всяко отместване на върха на фрезера встрани от определения център впоследствие може да създаде проблеми при монтирането и функционирането на пантите. Отворът трябва да има строго цилиндрична форма, а стените му да бъдат перпендикулярни спрямо повърхността на вратата. В противен случай главата на пантата ще стои хлабаво в отвора и пантата няма да бъде здраво монтирана. Към всичко това трябва да се добави и изискването за точно спазване на предписаната за дадената панта дълбочина на отвора. За пантите Intermat на Hettich тя е 12,8 mm, което ще рече, че при плоча с дебелина 15 mm само 2,2 mm делят върха на фрезера от пробиване на лицевата повърхност на плочата. Най-малкото невнимание или трепване на ръката и… вратата е за брак.
Всичко, казано дотук, означава, че пробиването на отворите за пантите трябва да се извърши на настолна бормашина, при която перпендикулярността и дълбочината на пробиване са лесно постижими, а подаването на фрезера да става бавно и с контролиран натиск. Пробиването с бормашина, държана на ръка, най-често води до нежелани резултати.
Ако меракът и потребностите са ви отредили да монтирате две-три вратички годишно, с повече старание и внимание може да се справите по описания начин. Все пак най-евтината настолна (колонна) бормашина струва около 150 лв. и освен това работата с нея предполага наличието и на работилница с тезгях.
След този увод логично следва въпросът „Има ли по-добро решение”? За различните дърводелски сглобки отдавна се предлагат специализирани шаблони, които не само улесняват многократно работата, но и гарантират постигане на максимална прецизност при пробиване на отворите. За монтиране на изхвърлящи панти също има специални шаблони, като показания тук на Hettich. Той е предназначен за монтиране на пантите от сериите Intermat, Ecomat, Slide-on (Ø36) и Selekta Pro (Ø26) на Hettich. Същевременно, както установихме при тестването на шаблона, той също така е напълно подходящ и за монтиране на панти на други производители, включително и български. С негова помощ монтирането се извършва удивително лесно, бързо и най-вече качествено. При това вече не е необходима настолна бормашина, а пробиването става с ръчна обикновена или акумулаторна бормашина с минимално захранващо напрежение 9,6 V – изискване, на което отговарят почти всички съвременни бормашини с автономно захранване. Шаблонът има фрезер с твърдосплавни резци и две твърдосплавни свредла за пробиване на гнездата за пантите Intermat Fix.
Той се закрепва сигурно към вратата чрез притягане на централния винт, като предварително се правят две регулировки:
◊ Двата ограничителя (с ръкохватки) се настройват според определената стойност за разстоянието „С” – най-често 4,5 – 5 mm.
◊ Спрямо горния и долния край на вратичката шаблонът се нагласява, като се използва нониусът върху тялото му. По него се отчита широчината на ивицата, по която вратичката припокрива канта на страниците.
Това е всичко. Дълбочината на пробиване е фабрично ограничена и няма вероятност да пробиете вратата, стига тя да не е по-тънка от 15 mm.
С помощта на специален шестостенен накрайник фрезерът се върти от бормашината и пробиването продължава до упор. След това притягащият винт се отвива, шаблонът се изважда и отворът е готов за монтиране на пантата. При пантите Intermat Fix допълнително се пробиват и показаните на снимката странично разположени глухи отвори Ø10. Главата на пантата се поставя с лек натиск, докато прилегне плътно в отвора. След това се завиват двата винта, които я фиксират на мястото й.
На снимките е показано и монтирането на пантата Intermat Fix, чиято глава не се фиксира с винтове. Вместо това е достатъчно да се натисне с пръст фиксиращата пластина и за секунди пантата е здраво монтирана. Също така лесно тя може да се демонтира без опасност от повреждане на отвора. Достатъчно е върхът на отвертка да се пъхне в тесния процеп под пластината и краят й да се повдигне.

Монтиране на основата
Тук отново са възможни и двата подхода. Когато това се прави на ръка, без шаблон, най-добре е вратата с монтираните към нея панти да се постави на мястото й в отворено положение, с плътно опрян кант до канта на страницата. При това положение се маркират местата на винтовете за закрепване на основата за всяка панта. При правилно монтирани панти центровете на отворите за винтовете трябва да съвпаднат с фабрично дадените разстояния (37 mm от края на канта на страницата и 32 mm междуосево разстояние между самите винтове, виж НС 7-8/2002). При това не бива да се забравя, че предварително основите трябва да бъдат така закрепени към раменете, че по време на монтирането им вратата да се намира в най-близкото възможно положение спрямо страниците. Така се запазва целият регулировъчен толеранс за отдалечаване на вратата от шкафа.
Другият начин е да се работи с пластмасовия шаблон от комплекта, както това е показано на снимките. Неговото използване при монтиране на двете крайни панти е показано на илюстрациите. Важното в случая е отворът за главата във вратичката да бъде пробит при точно спазване на дадените вече изисквания.
Накрая ще опишем и една технология, с която ще избегнете неприятни изненади, в случай че монтирате врати на голям шкаф, чийто отвор, макар и малко, се отклонява от идеалния паралелепипед:
◊ Първоначално вратите не се разделят, а се изрязва един общ лист, точно по външния контур на шкафа, или с отстъп 3-4 mm от всяка страна. Най-удобно се работи, ако може да поставите шкафа легнал по гръб на пода. Плочата се разкроява с ръчен циркуляр, а кантовете ґ се рендосват равно и гладко. Тази операция най-лесно и достатъчно качествено се прави с ръчно електрическо ренде, което поради голямата честота на въртене на ножовете рендосва много гладко, включително и плочи от дървесни частици.
◊ След това плочата се разрязва по дължина в средата и така се оформят двете вратички.
◊ Отворите за главите се пробиват и пантите се монтират.
◊ Вратите се монтират на местата им, като се внимава долните им краища да бъдат на едно и също ниво. Основите на пантите се монтират, като предварително е обран луфтът за преместване на вратата в посока към шкафа.
◊ Ако избраният размер „С” се окаже по-голям от оптималния за случая или пантите се регулират така, че вратата да се отдалечи от страницата (с което обаче се увеличава и фугата помежду им в затворено положение на вратите), или може да се наложи отнемане с рендето на още 0,5 – 1 mm от канта откъм пантите.
◊ След като се убедите, че всяка една от вратите сама за себе си функционира нормално, те се прихлупват една върху друга и по канта на горната се очертава линия. Получава се ивица, чиято широчина се дели на две, и така се определя широчината на ивиците материал, който трябва да се отнеме чрез рендосване на всяка от вратите. Все пак добре е, когато се наближи очертаната граница, вратите да се окачат пробно още веднъж и отново да се провери тяхното точно прилягане една към друга. Тук проличава удобството да се работи с панти от системата „Click”, които позволяват многократно и безпроблемно откачване и последващо монтиране на вратите.
◊ В случая би трябвало да се предвиди и дебелината на ивиците фурнир за кантиране на вратите. Използването на тънки меламинови ленти с нанесено върху тях лепило не е необходимо. Към кантирането се пристъпва едва след като се убедите, че вратите прилепват плътно една към друга по цялата им дължина, без това да пречи на свободното им отваряне.
◊ Последната операция е окончателната повърхностна обработка на вратите и тяхното лакиране, ако повърхността им изисква това. Готовите плочи от ПДЧ с фабрично меламиново покритие не допускат повърхностна обработка. Монтират се дръжките.

Admin Oct 3 '14 · Comments: 2
Геотрейдинг придоби дистрибуторски права за разпространението на продуктите на Dynapac, Hensley и SF-Filter за територията на България. В качеството си на оторизиран представител на трите марки дружеството ще презентира техните изделия на своя щанд на МТП в Пловдив. Геотрейдинг участва в изложението с две площи: външна и вътрешна. На откритата си площ българското дружество представя валяци и асфалтополагащи машини на Dynapac. Посетителите на щанда ще могат да видят: Ø SD2500CS верижен асфалтополагач, Ø CA2800D еднобандажен валяк, Ø CC1300 Plus двубандажен валяк. Машините на Dynapac са използвани при изграждането на някои от най-мащабните инфраструктурни проекти в страната и чужбина. Те са предпочитани заради своето качество и вложените в тях иновативни технологии. Сред експонатите са и продуктите с марка Hensley. Американската компания е производител на богата гама от висококачествени зъбни системи и износоустойчиви елементи за минната и строителна техника. Гостите на щанда на българското дружество ще могат да разгледат специална селекция от консумативи, предназначени за земекопна техника. Производителят SF-Filter ще бъде представен с висококачествени филтри, които намират приложение в строителната, аграрната, автомобилната и минната промишленост. Те осигуряват безпроблемната работа на индустриалните машини. Продуктовото портфолио на компанията включва пълна гама филтри за смазочни материали, въздух, гориво, хидравлични и пневматични системи, работни флуиди, климатично оборудване и улавяне на прахови частици. Dynapac, Hensley и SF-Filter избират Геотрейдинг за свой оторизиран представител на база на опита на дружеството да презентира чуждестранни производители в страната. Компанията е дистрибутор на фирми като: Белшина, Бриджстоун и Мишлен, Триман Груп, ЛиуГонг, RKB, Матадор, Римко и Инелас Полиуретанос.
Admin Oct 1 '14 · Comments: 1
Проектът бе осъществен по програма за европейско съфинансиране „Енергийна ефективност и зелена икономика“. За първи път в България BENNINGHOVEN достави система за пенобитум на асфалтосмесител, който се използва при производството на нискотемпературен асфалт. Едно от големите предимства на тази технология е намаляването на производствената температура на стандартната асфалтова смес с 30° - 40°С, което води до икономия на гориво за подгрев на инертния материал. Другите предимства са намалените нива на вредни изпарения и миризма при полагането на нискотемпературен асфалт. Абсолютна новост за България е и производството на лят асфалт. При тази технология инертните материали биват подгрети до много висока температура, като ситото на асфалтосмесителя BENNINGHOVEN позволява пресяване на горещи фракции до 400°С. Инсталацията в Провадия е оборудвана също и със система за подаване на 30% рециклиран материал в мешалката. Предимството на системата е добавяне на високо количество рециклиран материал при гарантиране качеството на крайния продукт, т.к. свежите инертни материали биват пресявани. Асфалтосмесителят разполага с вертикални битумни цистерни с обща вместимост 160 м3, една от които е снабдена с вертикален бъркачен механизъм за оптимално съхранение и работа с полимер-модифициран битум. Фирма „Пътища и мостове ПРО“ инвестира също в дозираща система за твърди целулозни добавки за производство на сплит-мастик, както и дозираща система за течни добавки за подобряване адхезията между инертните материали и битума. Компютърното управление на инсталация е последна генерация тип „BLS 3000“, базирана на операционна система Linux, която дава още по-добра експлоатационна сигурност и възможност за по-добър мениджмънт на цялото асфалто-производство. Не на последно място всички задвижвания над 15 kW в инсталацията са с плавен пуск за спестяване на електроенергия.
Admin Oct 1 '14 · Comments: 1

Инж. Светослав Велев
svetoslav_velev@abv.bg

Из архива на вестник „Направи сам“. Публикуваме статията във варианта й, поместен в сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, том I, издание 1984 г.

За да направите отоплителна инсталация на жилището си, е необходимо да се снабдите с котел, който може да се купи готов, но може и сами да си го направите.
Предлагаме ви два варианта на котел за твърдо гориво:
Kotel-tabl1I вариант — с нагревна повърхнина около 1,5 m² и топлинна мощност 14,5 kW и
II вариант — съответно 2 m² и 18,6 kW.
Котел от първия вариант е монтиран във Велико Търново и вече няколко години работи отлично. Той отоплява 5 помещения с обем 183 m³, за които са необходими 11,2 kW за целодневно поддържане на температура около 20 °С през целия отоплителен период.
Тези данни не бива да се пренасят механично за други случаи, защото те зависят съществено от вида на сградата (стени, тавани, подове, покрив, дограма и др.), местоположението й, изложението на помещенията и други фактори и може да ви подведат при избора на котела.
За едно денонощие се изразходват 4 кофи обогатени въглища, а общо за целия отоплителен период – около 5-6 тона. Сутрин след почистване се изхвърля около една кофа ситна пепел и котелът се зарежда отново с въглища. Не се изисква специално обслужване, тъй като е използван най-икономичният режим на работа – горно горене.
В отоплителната инсталация е използвана гравитационната система, при която водата по тръбите и радиаторите се движи под естественото налягане, предизвикано от разликите в плътността на водата при различна температура.
Два часа след запалването на котела отоплителната инсталация започва нормална работа и температурата на изходящата от котела вода достига 80 °С.
Първият вариант е много удобен за етажни отоплителни системи, при които котелът и отоплителните тела са разположени на един етаж: котелът има малки габаритни размери и най-вече малка височина, което е особено важно изискване при този вид отопление.
Конструкция
И за двата варианта котелът се изработва от стоманена ламарина с дебелина 4 mm, отделните му елементи се заваряват с електрожен, вратичките и чугунената скара са от стандартни отоплителни печки. От всички страни котелът се изолира топлинно. В най-ниската част на водната риза е предвидена тапа с диаметър 1″ за изпразване на котела и инсталацията. По желание на входа и изхода на водата могат да се поставят контролни живачни термометри с обхват до 100 °С.
Горивният процес се регулира чрез клапата, монтирана в димохода и чрез регулируемия отвор на долната вратичка.
Kotel1Kotel2На фиг. 1 са изведени позициите на детайлите, а на фиг. 2, 3, табл. 1 и 2 са посочени и техните размери. Оразмеряването на детайлите е валидно при изпълнение на челна заварка (фиг. 4). При изпълнение според фиг. 4 б е необходимо да се предвидят съответните корекции. На фигурите не е показана топлоизолацията на котела.

Kotel3За изработването на котела са необходими следните материали:
– стоманена ламарина с дебелина 4 mm — около 3,8 m²: за I вариант и около 5,2 m²: за вариант II:
– антикорозионен грунд – 1 kg;
– електроди- 3,25 mm;
– топлинна изолация (плочи от каменна (мергелна) вата върху поцинковата рабицова мрежа, за предпомчитане едностранно каширана с алуминиево фолио.)
I вариант – около 2 m²;
II вариант – около 2,8 m²;

Kotel-tabl2Kotel-tabl3Монтаж.
Най-напред се изработва вътрешният кожух на водната риза, като се започва от тавана и задната стена. След това се заваряват предната и страничните стени. Най-накрая се заваряват димоходът и гърловината за зареждане с гориво, както и рамката от ъглов профил за поставяне на скарата. Скарата е чугунена. Нейните размери са дадени в табл. 2, но може да се комплектува и от две по-малки скари от печки. Разстоянието между пръчките й е 8- 9 mm. Тъй като скарата не може да влезе през вратичката, по-добре е да се постави предварително или да се направи от две части. След изработването на вътрешния кожух трябва да се провери водонепропускливостта на всички заварьчни шевове. Това може да стане по следния лесен начин:
1) Всички шевове от външната страна се натриват обилно с тебешир;
2) От вътрешната страна шевовете се намазват внимателно с нафта посредством четка;
3) Наблюдава се тебеширеният слой, като се отбелязват местата, през които нафтата е проникнала (ако има такива);
4) Избърсва се добре нафтата и дефектните места се заваряват отново, като по-добри резултати се получават, ако некачественият шев предварително се премахне с ъглошлайфмашина с карбофлексен диск за пилене.
Fig4Външните ъглови заварки могат да се изпълнят, както е показано на фиг. 4.
След изпробването на вътрешния кожух на водната риза се пристъпва към заваряването на външния кожух, като към задната и горната стена предварително се заваряват двете тръби (2″) за вход и изход на водата и дренажната тръба (1″).
Най-накрая се заваряват четирите крака (вместо на крака котелът може да се монтира на фундамент от огнеупорни тухли) и пантите на вратичките. Вратичките могат да се изработят от ламарина, но поради по-голямата сложност на работата е по-добре да се използват готови от стандартни печки (показаните на чертежа размери са ориентировъчни).
След окончателното завършване на заваръчните работи трябва да се направи водна проба на котела под налягане, което не бива да надхвърля 2 bar.
За да се намалят топлинните загуби, котелът се облицова с топлоизолационен слой, дебел 50 mm, който да издържа до 100 °С. Използват се специално предназначени за целта вата или плочи от каменна вата с поцинкована рабицова мрежа, евентуално едностранно каширани с алуминиево фолио.
Преди да се направи изолацията, котелът трябва да се намаже двукратно с устойчив на високи температури антикорозионен грунд.
Масата на котела без изолация и без вода е около 140 kg при I вариант и около 175 kg при II вариант.

Забележки на автора:
1. Котелът да се използува в отоплителни инсталации само със отворен (открит) разширителен съд при спазване на всички правила и норми за проектиране и изпълнение на такива инсталации.
2. Вътрешните нагревни повърхности трябва да се поддържат чисти от сажди и отлагания. Това може да се постигне лесно, като се почистват редовно с подходящо закривени телени четки.
3. При работа с електрожен да се спазват стриктно всички инструкции по безопасността на труда и противопожарните изисквания.

Admin Oct 3 '14 · Comments: 1

Bosch_Vline_5
Не ще и дума, че измежду най-желаните от всеки майстор подаръци са комплектите качествени работни инструменти, наричани още консумативи, поради това, че по-бързо или по-бавно се износват или похабяват в процеса на работа. Тази група инструменти, за които Bosch има самостоятелна програма, наречена Promoline, включва всевъзможни по вид и предназначение свредла, набори от битове, накрайници тип „гедоре“, дискове за рязане, листове за шлифоване, фрезери и др. Без тях всеки електроинструмент би бил безполезен, от тяхното качество зависи доколко работата с машината ще бъде спорна, качествена и безопасна.
Характерно за домашната работилница е инцидентното посягане към един или друг вид дейности, за които не се изисква, кой знае колко разнообразни по вид и размери работни инструменти. Също така условията за тяхното съхраняване в домашни условия са силно ограничени, поради което домашният майстор трябва да си подсигури преди всичко тези, от който най-често би имал нужда. А когато му потрябват, те да са винаги под ръка.
Тъкмо това е замисълът, с който Bosch развива своята програма Promoline. Въз основа на продължителен опит, извлечен от практиката, специалистите на компанията са подбрали съставните елементи на различни комплекти от инструменти – с универсална или по-тясна насоченост за извършване на едни или други дейности. Практиката показва, че така подбраните комплекти почти винаги съдържат основните необходими инструменти.
Комплектите, които Bosch предлага предимно за домашната работилница, не са новост за читателите на списанието, защото вече сме имали възможността да представим подробно серията X-Line. Достатъчно е човек да хвърли поглед на изкусителните снимки на тези комплекти, за да си пожелае някой от тях, а по възможност и всичките, защото човешкото око е ненаситно за хубавото, още повече, когато то е и необходимо. Желанието за притежание става още по-неудържимо, когато се вземе в ръце и отвори някое от по-големите куфарчета, като показаният на снимките модел с 83 части от новата серия, наречена V-line. Споделяме казаното като лично преживяно убеждение, защото докато пишехме тази статия, погледът току прескачаше властно привличан от предоставения ни за тестване комплект. Очевидно освен практическото си предназначение, той, както и останалите, изпълнява и друга, също много съществена за всеки майстор по рождение функция – да доставят удоволствие и наслада от досега до качествен инструмент, подбран и поставен в майсторски изпипана кутия.
2
Комплектите Bosch X-Line са били многократно отличавани за външния се вид. Въпреки това дизайнерите на компанията са успели да сътворят нещо още по-впечатляващо и това е именно новата серия V-line. При нея капакът на куфарчето има по-голям V-образен, покрит с прозрачна пластмаса отвор, който осигурява по-добра видимост към неговото съдържание. На лицевата страна на куфарчето има кратко, а на гърба – подробно и разбираемо от един поглед описание на съдържащите се в него инструменти. Те са групирани според предназначението им, като с пиктограми и цифри е ясно обозначено предназначението, вида и размера на всеки.
Bosch_Vline_4
Куфарчетата са изработени от здрава пластмаса, имат сигурни закопчалки, всеки от инструментите е добре закрепен в предвиденото за него гнездо.
Към момента новата серия V-Line предлага пет комплекта като най-малкият съдържа 41 части, а най-големият – 91. Трите по-големи куфарчета имат удобни за държане дръжки, което улеснява носенето им.
Както се вижда на снимката, тестваният в редакцията модел съдържа четири комплекти свредла за пробиване в дърво (сред които и две за отвори Ø16 и 20), метал и строителни материали, богата гама от битове за винтове Philips, Pozidrive, Torx и др., накрайници за болтове с шестостенни глави и гайки. В него има дори малък раздвижен (френски) ключ, както и мощно фенерче със светодиоди.
С две думи чудесен и много практичен подарък за всеки ценител на качествените инструменти.
Admin Oct 3 '14 · Comments: 1


Бързото развитие на светодиодната техника доведе да появата на различни измервателни уреди, между които най-многобройна е групата на т.нар. лазерни нивелири. Точкови или изчертаващи линии, с един или няколко разположени под прав ъгъл един спрямо друг лъчи, ротационни, самонивелиращи се и т.н., в професионално или любителско изпълнение, те трайно намериха своето място от професионалното строителство до домашната работилница. За голямото разнообразие на такива измервателни уреди говори и фактът, че само в професионалната си серия към момента Bosch предлага 12 модела на лазерни нивелира и още 3 – в любителската.
Най-новият модел на Bosch GSL 2 Professional обаче се различава от всички останали лазерни нивелири, предлагани не само от немския гигант, а и на световния пазар въобще. Той е първият нивелир, чиято тясна специализация е бързото, сигурно и точно откриване на неравностите върху подове. С помощта на повечето от останалите нивелири може да се маркира нивото на хоризонтална равнина на определено разстояние от пода, примерно върху околните стени на помещението, ако ги има, и от така очертаната линия да се измерва и маркира върху стените нивото на пода. И да се постигне хоризонтална повърхнина на пода по продължение на стените, няма никаква гаранция, че цялата му повърхност ще лежи в една равина, без по-високи или по-ниски места. Дори когато саморазливащите се подови замазки се изпълняват технологично правилно, няма гаранция, че на места повърхността няма да се получи по-ниска или по-висока. В повечето случаи такива отклонения са неизбежни. Независимо какво ще бъде връхното покритие, дали ще се полагат плочи, паркетна или друг вид твърда настилка, едно от основните изисквания за добро качество на връхното покритие е основата навсякъде да бъде напълно равна. Известно е, че основно изискване при полагане на подови плочи чрез тънкослойно залепване е да няма разлика в нивото на пода по-голяма от 3 mm. Това измерване все още се прави по престарелия метод на положен върху пода мастар с дължина 2–3 m. Осъвременяването на този способ е стигнало до замяна на дървения мастар с изработен от алуминиев профил, което все пак е крачка напред, защото фабричният мастар поне има прав и равен кант. За да се установи разлика в нивата, мастарът трябва да се поставя многократно, докато се обиколи целият под. При това всяка измерване се извършва на парче, участък по участък, защото мастарът не може да покрие участък с дължина 10–20 m и с него очевидно не може да се осигури необходимата точност.Така описаните проблеми и примитивните способи за измерване на неравностите върху пода вече са на път да останат в миналото благодарение на първия по рода си лазерен нивелир Bosch GSL 2 Professional.
Принципът на работа на Bosch GSL 2 Professional, подобно на повечето оригинални решения, е удивително прост и същевременно ефективен. Нивелирът има два лазерни прожектора, разположени така, че лъчите им до очертават две пресичащи се под остър ъгъл линии (подобно на знака Х). От точката на пресичане и над нея те изчертават изправен знака V, а под нея – същият, но завъртян на 180°. След включване на захранването (автономно от батерии) уредът се самонивелира за около 4–5 s, когато е поставен върху достатъчно равна повърхност. Възможностите му за самонивелиране са в границите ±4° спрямо хоризонталната равнина. С помощта на винт главата на нивелира се повдига или снижава, докато пресечната точка на двата лъча (върха на очертания от тях знак V) не докосне повърхността на мястото, избраното за реперно ниво. То може да се намира възможно най-близо до нивелира, на срещуположен край на пода, при рамката на врата, когато се цели постигане на еднакво със съседното помещение ниво на пода или другаде. На това място двата лазерни лъча очертават тънка права линия. Спрямо така установено реперно ниво, нивото на всички участъци по продължение очертаната от двата лазерни лъча върху пода линия се вижда отчетливо. Там, където то е по-ниско или по-високо, общата за двата лъча линия се разделя на две успоредни. Колкото разстоянието между двете линии е по-голямо, толкова разликата между нивото на това място и реперното е по-голяма. Местата върху пода, където линията се раздвоява, се маркират за евентуално коригиране.
Точното измерване на отклонението на нивото в дадена точка се извършва с помощта на специална мерна плоча (лата). Тя е разграфена така, че когато нивелирът и плочата се намират на една ниво, двата лъча съвпадат с очертаните върху нея по-дебели линии. Когато те се разминават, плочата се нагласява така, че маркираната лява линия да съвпада с левия лъч. Металният връх на плочата трябва да опира в точката върху пода, чието ниво се измерва. В зависимост от това в коя посока и на какво разстояние е отместването на дясната линия на лъча се отчита разликата в нивата със знак плюс или минус.


Това обаче не е всичко. Лазерният нивелир може да се върти около оста си на 360° и в двете посоки със скорост, която се командва с помощта на устройство за дистанционно управление. Така лъчът обхожда цялата повърхност на пода. Там където линията се раздвои, т.е. бъде открита разлика в нивата, въртенето се спира и нивото на това място се измерва с помощта на плочата, както вече бе описано. Дистанционното управление позволява човек да обхожда обследваната повърхност, за да може в непосредствено близост до лазерния лъч да установява, които са проблемните места.
С две думи работата с нивелира Bosch GSL 2 Professional се усвоява за минути, обслужването му изисква минимални усилия, а ефектът от неговото използване може впоследствие да спести големи ядове, причинени от неравности върху на пода. Колкото по-голяма е неговата площ, толкова по-незаменим е уредът. Обсегът на видимост на лазерния лъч е 10 m при дневно осветление, а когато се работи с измервателна плоча, то се удвоява. Същата дистанция се покрива и от дистанционното управление. Поставен в централната част на помещението, нивелирът осигурява прецизно измерване на нивата на площ с диаметър до 40 m. Точността е ±0,3 mm/m, което очевидно многократно надхвърля споменатата в началото допустима за подови покрития норма.
Лазерният нивелир Bosch GSL 2 Professional ще се продава от септември т.г.


Admin Oct 3 '14 · Comments: 1
Едно от предимствата на паркетните настилки е лесното и бързо монтиране. Това не изисква кой знае какъв майсторлък и скъпи инструменти, а отличният резултат се постига без особени усилия. Ето защо може да избирате дали да платите на специалист, или да се доверите на собствените си сили и сръчност. Все пак при доста високата цена на дървените паркети фирми, които ги продават, често включват в цената и стойността на монтажа. Това е гаранция, че няма да се похаби материал, а завършената подова настилка напълно ще оправдае вложените средства.
Технологията за монтиране на дървените и ламинатните паркетни дъски е една и съща. Поради това напълно си струва по-подробно да опишем и илюстрираме техниката на работата на двама фирмени специалисти при монтиране на подова настилка от дървени паркетни дъски тип „бамбук“.
Макар и да позволяват по-широк толеранс от неравности на пода (до 3 mm просвет), подобно на всяко друго връхно подово покритие, и при паркетните покрития първостепенно изискване за качествено полагане и дълготрайна експлоатация на настилката е добрата подготовка на основата. Най-често покритието се полага върху стоманобетонна плоча, върху която се прави замазка за получаване на напълно равна и гладка повърхност. Пригодността на основата за полагане на паркет се проверява с алуминиев мастар с дължина около 3 m. Поставен на пода заедно с точен воден нивелир (либела), той позволява бързо и точно да се определи наличието на наклон, който трябва да се коригира, както и да се локализират неравностите
Корекцията се прави със саморазливаща се замазка. На пазара се продават сухи смеси за саморазливащи се замазки от местни производители и от внос. Замазките се различават по дебелината на слоя, за който са предназначени, както и по някои други характеристики, като времето за втвърдяване, например
Така например българската саморазливаща се замазка Multifloor е подходяща за подравняване в пластове с дебелина от 2 до 20 mm, а времето за окончателно втвърдяване е около 72 часа. Замазката се приготовлява, като сухата смес се разбърка с вода в предписаното от производителя съотношение (8 – 9 l), след което се оставя за около 20 – 25 min и повторно се разбърква. Разбъркването става с помощта на миксер за строителни разтвори или мощна бормашина с регулируеми обороти и подходяща за случай бъркалка.

Майсторлъкът основно се свежда до точно спазване на съотношението на сухата смес към водата, защото от вискозитета на сместа зависи доколко равно ще се разлее върху пода и доколко гладка ще стане повърхността след втвърдяване на материала. Сместа се излива върху пода и с дълга стоманена пердашка се разнася, докато равномерно го покрие.
На следващия ден трябва да се провери резултатът и ако, особено в централната част, под мастара се установи малка пролука, операцията се повтаря, но този път с по-рядък разтвор. След окончателното втвърдяване на замазката се получава напълно равен и с гладка повърхност под.
Паркетните дъски не се полагат директно върху циментовия под, а под тях се полага специална листова материя с дебелина около 3 m Тя изпълнява няколко функции едновременно: създава еластична основа, която поема в известни граници минимални неравности на пода, подобрява значително шумоизолацията на пода срещу разпространението на ударен шум, възникващ при ходене и звук от изпуснат предмет, например. Подложният материал е също така е добър топлоизолатор, но поради малката му дебелина, на него не може да се възлага ролята на ефективна топлоизолация. Някои подложни материали (като използвания в случая Witex Combi Matte) едностранно имат и тънко алуминиево фолио. Това по принцип е най-добрият материал за пароизолация, който сигурно предпазва паркетната настилка не само от проникнала откъм подовата плоча влага, но и от евентуално проникващи отдолу и преминаващи през плочата водни пари с всички произтичащи от това вредни последици. Широчината на рулата с листов материал е 100 – 120 cm и поради това на местата на снаждане на всеки два съседни листа фугата помежду им се затваря плътно, като се покрива с широка самозалепваща лента.

Полагането на паркетните дъски по правило започва успоредно на една от стените, като между дъската и стената се оставя фуга с широчина 15 mm. При по-големи помещения съответно широчината на фугата трябва да се увеличи, като правилото е „2 mm широчина на фугата за всеки линеен метър от настилката“. Така например при помещение с широчина 8 m фугата трябва да бъде широка 16 mm. Тя се оставя откъм всички краища на подовата настилка, а широчината й се определя точно чрез поставяне на двойка клинове. Те имат леко назъбени повърхности, за да задържат без приплъзване един към друг.
Посоката на полагане на дъските зависи от формата и големината на помещението, както и от разположението на прозорците. При помещения с форма, близка до квадратната, определяща е посоката на падащата светлина. В този случай дъските се поставят по посока на светлинните лъчи. При помещения с продълговата форма дъските се редят по-лесно, когато са успоредни на по-късата страна. При взимане на решението трябва да се прецени и кога броят на снадките по дължина ще бъде най-малък.
Необходимо е предварително да се определи и каква широчина ще остане за дъските от последния ред на настилката. Ако се получи прекалено тясна ивица, примерно 3 – 4 cm, дъските от първия ред трябва да се стеснят така, че широчината в първия и последния ред да бъде приблизително еднаква.
Дъските се лепят само помежду си, но не и към пода. Така на практика се получава здраво слепена плоча от плътно прилепнали една към друга дъски, която лежи свободно върху пода и няма непосредствен контакт със стените. По този начин дъските са предпазени от преминала през стените влага, от една страна, а, от друга – настилката може свободно да се разширява и свива, предимно поради температурни колебания, без това да предизвиква възникване на деформации и напрежения в нея.


Първата дъска се полага успоредно на стената, обърната с нута си към нея. След това се поставя и втората дъска в реда. При нашите сравнително маломерни жилища в един ред обикновено има две или три дъски. Последната дъска се срязва откъм стената, като се отчита широчината на фугата от 15 mm и широчината на перата на челния кант на дъските, които влизат в съответните нутове на съседните дъски. Дълбочината на нутовете на дъските е 7 mm. Обръщаме внимание, че всички съединения между дъските стават чрез фабрично изработените им нутове и пера, а отрязаните части винаги остават в краищата, с които завършва съответният ред. Подходящ инструмент за рязане на дъските е електрическият прободен трион. За по-фино рязане се подбира трионче със ситни зъби, а пенделообразното движение се превключва на минимална стъпка.
Първият ред дъски се сглобява пробно, без лепило, и се проверява паралелността между него и стената. Макар и рядко, може да се окаже, че стената е толкова крива, че фугата на места да стане по-широка и первазът да не може да я покрие. В този случай се налага надлъжно изрязване на дъските от първия ред, така че кантът им да следва контура на стената.
Всички дъски се залепват една към друга по цялата им контактна дължина. Качественото залепване на дъските, а оттук и качеството на цялото покритие, много зависят от правилното лепене. Трябва да се използва само предписано от производителя лепило – най-често на поливинилацетатна основа с добавка на смоли за ускоряване на времето за втвърдяване, на здравината на лепилния шев и неговата влагоустойчивост. Лепилото се нанася в равномерно дебел пласт по дължината на всички нутове (надлъжни и на челата) на дъските, като се поставя върху горната страна на нута.
След като лепилото се постави в нута, двете съседни в първия ред дъски се сглобяват на ръка, след което се причукват една към друга, докато кантовете им прилепнат плътно, а лепилото избие равномерно по продължение на фугата.

Основното изискване за доброто качество на паркетната настилка е възможно най-плътното прилепване на дъските една към друга и по дължина, и по техните чела. За тази цел се използват две техники. Най-напред всяка следваща дъска внимателно се причуква към предната с чук, като задължително се ползва специална подложка, която разпределя силата на ударите върху по-голяма площ и предпазва кантовете на дъските от нараняване. Директно удряне на дъските с чука е абсолютно недопустимо. За причукване на последната дъска в реда, и когато се поставят дъските от последния ред, поради малкото място до стената, се използва показаното на снимките метално приспособление, което захваща края на дъската и има специална пета, върху която се чука.

След сглобяване и на втория ред дъските допълнително се притискат в блок с помощта на някое от специализираните за тази цел приспособления. Най-евтини и същевременно достатъчно добри са показаните на снимките колани, които имат в единия си край скоба за захващане към канта на първия ред дъски, а в другия – приспособление със зъбен механизъм за пристягане, който захваща последната поставена дъска. Коланите се поставят и затягат равномерно през около 70 – 100 cm.
По време на причукването и след притискането на дъските една към друга излишното лепило избива от фугите. То трябва незабавно да се почиства с чиста влажна кърпа, защото бързо стяга и впоследствие може да останат трудно отстраними следи.

След пристягане на първите три-четири реда дъски покритието проявява склонност към изкорубване (краищата му се повдигат от пода) и поради това трябва да се притисне с достатъчно големи тежести – в случая две кофи с латексна боя се оказаха напълно достатъчни.
Ако предният ред е започнат с цяла дъска, следващият трябва да започне с парче, така че всеки две съседни челни фуги да се разминават на разстояние поне 50 cm.
Всяка последна дъска в реда се причуква по дългата си страна и челно откъм стената, за да прилепне плътно едновременно към дългия кант на дъската от предния ред и към челото на съседната в реда дъска. Затова се чука последователно (или едновременно от двама души) през подложката и металното приспособление, като в края на процедурата инструментът може внимателно да се използва и като лост чрез лекото му завъртане встрани. След поставяне на крайната дъска във всеки ред нейното евентуално приплъзване обратно към стената се предотвратява чрез фиксиране във фугата на двойка клинове.
Така ред по ред дъските се сглобяват, докато се стигне до отсрещната стена на помещението, на разстояние, по-малко от широчината на една дъска. Тук отново се налага надлъжно рязане на дъските, след като точно се отмерва къде точно да се реже. Отмерването може да стане с метър, но може да се приложи и една изпитана майсторска техника: върху последната монтирана дъска се поставя друга. След това се взима трета дъска, обръща се обратно, т.е. с перото към стената, и по нея се очертава линията на рязане на долната дъска. Тук отново не бива да се забравя, че между стената и настилката се оставя фуга 15 mm.
Поради липса на място откъм стената за чукане върху последната дъска за плътното й притискане отново се използва металното приспособление, а може да се използва и „кози крак“, като между него, дъската и стената се подлага по едно трупче.
Малко повече старание се изисква при монтиране на дъски, през които преминават тръби на отоплителната инсталация. В този случай майсторлъкът е точно да се определят местата на отворите върху дъската и да се очертаят, като около всяка от тръбите също се предвиди фуга с посочената вече широчина. Отворите се пробиват с подходящо свредло или боркорона, след което дъската се прерязва по линия, минаваща през средата на отворите. Реже се под ъгъл 45° спрямо напречното сечение на дъската. След това двете части на дъската се съединяват и залепват на мястото им, като по този начин обхващат преминаващите през пода тръби.
След като настилката бъде изцяло завършена, се пристъпва към монтиране на первазните летви, съответно подбрани според вида на паркета. Те се произвеждат най-често от MDF или мека дървесина, фурнировани с дървесен вид, хармониращ или еднакъв с материала на паркетните дъски. Первазните летви най-често покриват фуги с широчина до 22 mm, а височината им е 42 mm.

Первазните летви имат дължина 2,5 m и се монтират една след друга, като в ъглите на пода се срязват и монтират под ъгъл 45°. При монтиране на повече летви, пък и не само на подови первази, а също така около касите на врати, прозорци и други рамки, напълно си заслужава покупката на показания на снимките наклоняващ се циркулярен трион за прецизно рязане под точно зададен ъгъл. За точното прилягане на съединяващите се под ъгъл летви, когато ъгълът е малко по-голям от правия, може да се наложи леко скосяване на върховете на отрязаните профили с остър макетен нож или дърводелско длето. Летвите се комплектуват и с допълнителни декоративни елементи – например капачки за оформяне на краищата им, когато остават открити, както и за оформяне на ъглите.
За покриване на отворите около тръби също се предлагат специални пръстенообразни профили.

Съществен момент е закрепването на первазните летви. Най-неблагоприятното от естетическа гледна точка решение е монтирането им към стената с винт и дюбел, защото главите на винтовете остават открити и ще се виждат. Доброто решение е первазните летви да се залепват с подходящо монтажно лепило. (За лепилата Moment на Henkel може да прочетете тук)
Лепилата в опаковки, наподобяващи дебел колбас се шприцват с помощта на специален шприц-пистолет. Лепилата в обичайните за силиконови и други пасти пластмасови опаковки с подвижно дъно се шприцоват с помощта на подходящ за тях пистолет. Строителните лепила имат универсално широко приложение и в много случаи успешно заместват класическите винтови съединения с техните дюбели и пробиване на отвори в строителната конструкция. Тези лепила лепят изключително здраво всевъзможни дървени и дървесни материали, различни облицовъчни панели, включително и от стиропор. За постигане на здраво залепване едната от двете повърхности трябва да има попиваща способност, а двете да бъдат почистени и обезмаслени. Лепилото се нанася по продължение на первазната летва на ивица или за по-голяма здравина – по вълнообразна линия. След това летвата силно се притиска към стената на мястото й и се оставя за около 48 часа, докато лепилото напълно се втвърди. За допълнително укрепване, докато лепилото стегне, первазите може да се приковат през около половин метър с тънки стоманени игли, които на практика остават незабележими.

Последната операция е оформянето на прехода между паркетната настилка и покритието в съседното помещение, което може да има различно ниво и вид на материала – дървена настилка, мокет или меко подово покритие, настилка от плочки и т.н. При всички тези случаи между двете настилки остават фуги, които се прикриват с подходяща за случая декоративна метална лайсна – най-често от алуминий, с различно оцветяване. Преходните лайсни най-често се състоят от две части. Едната е с декоративно оформена повърхност и покрива фугата, като едновременно притиска краищата на двете настилки. Другата се закрепва с дюбели към пода и в нея се фиксира неподвижно покриващата част. Предимството на тази конструкция е, че при необходимост покривната лайсна лесно може да се демонтира, без да се повреди.
Admin Oct 4 '14 · Comments: 1


Една от новостите, привлякла вниманието по време на партньорската среща на фирма „Ташев-Галвинг“ през октомври т.г., бе термоскенерът Black&Decker TLD100. Той е предназначен за откриване на местата, от които топлината от помещенията „изтича“ в околното пространство. Въпреки че открива значителни възможности за намаляване на топлинните загуби, все още такива уреди, и в частност този модел, са почти непознати у нас. При това не става дума за скъп професионален прибор, а за устройство с напълно приемлива за домашно приложение цена (94,99 лв.). На световния пазар термоскенерът TLD100 присъства от около 2 години. Отзивите за него са много ласкави, защото съчетава ниска цена с удивително висока точност на измерване, а използването му е максимално улеснено.
Преди да разгледаме техническите възможности и работата с уреда, ще направим кратък преглед на неговото приложение. Единственият сигурен начин да се направи вярна оценъчна „снимка“ на топлинните загуби през строителната конструкция на дадена сграда е прецизното измерване на повърхностната температура на външните стени. На професионално ниво това се извършва със специални камери (термографи), които заснемат в инфрачервената част на спектъра цветно цифрово изображение. Оцветяването на отделните участъци на фасадата от тъмно синьо до ярко червено дава точна картина за нейното състояние от топлотехническа гледна точка. Така заснетите изображения позволяват определяне на повърхностната температура във всяка точка. Такива термографи струват десетки хиляди лева и поради това се използват от фирми, специализирани в обследване на енергийната ефективност на сгради и тяхното сертифициране.
Как обаче човек сам да си помогне, за да стане домът му по-уютен през зимата, микроклиматът в него здравословен, включително по външните стени да не се образуват до болка познатите, особено в панелните апартаменти, тъмно-влажни петна? Как в крайна сметка да се намалят разходите на домакинството за отопление? Решенията са в подобряване на топлоизолацията, уплътняване на пролуките около врати и прозорци, както и в самата строителна конструкция, ако има такива. За да се предприемат необходимите мерки обаче, проблемните места трябва да бъдат точно локализирани, т.е. трябва да се започне с диагностика. Именно това е предназначението на термоскенера TLD100, който позволява на всеки и на приемлива цена да се справи с тази доскоро нерешима извън професионалния сектор задача.

Уредът е предназначен за дистанционно измерване на повърхностната температура на различни тела. В случая, който ни интересува, това са стени, местата около рамките на прозорци и врати, тавани, подове и др. Точното определяне на местата, от които топлината „изтича“ по-интензивно, става чрез сравняване на измерената в дадена точка температура с друга, която е зададена предварително като референтна. Подготовката на уреда за работа е съвсем проста – той се насочва към повърхността, чиято повърхностна температура се приема за референтна, и се включва. Първоначално измерената температура се показва върху LCD дисплея и се съхранява в оперативната памет, докато захранването на бъде изключено. При насочване на термоскенера към друг участък той измерва (със забавяне под 1 s) неговата повърхностна температура и съответната стойност бива изписана на дисплея. За улесняване на работата измерването е съпроводено със светлинен кръг, с който скенерът маркира областта на измерване на температурата. Когато между референтната е измерената на дадено място температура няма разлика, оцветяването на кръга е зелено. Когато измерената температура е по-ниска от референтната, оцветяването се променя в синьо, а когато е по-висока, то става червено. Така температурните различия стават видими веднага, а точните стойности се отчитат на дисплея на уреда.
Защо е необходимо такова измерване? Ще отговорим чрез най-често задавания въпрос към редакцията по темата топлоизолации: „Как да предотвратим появата на тъмни петна по външните стени и най-често в близост тавана и ъглите?“. Давали сме многократно отговор на такива запитвания, било поместени към съответната статия, било само чрез директен отговор, изпратен на читателя по електронната поща. Сега вече с помощта на термоскенера TLD100 лесно и точно може да бъдат открити местата, където може да се развият тези крайно неприятни явления. А когато човек е предупреден, той е и наполовина спасен. Въз основа на получената от термоскенера информация може овреме да се вземат мерки, преди още петната да са станали видими, преди неприятният мирис на гнило, на мухъл и плесени да плъзне из помещенията. По-голямата беда е, че спорите им, разнасяни от въздуха, може да причинят алергични реакции, астма, затруднено дишане, инфекциозни заболявания на дихателните пътища и други болестни състояния.
Причина за тези явления е ниската повърхностна температура на външните стени. Когато тя спадне под температурата (точката) на оросяване, съдържащите се във въздуха водни пари достигат точка на насищане, започват да кондензират и така да поддържат стената влажна. Влагата създава благоприятни условия за поява и развитие на плесени и мухъл. Точката на оросяване зависи от температурата и относителната влажност на въздуха, т.е. от количеството на съдържащите се в него водни пари. Проблемът се усложнява допълнително в помещенията с повишено отделяне на водни пари. Съвременната добре уплътнена дограма също допринася за поява на проблема, защото естествената, макар и крайно нежелана вентилация през някогашната дървена „слепена“ дограма, тук липсва. Това допринася за повишаване на относителната влажност на въздуха в помещението. Точката (температурата) на оросяване се определя по известната диаграма на Молиер, а още по-лесно се взима от таблици, които лесно може да бъдат намерени, включително в интернет. Така например при температура на въздуха 20 °С и относителна влажност 50% точката на оросяване е 9,3 °С, при 60% – 12 °С, при 70% – 14,4 °С. При температура на въздуха 22 °С и същите стойности на относителната влажност точките на оросяване са: 11,1, 13,8 и 16,3 °С. За здравословно обитаване през зимния сезон относителната влажност на въздуха в помещенията трябва да се намира в границите 30–60% или за предпочитане в по-тесните – 35–55%. Здравословната температура на въздуха е 20–22 °С.
Термоскенерът е особено полезен за установяване на критичните места в строителната конструкция или т. нар. термомостове, каквито по правило се явяват стоманобетонните елементи в строителната конструкция – колони, пояси, балкони и др. Тези места най-често изискват допълнителна топлинна изолация. Скенерът открива и местата на повишени топлинни загуби поради пукнатини в тухления зид или неплътности около дограмата, при недобре уплътнени преминаващи през стените тръбопроводи и други места – всички те се разпознават по значително по-ниската повърхностна температура. С този скенер може да се контролира и качеството на изпълнение топлоизолацията, за съжаление обаче само през отоплителния сезон.
С него също така може да се измерва дистанционно температурата и на различни нагревателни и други уреди стига тя да е в работния му диапазон – от –30 °С до +150 °С. Чувствителността на реакция (чрез промяна на цвета) в зависимост от температурната разлика между измерената и референтната температури може да се настройва в три степени: 0,5 °С, 3,0 °С, 5,5 °С.
Достойнство на уреда е и високата точност на измерване. При разстояние 150 mm и температура 23 °С точността е ±1,3 °С, при 0 °С – ±2,8 °С, а при 100 °С – ±2,2 °С. Площта, в която се измерва температурата, има формата на окръжност, чийто диаметър зависи от отдалечеността на скенера. Неговата големина е около 1/6 от това разстояние. Така например при разстояние между скенера и стената 150 mm той измерва върху площ с диаметър 25 mm. Максималната далечина на измерване е около 6 m, при което измерването обхваща кръг с диаметър 1 m. За постигане на максимално точни резултати измерването трябва да се прави при малка отдалеченост – областта на измерване възлиза на около половината от площта на обекта.
Термоскенерът TLD 100 се захранва от батерия с напрежение 9 V.
Уредът може да се закупи чрез новия електронен магазин на фирма „Ташев-Галвинг”.
Admin Oct 3 '14 · Comments: 1
Pages: 1 2 3 4 5 ... » »»